2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 446
гр. София, 31.03.2015 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети януари през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев, гр. дело № 6559 по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищеца Т. П. Б. и по касационна жалба на ответника П.. (П.) срещу решение № 1375/01.07.2014 г., постановено по въззивно гр. дело № 1199/2014 г. на Софийския апелативен съд (САС). С обжалваното въззивно решение, при постановени частична отмяна и частично потвърждаване на решение от 06.01.2014 г. по гр. дело № 1654/2013 г. на Софийския градски съд (СГС), като краен резултат е осъден ответникът да заплати на ищеца, по предявения по делото иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 2, пр. 1 от ЗОДОВ (в редакцията преди изменението, обн. в ДВ, бр. 98/2012 г.), сумата 7 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, претърпени в резултат на незаконно обвинение спрямо ищеца, повдигнато по сл. дело № 247/1997 г. на С. следствена служба (СтСлСл), прок. преп. № 3230/1997 г. на Софийска градска прокуратура (СГП) – за извършени престъпления по чл. 199, ал. 2, т. 2, пр. 1 и т. 3, във вр. с чл. 198, ал. 1 и с чл. 20, ал. 2 от НК и по чл. 339, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, както и от вземането на мярка за неотклонение „задържане под стража” за същото обвинение, по което ищецът е оправдан с влязла в сила на 04.02.2008 г. присъда, постановена по н.о.х.д. № 1953/2001 г. на СГС; като сумата е присъдена ведно със законната лихва върху нея, считано от 04.02.2010 г. до окончателното й изплащане; и искът е отхвърлен в останалата му част – за разликата до пълния му предявен размер от 200 000 лв., както и за законната лихва за периода 04.02.2008 г. – 04.02.2010 г.; в тежест на ответника са възложени и разноски по делото.
Ищецът обжалва въззивното решение в отхвърлителната част, а ответникът – в осъдителната. Двете касационни жалби са подадени в срок от процесуално легитимирани за това лица срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. И в двете жалби се излагат оплаквания и доводи за неправилност на съответната обжалвана част от въззивното решение, като се навеждат касационните основания по чл. 281, т. 3 от ГПК. Ответникът не е подал в срока за това, отговор на касационната жалба на ищеца. В подадения от последния отговор, се излагат становище и съображения, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване по жалбата на ответника, както и за неоснователност на тази жалба.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК на ищеца, като общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, са изведени и формулирани следните девет правни въпроса: 1) какво е съдържанието на понятието „справедливост”, изведено в принцип при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД; 2) кои са критериите при определяне на паричния еквивалент на неимуществените вреди, при предявен иск за обезщетение за такива вреди от незаконно обвинение и свързаната с него мярка за неотклонение „задържане под стража”, когато увреденият ищец е оправдан с влязла в сила присъда; 3) налице ли са подлежащи на репариране неимуществени вреди от налагането на мярката за неотклонение „задържане под стража” и обуславя ли изпълнението на тази мярка за продължителен период от време (над една година) по-значителни вреди и присъждане на по-голямо обезщетение; 4) следва ли периодът, през който е продължило наказателното производство, извън разумния срок за това, да се преценява като обстоятелство, увеличаващо търпените от ищеца неимуществени вреди, респ. – присъждане на по-голямо обезщетение; 5) подлежи ли на доказване обстоятелството, че ищецът е търпял душевен дискомфорт в резултат на повдигнатото му обвинение или това обстоятелство следва да се презюмира; 6) следва ли тежестта на обвинението и предвиденото за престъплението смъртно наказание (впоследствие – доживотен затвор, включително без право на замяна) да обусловят присъждане на по-голямо обезщетение за неимуществени вреди и водят ли тези обстоятелства до наличие на по-големи вреди; 7) следва ли сериозното отражение на наказателното производство върху живота на увредения ищец, включително – разстройство на брака, развод, негативно влияние върху личните отношения с неговото дете, да обусловят присъждане на по-голямо обезщетение за неимуществени вреди и да се преценяват като обстоятелства, увеличаващи претърпените вреди; 8) сериозното отражение на наказателното производство върху личността и поведението на оправдания обвиняем (ищеца), както и върху неговите чест, достойнство и добро име в обществото, увеличават ли причинените му неимуществени вреди и следва ли да обусловят присъждане на по-голямо обезщетение; и 9) обстоятелството, че обвинението е станало обществено достояние в малко населено място, където е живял увреденият ищец, увеличава ли причинените му неимуществени вреди и следва ли да обуслови присъждане на по-голямо обезщетение. Касаторът-ищец навежда допълнителните основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК, като поддържа, че тези правни въпроси са разрешени с обжалваното въззивно решение в противоречие с: т. 11 от ППВС № 4/23.12.1968 г., т. 3 и т. 11 от ТР № 3/22.04.2005 г. по тълк.д. № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС, решение № 158/04.06.2012 г. по гр. дело № 708/2011 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 407/26.05.2010 г. по гр. дело № 1273/2009 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, решение № 377/22.06.2010 г. по гр. дело № 1381/2009 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 532/24.06.2010 г. по гр. дело № 1650/2009 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, решение № 149/02.05.2011 г. по гр. дело № 574/2010 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, решение № 322/27.03.2008 г. по гр. дело № 1726/2007 г. на І-во гр. отд. на ВКС, решение № 241/16.11.2012 г. по гр. дело № 1618/2011 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, решение № 248/04.06.2009 г. по гр. дело № 4808/2007 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, решение № 427/16.06.2010 г. по гр. дело № 273/2009 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС и решение № 11/27.01.2014 г. по гр. дело № 3684/2013 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК на ответника, като общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, са изведени и формулирани следните два правни въпроса: 1) относно определянето размера на обезщетението за неимуществени вреди, което следва да се извърши от съда след задължителна преценка на всички конкретни, обективно съществуващи обстоятелства, релевантни за точното прилагане на принципа за справедливост по чл. 52 от ЗЗД; и 2) относно определянето размера на обезщетението за неимуществени вреди, претърпени от пострадалото лице (ищеца), и как се прилага общественият критерий за справедливост по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, към който препраща чл. 4 от ЗОДОВ. Жалбоподателят-ответник навежда допълнителните основания за допускане на касационното обжалване, също по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК, като поддържа, че тези правни въпроси са разрешени с обжалваното въззивно решение в противоречие с: т. 11 от ППВС № 4/23.12.1968 г., т. 3 и т. 11 от ТР № 3/22.04.2005 г. по тълк.д. № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС, т. 19 от ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС, решение № 158/04.06.2012 г. по гр. дело № 708/2011 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 70/27.04.2012 г. по гр. дело № 748/2011 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС и решение № 210/04.02.2011 г. по гр. дело № 1220/2009 г. на САС.
Настоящият съдебен състав намира, че обобщени и уточнени (съгласно т. 1, изреч. 3 – in fine от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС), изведените и от двете страни правни въпроси, се свеждат по съдържание до един, по-общо формулиран правен въпрос по приложението на чл. 52 от ЗЗД, във вр. с чл. 4 и с чл. 2, ал. 1, т. 2, пр. 1 от ЗОДОВ (в редакцията преди изменението, обн. в ДВ, бр. 98/2012 г.), а именно – относно определянето от съда на размера на обезщетението за неимуществени вреди, след извършване на преценка на всички установени по делото, релевантни, обективно съществуващи конкретни обстоятелства, както и на тяхното значение, като критерии за точното прилагане на принципа за справедливост, при предявен иск за обезщетение за репариране на такива вреди, настъпили в резултат от незаконно обвинение, когато увреденият ищец е оправдан с влязла в сила присъда.
За да определи размера на процесното обезщетение за неимуществени вреди на сумата 7 000 лв., въззивният съд е отчел следните обстоятелства: Взел е предвид възрастта на ищеца в периода на неоснователното му наказателно преследване – 32-42 години; продължителността на наказателното производство – 10 години, 2 месеца и 14 дни, като съдът е приел, че тази продължителност не е обусловена от действия на ищеца; продължителността на наложената спрямо него, най-тежка мярка за неотклонение – „задържане под стража” – 1 година и 25 дни; броя, вида и тежестта на повдигнатите срещу него обвинения, включително факта, че обвинението по чл. 199 от НК е за тежко престъпление, което в период от над една година след повдигането на обвинението е било наказуемо със смърт, което е повлияло върху психиката на ищеца, формирайки страхови изживявания, от възможното налагане на това наказание; начинът, по който като цяло обвиненията и задържането са се отразили върху психиката на ищеца и доброто му име в обществото, като наказателното преследване е унищожило неговия авторитет пред познатите му, в резултат на което е имало отдръпване в контактите с него, с производните от това негативни емоционални изживявания, като принос за това е имало и медийното огласяване на случая; обстоятелството, че като краен резултат, от обвинението е постигната незаконна намеса в личния живот на ищеца, чиято неприкосновеност е прогласена с чл. 32, ал. 1, изр. 1 от КРБ, както и че в резултат на това той се е променил – загубил своята увереност, станал затворен, изживял душевна криза. Същевременно, апелативният съд е приел, че по делото не е установено ищецът да е понесъл трайни увреждания на здравето (физическо и психическо), които да се намират в причинно-следствена връзка с воденото срещу него наказателно производство; че не е установено в резултат от незаконното обвинение да е пострадала развиваната от него търговска дейност; имуществото му е била запорирано и възбранено, но не е установено конкретно във връзка с тези действия той да е претърпял неимуществени вреди; било е ограничено правото му на придвижване с наложена след 24.11.1997 г. мярка за процесуална принуда „забрана за напускане пределите на Република България”, но не е установено ищецът да е искал отмяна на тази мярка или разрешение за конкретни пътувания зад граница, поради което е прието, че е недоказано той да е търпял вреди и от това ограничение; след мярката „задържане под стража”, по отношение на ищеца е била прилагана мярка „парична гаранция”, за която също не е установено да е имала за последица ограничаване на възможността му да организира личния и професионалния си живот; прието е, че не е установена по несъмнен начин и причинно-следствена връзка между процесния деликт и развода на ищеца. Въззивният съд е взел предвид и конкретната икономическа обстановка в страната като цяло към момента на приключване на наказателното преследване, – „…като отправна точка при определянето на обществено приемливите като справедливи размери на обезщетения от обсъждания вид…”.
Излагайки горните мотиви относно определянето размера на присъденото обезщетение, апелативният съд е разрешил изведения от страните (обобщен, уточнен и преформулиран от съда) правен въпрос, в противоречие със сочените и от двете страни: т. 11 от ППВС № 4/1968 г., т. 11 от ТР № 3/22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС и решение № 158/04.06.2012 г. по гр. дело № 708/2011 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС. В тази задължителна практика на ВС и ВКС изрично е изтъкнато, че при определянето размера на обезщетението, макар то да е глобално – за всички неимуществени вреди, които са настъпили в резултат на незаконните обвинения, по които ищецът е оправдан, съдът следва не само да обсъди всички установени по делото, релевантни в конкретния случай, обективно съществуващи обстоятелства, но и да извърши и да отрази в мотивите си своята преценката относно тяхното конкретно значение за определянето на справедливия размер на обезщетението. В случая въззивният съд е обсъдил в мотивите си всички, приети за установени от него обстоятелства по делото, които са релевантни за определяне размера на процесното обезщетение за неимуществени вреди, но не е посочил какво е значението на тези обстоятелства при определянето на същия – как всяко от тях се отразява върху него – в насока за увеличаването или за намаляването му, при преценката им като критерии за справедливото му определяне.
Предвид изложеното, касационното обжалване на въззивното решение следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, по следния правен въпрос по приложението на чл. 52 от ЗЗД, във вр. с чл. 4 и с чл. 2, ал. 1, т. 2, пр. 1 от ЗОДОВ (в редакцията преди изменението, обн. в ДВ, бр. 98/2012 г.), а именно – относно определянето от съда на размера на обезщетението за неимуществени вреди, след извършване на преценка на всички установени по делото, релевантни, обективно съществуващи конкретни обстоятелства, както и на тяхното значение, като критерии за точното прилагане на принципа за справедливост, при предявен иск за обезщетение за репариране на такива вреди, настъпили в резултат от незаконно обвинение, когато увреденият ищец е оправдан с влязла в сила присъда.
Съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2, във вр. с чл. 2а, т. 1, предл. 1 от ТДТССГПК, на жалбоподателя-ищец следва да бъдат дадени указания за внасяне по сметка на ВКС на дължимата за производството по чл. 290 от ГПК, държавна такса в размер 5 лв. и за представяне по делото на вносния документ за това в установения от закона срок. Ответната П. не дължи заплащане на държавни такси по делото, съгласно чл. 84, т. 1, пр. 2 от ГПК.
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 1375/01.07.2014 г., постановено по въззивно гр. дело № 1199/2014 г. на Софийския апелативен съд;
УКАЗВА на жалбоподателя-ищец Т. П. Б. в едноседмичен срок от връчване на съобщението да представи по делото документ за внесена по сметка на Върховния касационен съд държавна такса в размер 5 лв.; в противен случай касационната му жалба ще бъде върната;
След представянето на горния документ в рамките на посочения срок, делото да се докладва на председателя на Четвърто гражданско отделение на ВКС за насрочване; респ. след изтичането на срока, делото да се докладва на съдия-докладчика за проверка изпълнението на дадените указания.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.