3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№444
гр. София, 01.07.2011
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на осми юни, две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: К. Е.
Б. Б.
като изслуша докладваното от съдия Б. Б. търговско дело №209/11 г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на [община], [населено място] ,област В. срещу решение № Е -96 /21.12.2010 г. по в.гр.д. № 436/10 на Видински окръжен съд , В ЧАСТТА с която е отменено първоинстанционното решение , с което е уважен изцяло исковете на З. Р. Г. –Ч. срещу касатора за сумата от 11 000 лева, ведно със законната лихва от 28.09.2009 г. до окончателното плащане -възнаграждение по договор за изработка на инвестиционен проект сключен на 21.06.2004 г., както и за сумата от 5 645,53 лева-мораторна лихва за периода 11.01.2006 г. до 28.09.2009 г. и 330 лева-договорна неустойка .
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи, че правните въпроси от значение за спора са решени в противоречие с практиката на съдилищата– основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т.2 от ГПК.
Ответникът по касационната жалба не изразява становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и обжалваният интерес е над 10 000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, с което отменя първоинстанционното отхвърлително решение и уважава исковете на З. Р. Г. –Ч. срещу [община], [населено място] ,област В. за сумата от 11 000 лева, ведно със законната лихва от 28.09.2009 г. до окончателното плащане -възнаграждение по договор за изработка на инвестиционен проект сключен на 21.06.2004 г., както и за сумата от 5 645,53 лева-мораторна лихва за периода 11.01.2006 г. до 28.09.2009 г. и 330 лева-договорна неустойка, въззивният съд е приел, че между Общината и частният праводател на ищцата [фирма] е валидно сключен договор за изработка на проект за подобряване на уличната мрежа в населените места на [община]-част „Пътна” и част „П.” в работна фаза, по силата на който [фирма] се е задължило като изпълнител да изготви проекта срещу задължението на Общината-ответник да му заплати договореното възнаграждение от 11 000 лева в 30 дневен срок и от предаването на резултата от възложената работа, като в самия договор страните са предвидили неустойка за забава плащането на възнаграждението в размер на 3 на сто върху горната сума. Работата е приета с протокол от 20.06.2005 г. . С договор за цесия от 05.11.2007 г., процесното вземане за възнаграждение е прехвърлено на ищцата от страна на дружеството- изпълнител като длъжникът е редовно уведомен за това.
Въззивният съд е приел, че въпросът за спазването на ЗОП от 1999 г. отм. 2004 г./ и Наредба за възлагане на ОП под праговете определени в чл.7 , ал.1 от ЗОП/отм./ не се отразява на действителността на самия договор, чието изпълнение се претендира с иска по чл.79 от ЗЗД и е без значение за спора.
В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, жалбоподателят сочи , че обуславящите изхода по спора правен въпрос е за действителността на договор с предмет изготвяне на инвестиционен проект за подобряване на уличната мрежа в населените места сключен от общината в противоречие с императивните разпоредби на чл. 7 от ЗОП/отм./ и Наредба за възлагане на ОП под праговете определени в чл.7 , ал.1 от ЗОП/отм./ . Позовава се на това, че този въпрос е решен в обжалваното решение в противоречие с практиката на съдилищата– основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т.2 от ГПК. Прилага копия от Р № 772 /15.08.2005 г. по гр.д. № 37/2005 г. на ІІ т.о. на ТК на ВКС представляващо казуална практика на ВКС.
Съгласно т.1 от ТР 1 ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 от ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. К. съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. В случая така поставеният от касатора правен въпрос отговаря на горните критерии и се явява обуславящ по отношение на изхода на спора. При произнасянето на съда по него е налице констатирано от настоящия състав на ВКС, ТК, ІІ т.о. противоречие със задължителната практика на ВКС / , каквато се явява Р №19 от 23.02.2009 г. на І т.о. на ВКС , постановено по реда на чл.290 от ГПК / така ТР №1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело №1/2009 на ОСГТК на ВКС и с която е преодоляно евентуалното противоречие в практиката на съдилищата до произнасянето на това решение. Ето защо налице е основание за допускане на касационно обжалване, съгласно чл.280 ал.1, т.1 от ГПК и такова следва да бъде допуснато .
Касаторът [община] е освободен от внасяне на държавна такса на основание чл.84 т.3 от ГПК.
С оглед изложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № Е -96 /21.12.2010 г. по в.гр.д. № 436/10 на Видински окръжен съд в обжалваната част.
Делото да се докладва за насрочване в открито заседание.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.