О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 446
С. 23.03.2012г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори март през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 1571 по описа за 2011г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Г. Т. Г. от [населено място] против въззивно решение № 1243 от 12.07.2011г. по в.гр.д.№ 448 по описа за 2011г. на Софийски апелативен съд,с което е отменено решение от 1.11.2010г. по гр.д.№ 12653/09г.на Софийски градски съд в частта,с която е уважен иска за разликата от 7 000лв.до 20 000лв.и вместо това е постановено друго,с което е отхвърлен предявения срещу Прокуратурата на Република България иск да заплащане на основание чл.2 т.2 изр.1 от З. обезщетение за неимуществени вреди за разликата от 7 000лв.до 20 000лв.и е потвърдено решението в останалата част,с която са присъдени неимуществени вреди – 7000лв., ведно със законната лихва,считано от 29.09.08г. и имуществени вреди- 962.27лв.-в резултат на незаконното привличане на ищеца като обвиняем за престъпления по чл.209 ал.1 от НК по сл.д.№ 278/01г.на ССС,за което е бил признат за невинен по н.о.х.д.№11645/05г.на СРС и са присъдени и следващите се разноски.
Като основание за допустимост се сочи нормата на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК по поставения въпрос във връзка с приложението на чл.145 и чл.146, във вр.с чл.266 от ГПК относно това в какво се състои задължението на съда да даде указания на страните за ангажиране на доказателства по делото и следва ли той да посочи конкретно какви доказателства следва да страните да представят, както и на нормата на чл.280 ал.1 т.1 от ГПК по въпроса за спазване от страна на въззивният съд на критериите,посочени в т.11 от ППВС №4 от 23.12.1968г. и т.3 и т.11 от ТР №3 от 22.04.2004г. при определяне на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди.
Срещу подадената касационна жалба не е постъпил отговор от противната страна.
Жалбата е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото, намира следното :
В мотивите -при определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди-въззивният състав се е позовал на здравословното състояние на ищеца,претърпените психически смущения,негативни изживявания в зряла възраст,притеснения,пречки да продължи кариерата си,невъзможност за доходоносна работа в чужбина, както и на липсата на трудов стаж в страната,продължителността на наказателното производство /седем години/,приключило в двуинстанционо производство, без публично отразяване. Присъденият размер на имуществените вреди- съдът е мотиви-рал с наличие на ангажирани доказателства само за изразходваните парични средства за закупуване на лекарства във връзка с установеното в причинна връзка с воденото наказателно производство заболяване. За останалите претендирани вреди- нереализиран доход от трудово правоотношение, заплатени медицински прегледи и закупени лекарства за периода м.05.2001г.-м.10.2007г. и вреди от пропуснати доходи за период 1.11.2002г.-1.05.2010г.,изчислени на базата на средната работна заплата на упражняваната от ищеца професия – съдът е преценил,че ищецът не е провел успешно доказване.
При тези данни – по първият поставен въпрос – за съдържанието на указанията,които съдът е длъжен да даде на страните за ангажиране на доказателства по делото,който съдържа белезите на общо основание за допустимост/тъй като е свързан с решаващите мотиви на съда/ – не следва да се допуска касационно обжалване,защото не е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.В постановени по реда на чл.290 от ГПК решения/например №226 от 12.07.2011г.по гр.д.№ 921/10г. на ІV г.о., №25 от 27.01.2012г.по гр.д.№ 1832/10г.на ІV г.о.,№331 от 4.07.2011г.по гр.д.№ 1649/10г.на ІVг. / е изяснено,че съдът се произнася в рамките на заявеното от страната искане.Неясноти и противоречия,които не касаят редовността на исковата молба съдът отстранява – като укаже на страната за тях в проекто доклада си и ги изясни чрез въпроси по чл.145 ал.1 от ГПК.Обстоятелствата,на които се основава претенцията подлежат на установяване от ищеца.За съда не съществува задължение да указва на страната с какви конкретни доказателства да установява твърденията си. Всяка страна носи доказателствената тежест за фактите,от които извлича изгодни за себе си правни последици,съответно тя определя с какви доказателства ще направи това.Страната,в чиято тежест е да докаже осъществяването на определен факт и обстоятелство, следва да го стори по начин,че да създаде у съда пълна убеденост в наличието,съответно отсъст-вието му.Задължението на съда е да определи правилно предмета на спора, да разпредели тежестта на доказване,да обсъди както доводите на страните,така и всички ангажирани по доказателства,като съобразно тях да постанови акта си.
Касационно обжалване обаче следва да се допусне по втория поставен въпрос – за съответствието на определения от въззивния съд размер на следващото се обезщетение за неимуществени вреди с конкретно установените по делото обстоятелства.Същият е от значение за изхода на спора /защото е свързан с решаващите мотиви на съда/и е разрешен от въззивният съд в противоречие с т.11 от Постановление № 4 от 23.12.1968г.на Пленума на ВС, съгласно което – преценката за обезщетението е индивидуална и зависи от установените обстоятелства.
Мотивиран от изложеното,на основание чл.280 ал.1 т.1 от ГПК, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1243 от 12.07.2011г. по в.гр.д.№ 448 по описа за 2011г. на Софийски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: