Решение №44 от 14.2.2014 по гр. дело №5702/5702 на 1-во гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№44

[населено място], 14.02.2014 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

В. касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на единадесети февруари през две хиляди и четиринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев

ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева

изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
частно гражданско дело под № 4311/ 2013 година

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 4635/20.03.2013г. подадена от Д. С. И. от [населено място] срещу определение № 563 от 01.03.2013г. по ч.гр.д. № 375/2013г. на Бургаски окръжен съд, с което е оставена без разглеждане частна жалба на същата жалбоподателка, насочена срещу протоколни определения на Бургаски районен съд от съдебно заседание на 17.01.2013г. по гр.д. № 3083/2011г.
В частната жалба, наречена „частна касационна жалба” се изразява несъгласие с постановеното определение. В допълнение от 09.04.2013г. жалбоподателката изтъква в какво се състои незаконосъобразността на постановените определения от съдебното заседание на 17.01.2013г. и сочи, че те пораждат обстоятелства, преграждащи хода на делото.
Ответниците не са взели становище по частната жалба.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, като разгледа частната жалба и провери обжалваното определение, намира следното:
Производството по гр.д. № 3083/2011г. на Бургаски районен съд е делбено. Съдебното заседание на 17.01.2013г. е първото след допускане на делбата. Съдът е дал ход на делото като е приел, че исканията на ищцата в писменото становище от същата дата нямат отношение към хода на делото. В това заседание съдът е приел за разглеждане претенции по сметки, заявени от ищцата Д. И. и е назначил техническа експертиза за оценка и поделяемост на делбените имоти.
Д. И. е обжалвала посочените определения – по даване ход на делото, приемане претенции по сметки и допускане на експертиза с твърдения, че са незаконосъобразни и постановени без да се вземат предвид нейните искания.
С обжалвания съдебен акт – определение № 563 от 01.03.2013г. по ч.гр.д. № 375/2013г. Бургаски окръжен съд е оставил частната жалба без разглеждане по съображения, че атакуваните определения не подлежат на самостоятелно обжалване.
Подадена е от Д. И. частна „касационна” жалба вх.№ 4635/20.03.2013г., насочена срещу горепосоченото определение, както и допълнение към нея от 09.04.2013г. Заедно с частната жалба на 20.03.2013г. Д. И. е депозирала и молба за предоставяне на правна помощ. След дадени двукратни указания за представяне на доказателства за имуществено, здравословно състояние, трудова заетост и др., посочени в чл. 83, ал.2 ГПК, съдът е оставил без уважение искането за правна помощ и освобождаване от държавна такса. Със същия акт – определение № 3330 от 19.06.2013г. съдът е оставил без движение частната касационна жалба срещу определение № 563/01.03.2013г. с подробни указания за посочване на касационни основания, на основания за допускане на касационно обжалване, за приподписване от адвокат и за внасяне на държавна такса. Няма данни на молителката да е връчено съобщение за това определение. С писмо от 21.06.2013г. в отговор на исканията на молителката съдът е я уведомил за хода на делото и изпратил копие от постановеното определение на 19.06.2013г., което писмо тя признава, че е получила на 28.06.2013г.
След образуване на производството пред ВКС са постъпили нови „частни жалби” вх.№ 10909 и вх.№ 10910 от 05.07.2013г., както и вх.№ 11462/15.07.2013г. Първата жалба според заглавната й част е свързана с жалбата за бавност /по която е образувано ч.гр.д. № 4312/2013г. на ІІг.о. на ВКС/, втората е за отмяна на влезли в сила актове – разпореждане от 27.05.2013г. и определение № 3330 от 19.06.2013г., а третата е свързана с втората.
Настоящият състав на ВКС с определение № 344 от 23.10.2013г. е върнал делото на Бургаски окръжен съд. Констатирал е, че не е приключено администрирането на подадената частна жалба и е посочил, че при установено неизпълнение на указанията по отстраняване нередовности на частната жалба въззивният съд следва да я върне, а не да я изпраща на касационната инстанция. Освен това е отбелязал, че подадената от Д. И. частна жалба срещу определението от 01.03.2013г. е такава по чл. 274, ал.2 ГПК – насочена е срещу определение на въззивния съд, с което се прегражда производството по нейна частна жалба като тя се оставя без разглеждане, а не е такава по чл. 274, ал.3 ГПК, с която се потвърждава преграждащ акт на първата инстанция или се дава разрешение по същество на друго производство; поради това, е необходимо коригиране на дадените указания относно нередовностите на частната жалба.
След връщане на делото в Бургаски окръжен съд не са предприети никакви действия във връзка с конкретните указания в определението от 23.10.2013г. Извършено е единствено връчване на преписи от новопостъпилите частни жалби вх.№ №10910 от 05.17.2013г. и 11462 от 15.07.2013г.
При това положение с цел процесуална икономия настоящият състав счита, че следва да се произнесе по редовността на подадената частна жалба. Както е посочено по-горе частната жалба е по чл. 274, ал.2 ГПК. Поради това не е необходимо същата да бъде приподписвана от адвокат и да бъдат излагани основания за допускане на касационно обжалване, както е указал въззивния съд. Доколкото в допълнението към частната жалба, постъпило своевременно, се съдържа изложение на обстоятелствата, обуславящи порочността на обжалвания акт, то следва да се приеме, че частната жалба отговаря на изискванията на чл. 275, ал.2 във вр. с чл. 260, т.3 ГПК. По частната жалба е внесена държавна такса – вносната бележка е представена с подаването й. Предвид изложеното частната жалба се явява редовна.
Разгледана по същество частната жалба вх. № 4635/20.03.3013г. е неоснователна. Бургаски окръжен съд правилно е намерил частната жалба на Д. С. И. срещу протоколните определения от съдебно заседание на 17.01.2013г. по гр.д. № 3083/2011г. на Бургаски окръжен съд за недопустима. Съгласно чл. 274, ал.1 ГПК на обжалване подлежат две групи определения: тези, които преграждат по-нататъшното развитие на делото и тези, чието обжалване е изрично предвидено в закона. Определението, с което се дава ход на делото и определенията по допускане на доказателства и приемане на претенции по сметки са такива по движение на делото и не попадат в нито една от двете хипотези – нито преграждат хода на делото, нито пък е предвидена в закона изрична възможност да бъдат обжалвани. Поради това законосъобразно Бургаски окръжен съд е оставил без разглеждане подадената срещу тях частна жалба като недопустима.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 563 от 01.03.2013г. по ч.гр.д. № 375/2013г. на Бургаски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top