О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 443
гр. София, 12.07.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на осемнадесети април двехиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ ч. гр. дело № 2474 по описа за 2013 г.
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК, образувано по частна жалба на Н. Ч. Н. от [населено място] чрез адвокат Й. С. против определение № 206 от 17.01.2013 г. по гр. дело № 2039/2012 г. на Варненски окръжен съд.
Върховният касационен съд /ВКС/, гражданска колегия /ГК/, състав на трето отделение /ІІІ о./, за да се произнесе взе предвид следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
С цитираното определение е отхвърлена молба вх. № 39043/28.12.2012 г., подадена от Н. Ч. Н. за изменение на решение № 2455 от 10.12.2012 г. по гр. дело № 2039/2012 г. на Варненски окръжен съд в частта за разноските на основание чл. 248 ГПК. За да постанови този резултат окръжният съд е приел, че с въззивното решение е отменено решение № 2582 от 04.06.2012 г. по гр. дело № 21396/2011 г. на Варненски районен съд, тридесет и първи състав само в частта, с която е определен режим на личен контакт на бащата Д. К. В. с детето Д. Д. В. и вместо него е постановено решение, с което е определен друг режим на личен контакт, подробно описан в диспозитива на съдебния акт. Прието е също така, че с въззивното решение Д. К. В. е осъден да заплати на Н. Ч. Н. сумата 100 лв. разноски за въззивното производство. В определението е констатирано, че производството по делото по жалбата на Н. е частично прекратено, а жалбата на същата срещу решението на първата инстанция в посочената по – горе част е разгледана по същество, като е приета за частично основателна. При тези обстоятелства въззивният съд е приел, че разноските, присъдени в полза на жалбоподателката в размер на 100 лв., представляващи част от общо заявените в размер на 200 лв. са редуцирани с оглед уважената част от жалбата.
Определението е правилно.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК разноските се заплащат с оглед изхода на делото – съразмерно с уважената част от иска. Искът относно режима на личен контакт на бащата Д. К. В. с детето Д. Д. В. с оглед на заявения петитум е частично уважен, като е определен режим на личен контакт на бащата Д. К. В. с детето Д. Д. В., подробно описан в диспозитива на решението с осъществяване на личните отношения в присъствието на майката и в дома на родителите й в [населено място] до навършване на една година и шест месеца, а в дома на бащата без присъствието на майката след навършване на една година и шест месеца до тригодишна възраст на детето и след навършване на тригодишна възраст. Предвид изхода на делото окръжният съд е приложил чл. 78, ал. 1 ГПК и е присъдил 100 лв., разноски за въззивното производство, т.е. половината от уговореното възнаграждение в размер на 200 лв. Д., че адвокатското възнаграждение е договорено само за производството по жалбата относно режима на личните отношения след частичното прекратяване на въззивното производство – по въззивната жалба на Надежда Н. срещу първоинстанционното решение в частта, с която е присъдена издръжка от Д. В. в полза на детето Д. В. е неправилен, тъй като размерът на дължимите разноски, съобразно установения в чл. 78, ал. 1 ГПК критерий се определя с оглед изхода на делото, а не предвид уговорения с договора между страната и пълномощника й размер. Другият довод в частната жалба, че въззивната инстанция е редуцирала адвокатското възнаграждение под посочения минимум в чл. 7, ал.1, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е също така неправилен. Въпросът за присъждане на разноските в по – нисък размер, но не по-малко от минимално определения размер по посочената наредба е релевантен в хипотезата на чл. 78, ал. 5 ГПК, която не е налице. Поради това и направения довод е неотносим към разглеждания случай. С оглед на изложеното следва да се приеме, че не са допуснати нарушения на закона, поради което обжалваното определение следва да се потвърди.
По тези съображения Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 206 от 17.01.2013 г. по гр. дело № 2039/2012 г. на Варненски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: