Р Е Ш Е Н И Е
№ 444
СОФИЯ, 15. 10. 2009 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в публично заседание на 11 май 2009 година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
при секретаря Виолета Петрова
изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гражданско дело № 1118/08 година и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 218а, ал.1, б. ”а” ГПК/ отм./ във вр. с §2, ал.3 ГПК.
С решение № І* от 28.06.2007 г. по гр.д. № 908/06 г. на Бургаския окръжен съд е оставено в сила решение № 566 от 25.07.2006 г. по гр.д. № 54/06 г. на Бургаския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от П. В. Г., Х. А. Г., И. В. Д. – лично и като законен представител на малолетната В. И. Д., П. И. Д., със съгласието на баща си И, Е. Х. М., А. И. М. и С. И. М. против К. Х. Г., С. Т. Г., С. Т. С. и С. П. С. за делба на съсобствен между страните недвижим имот, представляващ подпокривно пространство в четириетажна жилищна сграда, построена в УПИ * 2065 в кв.61 по плана на ЦГЧ на гр. Б., ул.”В” № 5.
Против въззивното решение в срока по чл. 218в, ал.1 ГПК / отм./ е подадена касационна жалба от ищците П, Х. Г. , И. В. Д. лично за себе си и като законен представител на малолетната В. И. Д., П. Д. със съгласието на своя баща И, Е. Х. М., А. И. М. и С. И. М.. В жалбата са изложени оплаквания за необоснованост и нарушение на материалния закон- касационни основания по чл. 218б, ал.1, б. ”в” ГПК/ отм./
Ответниците по касация К. Г. и С. Г. в писмено възражение изравят становище, че жалбата е неоснователна.
Останалите ответници по касация не са взели становище.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като извърши проверка на обжалваното въззивно решение във връзка с изложените в касационната жалба доводи, намира :
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че процесното таванско помещение представлява обща част на сградата – етажна собственост, в която страните по делото притежават в индивидуална собственост жилищни обекти. Същото има необходимите височина, пространство, обем и нормален достъп от стълба и в него могат да се изградят отделни складови помещения, което го определя като обща част по предназначение, а съгласно чл. 38, ал.3 ЗС общите части не могат да се делят.
Въззивното решение е обосновано и законосъобразно. При постановяването му е приложен точно материалния закон. Общите части по смисъла на чл. 38 ЗС са две категории – общи части по естеството си, които са необходими за съществуването на сградата, и общи части по предназначение. Общите части и от двете категории служат за общо ползуване от всички съсобственици и по изрично разпореждане на закона – чл. 38, ал.3 ЗС, съсобствеността върху тях е неделима.
В ТР № 34/ 83 г. на ОСГК са разисквани някои въпроси относно статута на подпокривното пространство като обща част на сграда в режим на етажна собственост. Прието е, че когато то има нужната височина, обем и пространство за изграждане на складови помещения, стаи за творческа дейност и самостоятелни обекти, които да бъдат придадени към жилищата или други самостоятелни обекти на собственост, то е обща част по предназначение, а когато не отговаря на тези изисквания и не може да служи за задоволяване на други нужди, освен като изолация между последната етажна плоча и покривната конструкция- то е обща част по естеството си.
Законът допуска със съгласие на всички етажни собственици общите части по предназначение да променят статута си и от такива за общо ползуване на всички да станат общи само на лицата, чиито помещения обслужват или да се преустроят и разпределят между етажните собственици или да се придобият от трети лица.
В съответствие със събраните по делото доказателства съдът е приел, че в случая предназначението на таванското помещение не е променено, поради което то не е престанало да бъде обща част. За да се направи извод в този смисъл не е достатъчно да се установи, че то се ползува за складови нужди и съществува техническа възможност в него да се изградят отделни сервизни помещения. Таванът ще изгуби статута си на обща част, ако е разпределен в самостоятелни сервизни клетки или има одобрен проект за разпределянето му.
По тези съображения въззивното решение като постановено в отсъствие на въведените с касационната жалба основания по чл. 218б, ал.1, б.”в” ГПК/ отм./ следва да бъде оставено в сила.
Водим от гореизложеното съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № І* от 28.06.2007 г. по гр.д. № 908/06 г. на Бургаския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :