О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 440
София, 22.03.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, ІІІ гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети март две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: АНИ САРАЛИЕВА
ЕМИЛ ТОМОВ
изслуша докладваното от съдията А. Саралиева гр.дело № 1345/2010 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. И. В., чрез пълномощника му адв. Б. Т., против решение № 87 от 15.01.2010 г. по гр.д. № 195/2009 г. на Бургаския апелативен съд, с което е оставено в сила решението от 24.07.2009 г. по гр.д. № 115/2008 г. на Бургаския окръжен съд, с което е развален договор за ипотека и касаторът- ответник по иска е осъден да заплати на Д. Я. В., заместила на основание чл. 120 ГПК /отм./ починалия в хода на делото ищец Я. М. П., 800 лв. разноски.
В изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК касаторът поддържа, че правните въпроси, по които въззивният съд се е произнесъл и които са от значение за развитието на правото- основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК са: има ли вещноправен ефект договора за учредяване на ипотека, какъв е вида на този договор- едностранен или двустранен договор и подлежи ли на разваляне по реда на чл. 87 ал. 3 ЗЗД. Поддържа още, че е налице основанието по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК- противоречиво решаване от съдилищата по правни въпроси, по които се е произнесъл въззивния съд: в случай, че не е налице тъждество между дадената сума по договора за заем и сумата, посочена в договора за ипотека, която обезпечава този заем, и това води до недействителност на договора за ипотека, последният подлежи ли на разваляне; в случай, че страната се стреми да опровергае съдържанието на подписан от нея документ относно размера на дадената в заем сума, носи ли тази страна тежестта на доказване на твърдението си за различен размер на заетата сума. Към изложението са приложени съдебните решения, на които касаторът се позовава.
Ответницата по жалбата Д. Я. В., чрез пълномощниците й адв. В.М. и адв. П.М., изразява становище в писмен отговор, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК, подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт с оглед обжалваемия интерес.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о., намира, че следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение. Посочените правни въпроси в п. 1 и 2 на изложението са от значение за изхода на делото, също така са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото- основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. По въпроса в п. 3, също от значение за изхода на делото, е налице противоречие между приетото в обжалваното решение и приложеното решение № 406/04-07-2003 г. по гр.д. № 968/2002 г. на ВКС, ІІ г.о.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 87 от 15.01.2010 г. по гр.д. № 195/2009 г. на Бургаския апелативен съд.
УКАЗВА НА КАСАТОРА в едноседмичен срок от съобщението да представи документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 400 лв.
Делото да се докладва за насрочване след изпълнение на указанието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: