О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 44
София, 19.01.2009 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, състав на първо отделение в закрито заседание на шестнадесети януари през две хиляди и девета година в състав:
Председател: ТАНЯ РАЙКОВСКА
Членове: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ТОТКА КАЛЧЕВА
като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Райковска т. д. № 558/2008 г., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по постъпила касационна жалба от “П” Е. , гр. С. срещу въззивното решение № 24/26.05.2008 г. по в. гр. д. № 1572/2007 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е оставено в сила първоинстанционното решение от 25.04.2007 г. по гр. д. № 99/2006 г. на Благоевградски окръжен съд, с което жалбоподателят е осъден да заплати на „Л” Е. гр. С. продажната цена на недвижим имот в размер на 915 000 лв., ведно с лихва в размер на 42 796,85 лв., разноски и допълнителна държавна такса.
Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Касаторът е обосновал допустимостта на касационното обжалване по приложно поле, изброявайки трите възможни хипотези на чл. 280, ал. 1 ГПК. Поддържа се, че същественият материалноправен въпрос е свързан с правното положение на недобросъвестния купувач, закупил чужда вещ. Предвид неправилната, според жалбоподателя, правна квалификация на претендираното право по чл. 192, ал. 1 ЗЗД и малобройната съдебна практика, достъпна чрез справка в информационна система ”А” и относима към отдалечен период от време /1975 – 1985 г./, произнасянето по въпроса за последиците при съдебна евикция би било от съществено значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото с оглед разширяване на гражданския оборот и развитие на търговските взаимоотношения.
Поддържа се и твърдение, че в разрез със съдебната практика на ВКС въззивният съд е приел, че достатъчна за валидността на нотариалното производство е писмената форма на вземане на решение от принципала и упълномощаване на прокуриста на дружеството за извършване на процесната сделка. Като съществен процесуалноправен въпрос, по който въззивният съд не се произнесъл, се сочи и този за наличието на вписани охранителни актове, чието действие важи по отношение на всички трети лица. Твърди се, че тези въпроси са решени в противоречие с практиката на Върховния съд – Решение № 2027/20.02.2001 г. по гр. д. № 1072/2000 ВКС; Решение № 786/29.09.1992 г. по гр. д № 713/1992 г.; Решение № 435/13.02.1970 г. по гр. д. № 2662/70 г.; Решение № 31/17.01.1995 г. по гр. д. № 55/94 г.; Решение № 466/1966 г. и Решение № 661/28.07.1987 г. по гр. д. № 454/1987 г.
Ответникът по касационната жалба не взема становище по допускането й.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима от гледна точка на нейната редовност – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
Съществените материалноправни и процесуалноправни въпроси съставляват основните въпроси по спора, засягащи допустимостта и основателността на иска, като в тежест на жалбоподателя е да посочи кои от тези въпроси, които са специфични за всяко едно съдебно производство счита, че са съществени с оглед на делото, с което се сезира ВКС и защо този въпрос /въпроси/ се обхваща/т/ от наличието на посочена хипотеза на чл. 280 ГПК. Значението на поставените въпроси се определя от правните аргументи на съда по същество, досежно съобразяване с практиката и закона. Вярно е, че въпросите свързани с правното положение на недобросъвестния купувач на чужда вещ са съществени, предвид предявените искови претенции на „Л” Е. срещу „П” Е. по чл. 189 -192 ЗЗД за разваляне на договора за продажба на недвижимия имот и връщане цената, както и за присъждане обезщетение за вреди, на разноските по нотариалната сделка и по делото, и частичното им уважаване от въззивната инстанция единствено по отношение връщане цената на вещта и заплащане разноските по делото /чл. 191 и чл. 192 ЗЗД/. Разпоредбите на чл. 189- 192 ЗЗД, относими към отговорността на продавача при съдебно отстраняване /съдебна евикция/, са достатъчно ясни, по тях съществува съдебна практика, като апелативният съд се е съобразил както с практиката, така и със закона.
След като е било установено, че купувачът – ищец по делото е бил недобросъвестен, предвид оповестеното в информационния меморандум висящо съдебно производство по чл. 108 ЗС по отношение на предлагания за продажба недвижим имот и след като по делото е било представено влязлото в сила съдебно решение по този иск, с което е прието, че не жалбоподателят, а друго лице е собственик на имота, то в съответствие с чл. 192 ЗЗД при съдебно отстранение на купувача, нему следва да бъде присъдена единствено продажната цена на имота, както и заплащане на разноските по воденето на делото. Законът предвижда отговорност за продавача, след като е установено, че трето лице има права върху продадената вещ, които може да противопостави на купувача, независимо от това дали третото лице не ги е още предявило и купувачът не е бил отстранен от вещта, която е купил /пред каквато хипотеза не сме в настоящия случай/, както и при хипотеза на вече предявени права и вече настъпило отстраняване на купувача изцяло или отчасти /в случая успешно проведен ревандикационен иск и предадено владение на имота от купувача на третото лице/.
В зависимост от конкретно въведените факти и твърдения и с оглед представените в рамките на съдебното производство доказателства, решаващият съд е бил в правото си да прецени правната квалификация на предявените искове, с които е бил сезиран, предвид различните хипотези при съдебна евикция и тяхната основателност /неоснователност/, като тези негови правни изводи са съответни на съдебната практика, на смисъла и съдържанието на правните норми, регламентиращи отговорността на продавача при съдебна евикция.
Приложените към жалбата съдебни актове не водят до изводи, различни от изложените в обжалвания съдебен акт досежно съществените материалноправни въпроси, свързани с евикцията.
По отношение на твърдението, че въззивната инстанция в разрез със съдебната практика била приела, че е достатъчна писмената форма за обективиране на решение на принципала на търговското дружество и за упълномощаване на съответния законов представител за изповядване на сделката, то същото не би могло да се приеме за основателно. Решаващите мотиви на въззивната инстанция са съобразени с основните принципи на дружественото право, предвид изискването за вземане на решение от общото събрание на дружеството за продажба на съответния недвижим имот и за параметрите на сделката, както и за легитимация на представителя на дружеството при изповядването й пред нотариус. Неотносимо е в случая позоваването на Решение № 2027/20.02.2001г. на ВКС по гр. д. № 1071/2000 г., тъй като в него съдът е направил преценка, свързана с учредяване на „П” Е. с оглед действащата законова уредба към релевантния момент и имуществото при учредяване на това дружество, предвид преценка за включване на съответен имот в капитала му и последваща отчуждителна сделка с него.
Не е налице и основанието, маркирано в изложението по чл. 280, ал. 1 ГПК за отсъствие на произнасяне по съществен процесуалноправен въпрос, какъвто бил въпросът за вписване на охранителните актове, чието действие било важимо по отношение на третите лица, тъй като този въпрос не е съществен по отношение на конкретно заявените претенции и при неоспоримост на фактите по делото досежно висящото исково производство по чл. 108 ЗС между жалбоподателя /продавача/ и трето лице към момента на водене на преговорите за продажбата и на изповядване на сделката и знанието на купувача за претенциите на третото лице, и последвалото съдебно решение и отстраняването на купувача.
По изложените съображения не са налице основания за допускане касационно обжалване на постановеното от Софийски апелативен съд въззивно решение № 24/26.05.2008 г. по гр. д. № 1572/2007 г.
Водим от изложеното, на основание чл. 288 ГПК Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 24/26.05.2008 г. по гр. д. № 1572/2007 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
Решение №44 от по нак. дело №78/78 на 1-во нак. отделение, Наказателна колегия на ВКС
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 44
София, 19.01.2009 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, състав на първо отделение в закрито заседание на шестнадесети януари през две хиляди и девета година в състав:
Председател: ТАНЯ РАЙКОВСКА
Членове: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ТОТКА КАЛЧЕВА
като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Райковска т. д. № 558/2008 г., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по постъпила касационна жалба от “П” Е. , гр. С. срещу въззивното решение № 24/26.05.2008 г. по в. гр. д. № 1572/2007 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е оставено в сила първоинстанционното решение от 25.04.2007 г. по гр. д. № 99/2006 г. на Благоевградски окръжен съд, с което жалбоподателят е осъден да заплати на „Л” Е. гр. С. продажната цена на недвижим имот в размер на 915 000 лв., ведно с лихва в размер на 42 796,85 лв., разноски и допълнителна държавна такса.
Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Касаторът е обосновал допустимостта на касационното обжалване по приложно поле, изброявайки трите възможни хипотези на чл. 280, ал. 1 ГПК. Поддържа се, че същественият материалноправен въпрос е свързан с правното положение на недобросъвестния купувач, закупил чужда вещ. Предвид неправилната, според жалбоподателя, правна квалификация на претендираното право по чл. 192, ал. 1 ЗЗД и малобройната съдебна практика, достъпна чрез справка в информационна система ”А” и относима към отдалечен период от време /1975 – 1985 г./, произнасянето по въпроса за последиците при съдебна евикция би било от съществено значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото с оглед разширяване на гражданския оборот и развитие на търговските взаимоотношения.
Поддържа се и твърдение, че в разрез със съдебната практика на ВКС въззивният съд е приел, че достатъчна за валидността на нотариалното производство е писмената форма на вземане на решение от принципала и упълномощаване на прокуриста на дружеството за извършване на процесната сделка. Като съществен процесуалноправен въпрос, по който въззивният съд не се произнесъл, се сочи и този за наличието на вписани охранителни актове, чието действие важи по отношение на всички трети лица. Твърди се, че тези въпроси са решени в противоречие с практиката на Върховния съд – Решение № 2027/20.02.2001 г. по гр. д. № 1072/2000 ВКС; Решение № 786/29.09.1992 г. по гр. д № 713/1992 г.; Решение № 435/13.02.1970 г. по гр. д. № 2662/70 г.; Решение № 31/17.01.1995 г. по гр. д. № 55/94 г.; Решение № 466/1966 г. и Решение № 661/28.07.1987 г. по гр. д. № 454/1987 г.
Ответникът по касационната жалба не взема становище по допускането й.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима от гледна точка на нейната редовност – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
Съществените материалноправни и процесуалноправни въпроси съставляват основните въпроси по спора, засягащи допустимостта и основателността на иска, като в тежест на жалбоподателя е да посочи кои от тези въпроси, които са специфични за всяко едно съдебно производство счита, че са съществени с оглед на делото, с което се сезира ВКС и защо този въпрос /въпроси/ се обхваща/т/ от наличието на посочена хипотеза на чл. 280 ГПК. Значението на поставените въпроси се определя от правните аргументи на съда по същество, досежно съобразяване с практиката и закона. Вярно е, че въпросите свързани с правното положение на недобросъвестния купувач на чужда вещ са съществени, предвид предявените искови претенции на „Л” Е. срещу „П” Е. по чл. 189 -192 ЗЗД за разваляне на договора за продажба на недвижимия имот и връщане цената, както и за присъждане обезщетение за вреди, на разноските по нотариалната сделка и по делото, и частичното им уважаване от въззивната инстанция единствено по отношение връщане цената на вещта и заплащане разноските по делото /чл. 191 и чл. 192 ЗЗД/. Разпоредбите на чл. 189- 192 ЗЗД, относими към отговорността на продавача при съдебно отстраняване /съдебна евикция/, са достатъчно ясни, по тях съществува съдебна практика, като апелативният съд се е съобразил както с практиката, така и със закона.
След като е било установено, че купувачът – ищец по делото е бил недобросъвестен, предвид оповестеното в информационния меморандум висящо съдебно производство по чл. 108 ЗС по отношение на предлагания за продажба недвижим имот и след като по делото е било представено влязлото в сила съдебно решение по този иск, с което е прието, че не жалбоподателят, а друго лице е собственик на имота, то в съответствие с чл. 192 ЗЗД при съдебно отстранение на купувача, нему следва да бъде присъдена единствено продажната цена на имота, както и заплащане на разноските по воденето на делото. Законът предвижда отговорност за продавача, след като е установено, че трето лице има права върху продадената вещ, които може да противопостави на купувача, независимо от това дали третото лице не ги е още предявило и купувачът не е бил отстранен от вещта, която е купил /пред каквато хипотеза не сме в настоящия случай/, както и при хипотеза на вече предявени права и вече настъпило отстраняване на купувача изцяло или отчасти /в случая успешно проведен ревандикационен иск и предадено владение на имота от купувача на третото лице/.
В зависимост от конкретно въведените факти и твърдения и с оглед представените в рамките на съдебното производство доказателства, решаващият съд е бил в правото си да прецени правната квалификация на предявените искове, с които е бил сезиран, предвид различните хипотези при съдебна евикция и тяхната основателност /неоснователност/, като тези негови правни изводи са съответни на съдебната практика, на смисъла и съдържанието на правните норми, регламентиращи отговорността на продавача при съдебна евикция.
Приложените към жалбата съдебни актове не водят до изводи, различни от изложените в обжалвания съдебен акт досежно съществените материалноправни въпроси, свързани с евикцията.
По отношение на твърдението, че въззивната инстанция в разрез със съдебната практика била приела, че е достатъчна писмената форма за обективиране на решение на принципала на търговското дружество и за упълномощаване на съответния законов представител за изповядване на сделката, то същото не би могло да се приеме за основателно. Решаващите мотиви на въззивната инстанция са съобразени с основните принципи на дружественото право, предвид изискването за вземане на решение от общото събрание на дружеството за продажба на съответния недвижим имот и за параметрите на сделката, както и за легитимация на представителя на дружеството при изповядването й пред нотариус. Неотносимо е в случая позоваването на Решение № 2027/20.02.2001г. на ВКС по гр. д. № 1071/2000 г., тъй като в него съдът е направил преценка, свързана с учредяване на „П” Е. с оглед действащата законова уредба към релевантния момент и имуществото при учредяване на това дружество, предвид преценка за включване на съответен имот в капитала му и последваща отчуждителна сделка с него.
Не е налице и основанието, маркирано в изложението по чл. 280, ал. 1 ГПК за отсъствие на произнасяне по съществен процесуалноправен въпрос, какъвто бил въпросът за вписване на охранителните актове, чието действие било важимо по отношение на третите лица, тъй като този въпрос не е съществен по отношение на конкретно заявените претенции и при неоспоримост на фактите по делото досежно висящото исково производство по чл. 108 ЗС между жалбоподателя /продавача/ и трето лице към момента на водене на преговорите за продажбата и на изповядване на сделката и знанието на купувача за претенциите на третото лице, и последвалото съдебно решение и отстраняването на купувача.
По изложените съображения не са налице основания за допускане касационно обжалване на постановеното от Софийски апелативен съд въззивно решение № 24/26.05.2008 г. по гр. д. № 1572/2007 г.
Водим от изложеното, на основание чл. 288 ГПК Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 24/26.05.2008 г. по гр. д. № 1572/2007 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: