Р Е Ш Е Н И Е
№ 445
гр. София,21.05. 2009 г.
В И М Е ТО НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на четиринадесети май две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: АНИ САРАЛИЕВА
ЕМИЛ ТОМОВ
при участието на секретаря Р. Иванова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Емил Томов гр. дело № 1840/2008 година.
Производството е по реда на чл. 218а, б.”а” и сл. ГПК(отм).
Образувано е по касационна жалба на В. И. Т. от гр. С., , срещу въззивното решение от 05.01.2005г по гр. д. № 4254/2003г . на Софийски градски съд , с което е уважен иск с правно основание чл. 7 от ЗВСОНИ е признат за нищожен договор от 16.02.1959г за продажба на държавно жилище на едно от наведените основания, вр. чл. 5 ал.2 от НПЖДЖФПНС. След отмяна на решение от 13.05.2003г на СРС , 59 състав въззивният съд е постановил решение по същество в отменената част, предмет на касационната жалба на В. И. Т..
Касаторката е обжалвала решението с довод, че договорът за покупко- продажба на жилището по реда на НПЖДЖФПНС на купувач,който не е наемател , неправилно е признат за нищожен поради липса на съгласие от страна на настанените в него. Незаконосъобразен и необоснован е изводът за нарушени императивни норми , допуснато е смесване между факт и право . Жалбоподателите молят решението да бъде отменено , а искът да бъде отхвърлен изцяло. Съображения са изложени от пълномощника адв. И.
В. Б. К. ,Н. Людмилов Т. и Б. Л. Т. ,също ответници по иска , поддържат становище за отмяна на решението по изложените в жалбата съображения.
Ответницата Е. С. К. оспорва допустимостта на касационната жалба и счита ,че същата следва да бъде върната . По същество поддържа ,че не е налице отменително основание ,съображения са развити от пълномощниците адв. М. А. и Д . Х. .
Касационната жалба е постъпила в срок от легитимирана по делото страна и е допустима . Констатираните по реда на 218в ал.2 от ГПК (отм) недостатъци , обусловили нейното връщане, съдът приема за отстранени ,предвид постъпилата молба вх. № 3* от 23.04.2009г. След отмяната,постановена от петчленен състав спрямо протоколно определение от 05.12.2006г по гр.д. № 2311/2005г на Върховен касационен съд , ІV-Б гр. о. за връщане на настоящата жалба,нов срок за изпълнение на указанията не е даван и не е съобщаван на жалбоподателката ,поради което и нередовностите са надлежно отстранени с постъпването на цитираната молба .
Касационната жалба е по същество са неоснователна.
Предявен е иск с правно основание чл. 7 от ЗВСОНИ за обявяване недействителността на договор от за покупко -продажба на апартамент с площ от 81 ,25 кв.м., заемащ четвърти етаж от жилищна сграда на ул. „. № 2 в гр. С., срещу наследници на купувача Б. Н. Т. При безспорно установена пред второинстанционния съд активна легитимация на ищцата Е. С. К. като наследник по закон на лице , от което имотът е отчужден по ЗОЕГПНС без заплащане на обезщетение , въззивният съд е приел по същество,че при липса на доказателство за постигнато,съответно одобрено споразумение с тогава настанените в жилището наематели имотът да бъде продаден на Т. , е нарушено условието на чл 5 ал.2 от НПЖДЖФПНС(обн. В. Изв бр.39 от 14.05.1957г). Липсата на изискуемото по наредбата споразумение е обусловило извод за нищожност на договора за покупко – продажба като цяло. За да изгради решаващи изводи в тази насока съдът е обсъдил данните ,че купувачът и неговото семейство не са били наематели в процесния имот,в същия са били настанени лицата М. П. , София Я. и М. В. И. ,с които действащата към момента на продажбата Наредба за продажба на жилища от държавния жилищен фонд е изисквала споразумение както с кандидата за купувач , така и със съответния изпълком на народния съвет относно преминаването им в друго жилище. Сведението за дадено съгласие, съдържащо се в доклада на Комисията по разпореждане с държавни имоти по приложената преписка , без там да е посочено как се решава последващото им настаняване и одобрено ли е споразумението от ИК на ОбНС , въззивният съд не е приел за доказателство, установяващо спазване на законния ред . Сведението в доклада е косвено и за наемателките на една от стаите,за другата наемателка- М. П. , е прието че ще заминава за чужбина , наличие на одобрение не е коментирано и липсват обективирани данни за него.
Решението на въззивния съд е правилно и законосъобразно. Касаторката и останалите ответници по иска твърдят , че въпреки липсата на документ , който да обективира изискуемото от закона условие въпросът за настаняването на наемателя след продажбата да бъде решен със споразумение , извод за нарушение на условието по смисъла на чл. 5 ал.2 от действащата към момента на продажбата редакция на НПЖДЖФПНС не може да бъде направен . Поддържа се , че в този случай ищецът е следвало да проведе доказване на обстоятелство , опорочаващо съгласието на наемателите. Доводът е неоснователен , тъй като пряко доказателство за наличие на споразумение, а поради това и за съгласие от страна на установения кръг наематели , липсва по делото . Комисията, дала сведението в свой доклад , няма констативна компетентност в тази насока , а и от съдържанието на доклада може да се направи извод, че в случая жилищната администрация е приела за достатъчно съгласието единствено на наемателата М. И. , дадено на кандидат-купувача Т. по молбата му да закупи. Това съгласие нито изхожда от всички наематели , нито е тъждествено по предмет с изискуемото по действащата тогава Наредба. Липсва и одобрение от изпълнителния орган, което одобрение по съществото си е административен акт и е следвало да бъде обективирано писмено , ако и за споразумението между граждани наредбата да не е изисквала никаква форма . Процедурата за продажба на процесния имот по реда на НПЖДЖФПНС е била иницирана от друг кандидат купувач- полк. Бойко Б. , като в своя молба от 24.12.1958г наследодателят на ответниците Б е сигнализирал за нередности, измама и упражнен натиск върху една от наемателките да даде съгласие в полза на негов конкурент при закупуването . Касае се за наемателката М. Я. П. , според доклада на комисията от 30.12.1958г настанена в една стая със своята майка и с предстоящо освобожваване на жилището , поради заминаването им за Гърция. По преписката е налице молба от страна на М. П. с дата 23.12.1958г от която е видно ,че същата отрича да е давала съгласие ,действително очаква да получи виза за заминаване в трета страна ,но от това не следва ,че към момента на одобряване на продажбата от ИК на СГНС е налице частично освободено от наемател жилище,както е възприето от доклада на комисията ,нито следва ,че споразумение по смисъла на чл. 5 ал.2 от наредбата с тази наемателка не е било необходимо. Едва с приемането на чл. 5 ал. 5(ДВ бл. 100 /1963г) на НПЖДЖФПНС бе уредена подобна хипотеза, но като изрично изключение от принципа държавни жилища ,в които има настанени наематели , да се продават само на тях . Към момента на процесната продажба възможността за продажба на държавно жилище на гражданин , който не е настанен като наемател в същото , е обусловена единствено от наличието на споразумение ,при това не само между наемателите и кандидат купувача , но и със съответния изпълнителен комитет на народния съвет , в случая ИК на СГНС . Това споразумение допълнително е подлежало на ободрение „за всички случаи” .
При установените по делото обстоятелства обоснован е изводът ,че липсва както споразумение , така и ободрението му , при това не само с наемателката П. , но и с наемателите на другата жилищна стая , въпреки съдържащите се в докладната косвени доказателства ,че кандидат- купувачът Т. разполага със съгласието на едно от лицата . Съдът е изследвал този въпрос като правнорелевантен и фактически , като е формирал обосновани изводи, включително по отношение на правните последици , водещи до нищожност поради нарушение на императивна разпоредба. Ето защо неоснователно е оплакването за допуснато смесване между фактическо и правно основание на иска . Правилно е прието от решаващия съд ,че е налице нарушение ,водещо до нищожност на придобивното основание . Този извод на съда е законосъобразен.
Неоснователно е и оплакването в касационната жалба ,че доказателствата по делото , макар били те косвени , е следвало да насочат съда към друг извод. Необходимо е да се прави разлика между доказателства и доказателствени факти . Има данни , обосноваващи предположение в насоката ,че една от наемателките персонално е дала съгласие в полза на Б. Т. , но не и доказателства за това , че има споразумение с всички наематели и изпълнителния орган на съответния народен съвет, одобрено от последния ,както и че предметът на самото споразумение е указаният по чл. 5 от НПЖДЖФПНС. Въз основа на всички данни по преписката правилно е формиран извод ,че тези изисквания на наредбата са били пренебрегнати.
Въззивният съд правилно е приложил материалния закон и не е дал касационен повод за отмяна на решението. Същото следва да бъде оставено в сила .
Касаторката дължи разноски ,но само за един адвокат . Това са разноските на първоначално ангажирания защитник , разноските за допълнително ангажирания адвокат са за сметка на страната. Следва да се присъдят установените в настоящето производство разноски в размер на 350 лв ,те са за един адвокат и следва да бъдат присъдени.
Водим от горното и на основание чл. 218ж, ал. 1 от ГПК, Върховният касационен съд, ІІІ г.о.
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение от 05.01.2005г по гр. д. № 4254/2003г . на Софийски градски съд
ОСЪЖДА В. И. Т. от гр. С., да заплати на Е. С. К. сумата 350 лева разноски в настоящето производство .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: