Р Е Ш Е Н И Е
№ 446
гр. София, 21.05.2009г.
В И М Е ТО НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на четиринадесети май две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: АНИ САРАЛИЕВА
ЕМИЛ ТОМОВ
при участието на секретаря Р.Иванова .
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Емил Томов гр. дело № 1875/2008 година.
Производството е по реда на чл. 218а, б.”а” и сл. ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. П. Н., Н. П. Н., С. Н. Б. ,Ю. Н. П. и Л. Н. К. срещу решение на Софийски градски съд от 29.06.2007г по в. гр. д. № 2311/2000г, с което е оставено в сила решение от 21.03.2000г по гр. д. № 5032/ 1996г на Софийски районен съд. Предявен от жалбоподателите установителен иск за признаване правата им на собственост срещу С. о. и МРРБ по реституционния ЗВСОНИ спрямо имоти ,бивша собственост на наследодателите им Ж. В. Н. ,В. П. Н. и Дафина А. Ч. , е бил отхвърлен изцяло поради недоказани предпоставки за възстановяване на собствеността по този закон .
Касационната жалба съдържа искане за отмяна на решението поради неговата незаконосъобразност и необоснованост. Неправилно е приложен материалния закон и касаторите считат ,че са установили предпоставките за възстановяване на собствеността , настъпила по силата на закона .
Ответниците по касационната жалба не са заявили становище .
Като взе предвид доводите по жалбата, извърши проверка съгласно чл. 218ж, ал. 1 от ГПК на заявените в нея основания за отмяна на въззивното решение, Върховният касационен съд, ІІІ г.о. приема за установено следното:
Касационната жалба е депозирана в срока по чл. 218в, ал. 1 от ГПК, от легитимирани страни и е процесуално допустима.
Жалбата по същество е неоснователна, поради следните съображения:
За да остави в сила решението на Софийски районен съд, съгласно което претенциите за реституция върху три недвижими имота в гр. С. са отхвърлени, въззивният съд се е позовал на обстоятелството , че реституционния ЗВСОНИ възстановява ex lege(по силата на нормата) отчуждена или отнета без законово основание собственост тогава , когато държавата е обективирала завземането им по реда на изброените в чл. 1 и чл.2 на ЗВСОНИ закони. Извън хипотезите на реституционния закон е бил завзет първият от претендираните имоти, бивша нива с площ от 2,500 кв.м.в кв. Дървеница гр. С., отчужден по силата на Указ №29/10.12.1943г за нуждите на М. на войната на Царство България По отношение на втория от претендираните имоти – парцели ІV и V от кв.3 по плана на с. О. от 1912г с обща площ 1109 кв.м. , описан в нот. акт № 218 т. ХVІІ от 1912г като закупен от наследодателката Ж. В. Н. и според експертизата на вещото лице С. , идентичен с отразения имот пл. № 7 от кв. 103 (нов 128) по кад. план на м. „М”,въззивният съд е приел констатациине на техническата експертиза за проведено мероприятие по благоустройствен закон . По план , одобрен със заповед №376/01.09.1976г , този имот попада в парцел **** ,отреден за училище. Мероприятието по плана е изпълнено ,но фактически извън оградата на училището (макар според действащия план да е училищен двор), попада една площ от 500 кв.м.,частично застроена с временна постройка-магазин и свободна, неоградена площ за достъп до него, оформяща ъгъла между улиците „Г” и „Т” . За този имот ,посочен едновременно в т. 2 и т.4 на исковата молба , съдът е възприел изводите на експертизата за идентичност с описаните като отчуждени до размера на 1 / 3 ид. част от наследодателя В парцели VІІІ и ІХ от кв. 102 „М„ съгласно решение от 27.09.1954г на комисията по ЗОЕГПНС . Въпреки наличието на тази положителна предпоставка въззивният съд е изтъкнал липсата на друго условие , позволяващо реалната реституция да прояви действието си , а именно наличието на реализирано обществено мероприятие, предвидено по благоустройствен закон .
Този решаващ извод на въззивния съд също е правилен. Не може да се приеме съществуването на имота до размерите , в които е отчужден като незастроен , щом съгласно действащия план същият изцяло представлява училищен двор . Обстоятелство ,че е допуснато част от този двор, без основание или временно да се ползва за търговска цел , не създава за ищците възможност да се позовават на хипотеза ,в която предвиденото в чл. 1 ал.1 ,предл. последно, както и чл. 2 ал.3 ЗВСОНИ условие да е налице за обозначената част , макар по площ същата да би отговаряла на технически изисквания за образуване на самостоятелен парцел **** В тази част оплакванията за неправилно прилагане на материалния закон са неоснователни .
Неоснователен е поддържания от касаторите довод , че ако държавата е завзела една трета ид. част от имота по реда на ЗОЕГПНС, то е следвало да бъде направен извод за отнемане без основание в останалата част, по смисъла на чл. 2 ал.2 от ЗВСОНИ. Констатираните от вещото лице обстоятелства косвено сочат на друг извод , а именно, че до реализирането на благоустройственото мероприятие по плана от 1972г, процесната площ е съставлявала три отделни имота ,заведени в разписния списък като собственост на различни физически лица извън кръга на настоящите наследници. Тези обстоятелства не са изяснени , но не са и решаващи с оглед основанието на предявения иск за собственост , почерпано от чл.1 на ЗВСОНИ при недоказаност на всички кумулативни условия за реституция .
Правилно , на следващо място , въззивният съд е приел за недоказана претенцията на ищцата Л за възстановяване на имот , описан в нот. акт № 218 т. ХVІІ от 22.03.1912г като парцел **** от същия кв.3 на м. „Л” , сега кв. „М”, гр. С.. Не са ангажирани доказателства за неговото местоположение , идентифициране , нито доказателства за отнемането на имота от държавата , не са установени по отделно и в цялост положителните предпоставки за неговата реституция ,което е в тежест на ищцовата страна .
При установените по делото обстоятелства и налагащите се във връзка с тях фактически и правни изводи въззивният съд правилно се приел тезата на ищците за неоснователна както по отношение на твърдението им ,че се явяват реституирани собственици ex lege ,така и по отношение на правните доводи ,поддържани и в настоящата касационна жалба . Правоимащите по ЗВСОНИ могат да защитят правото си на собственост по исков ред , доколкото установят активната и пасивната легитимация по иска . Ефектът на реституционната норма настъпва , когато имотът съществува реално до размера, в който е бил незаконно отнет или отчужден. Предвиждането, че положителното установяване на собственост е обусловено от хипотезите на реституционен закон означава, че трябва да бъдат съобразени промените относно завзетия имот – фактически и правни, с оглед допустимостта за реституиране.
Водим от горното и на основание чл. 218ж, ал. 1 от ГПК, Върховният касационен съд, ІІІ г.о.
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА от 29.06.2007г по в. гр. д. № 2311/2000г на Софийски градски съд
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: