О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 440
София 29.04.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 27 април две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова
Илияна Папазова
разгледа докладваното от съдията Ц. Георгиева
дело № 188/2010 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. Л. Т. – Т. от гр. Ст. Загора, подадена от пълномощника й адв. Н, срещу въззивно решение № 41 от 15.07.2009г. по в.гр.д. № 57/009г. на Бургаския апелативен съд, с което е оставено в сила решение № 346 от 15.01.2009г. по гр.д. № 304/2007г. на Бургаския окръжен съд, с което са осъдени М. Л. Т. – Т. и А. Л. Т. да заплатят солидарно на Х. К. Л. и И. Л. , граждани на Република Германия, сумата 125 172 лв. на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД.
Ответниците по жалбата Х. К. Л. и И. Л. , граждани на Република Германия, в представения от пълномощника им адв. Д. С. писмен отговор молят да не се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд взе предвид следното:
За да постанови въззивното решение съдът е приел, че между страните са възникнали облигационни отношения във връзка с постигната договореност за финансиране от германските граждани на строяща се от ответниците жилищна сграда в с. К., Бургаска обл., срещу последващо прехвърляне на правото на собственост върху четвърти и тавански етаж от сградата. Приел е за установено финансиране на строителството със сумата 55 000 евро и 18 000 д.м., чиято левова равностойност е 125 570 лв. На следващо място е приел, че договорните отношения между страните са прекратени с връчване от германските граждани на 08.08.2006г. на нотариална покана, поради което даденото се явява дадено на отпаднало основание и на основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД се дължи връщането му. Въззивният съд е приел за неоснователно възражението на ответниците за погасяване по давност на вземането по отношение на получените през 2001 и 2002г. суми, по съображения, че давността е започнала да тече от отпадането на основанието за плащане. Сумата е присъдена солидарно като съдът е обосновал този извод с мотиви, че волята на страните е била за общо финансирането на строежа на сградата, без да се конкретизира на кой от двамата съсобственици каква сума се предоставя.
Съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките по т. 1-3 на същата разпоредба за всеки отделен случай.
Касаторът М. Т. моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по следните материалноправни и процесуалноправни въпроси: възникнало ли е облигационно задължение на ответниците към ищците; какъв е източникът на задължението – дадено на отпаднало основание или дадено без основание; приложим ли е институтът на погасителната давност; налице ли е основание за разваляне на договора и изпълнена ли е процедурата по развалянето му; налице ли е солидарна отговорност от страна на ответниците; следвало ли е съдът да остави исковата молба без движение за да се посочи от какво произтича солидарността, за които твърди, че са решени в противоречие със съдебната практика. Прилага съдебни решения.
Върховният касационен съд намира, че следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Бургаския апелативен съд по процесуалноправния въпрос за редовността на исковата молба, решен в противоречие с решение № 1516/2004г. ВКС, ІV г.о. с което е приета за нередовна искова молба в която не е посочено основанието за солидарна отговорност на ответниците, и по материалноправния въпрос налице ли е солидарна отговорност между ответниците М, който въпрос е решен в противоречие с приложените решения № 1035/2005г. ВКС, ТК ІІ отд., 1131/2006г. ВКС, ТК, ІІ отд., в които е прието, че освен в определените от закона случаи, солидарност между двама или повече длъжници възниква само когато е уговорена. Останалите формулирани от касатора въпроси касаят правилността на съдебния акт.
На касатора М. Т. следва да се укаже да внесе държавна такса в размер на 2 976 лв. за разглеждане на касационната жалба, на основание чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Бургаския апелативен съд, № 41 от 15.07.2009г. по в.гр.д. № 57/2009г.
Указва на М. Л. Т. – Т. в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за платена държавна такса по сметка на ВКС в размер на 2 976 лв. като в съобщението се впише, че при неизпълнение на указанието касационната жалба ще бъде върната.
След представяне на вносна бележка за платена държавна такса делото да се докладва на председателя на ІІІ г. о. на ВКС за насрочване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: