О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 446
гр. София, 30.04.2010 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и седми април през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 532 по описа за 2010 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 452 от 21.12.2009г. на С. окръжен съд постановено по гр.д. № 554/2009г., с което е потвърдено решение № 478 от 17.07.2009г. на К. районен съд по гр.д. № 761/2008г. С последното е уважен иск по чл. 33, ал.2 ЗС като е постановено изкупуване в полза на Д. Д. Н. на продадения от съсобственика Ц. Н. Х. на купувача С. В. Х. с нотариален акт № 29,т.І, рег. № 4* д. № 24 от 22.01.2008г. на нотариус рег. № 1* поправен с нотариален акт № 74, том VІ, рег. № 1* д. № 969 от 13.10.2008г. на същия нотариус недвижим имот: ? ид.ч. от УПИ * от 360 кв.м. в кв. 20 по плана на гр. К., ул. “. № 61, заедно с ? ид.ч. от втори етаж на двуетажна жилищна сграда, построена в дворното място, заедно с ? ид.ч. от тавана и избеното помещение с южно изложение, заедно и с ? ид.ч. от гаража и от общите части на сградата за сумата 7200 лв.
Жалбоподателката С. В. Х. счита, че обжалваното решение е порочно – неправилно и необосновано. В изложението по чл. 281, ал.3,т.1 ГПК сочи, че съдът се е произнесъл по някои материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС, а други са от съществено значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Това са въпросите: 1/има ли валидно предложение за изкупуване, след като в поканата не са посочени действителните условия на сделката; 2/ от кой момент тече двумесечния срок за предявяване на иска по чл. 33, ал.2 ЗС при наличие на направено предложение до съсобственика; 3/ при какви условия следва да бъде постановено изкупуването след като е установено, че продажната цена е различна от посочената в нотариалния акт. За да обоснове твърдението си за противоречива практика жалбоподателката се позова на три решения на ВКС.
Ответницата по жалбата Д. Д. Г. в писмения си отговор поддържа, че няма противоречие с цитираната съдебна практика.
Ответницата Ц. Н. К. не е взела становище.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт при обжалваем интерес над посочения в чл. 280, ал.2 ГПК и е допустима.
Производството е по иск с правно основание чл. 33, ал.2 ЗС.становено е, че ищцата Д е собственик на ? ид.ч. от дворно място в гр. К., съставляващо УПИ * -4654 в кв. 20, заедно с 1/2 ид.ч. от построената в парцела масивна жилищна сграда. С нотариална покана, връчена на 06.08.2007г., ответницата Ц е поканила ищцата да купи нейната ? ид.ч. от същия имот при цена 25 000лв., като е даден срок за отговор – три работни дни. На 22.01.2008г. с договор, сключен под формата на нотариален акт, Ц. К. е продала имота на С. В. Х. за сумата 7 200лв. С декларация от 28.04.2008г. Цветана К. е декларирала, че С. В. е погасила останалата част от дължимата сума 17 800 лв., с което цената на недвижимия имот е заплатена напълно. На 13.10.2008г. е съставен нотариален акт за поправка на нотариалния акт, с който е сключен договора за продажба, като е постановено вместо цената 7 200 лв. да се чете 25 000лв. За установяване спазването на срока за изкупуване ищцата е ангажирала свидетелски показания, че е узнала за сделката през април 2008г. За да потвърди решението на първоинстанционния съд, С. окръжен съд е приел, че отправеното до ищцата предложение за изкупуване не е съдържало действителните условия на договора, тъй като посочената цена е била 25 000лв., а продажбата е извършена за 7 200лв., както и че в този случай двумесечният срок за предявяване на иска тече от узнаване на договора. Относно нотариалният акт за поправка на нотариалния акт за продажба досежно цената му съдът е изложил съображения, че същият не следва да бъде вземан предвид, като съставен за нуждите на процеса, тъй като поправката на нотариален акт може да касае удостоверителните констатации на нотариуса, но не и изразената воля на страните по съществените условия на сделката.
При преценка на изложените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК съдът намира следното:
Формулираните три въпроса действително са такива, чието разрешаване е обусловило изхода на спора. По първия въпрос не са мотивирани допълнителните основания за допускане на касационно обжалване /хипотезите на чл. 280, ал.1,т.1, 2 и 3 ГПК/; включително не е посочена съдебна практика. По въпроса за спазване на преклузивния срок за предявяване на иска при наличие на отправено предложение за изкупуване жалбоподателката се позовава на Решение № 72 от 05.04.2004г. по гр.д. № 2645/2002г. на ІV г.о. на ВКС, в което е прието, че двумесечният срок за предявяване на искане за изкупуване тече от деня на продажбата когато е било направено предложение до съсобствениците за изкупуване; а когато няма такова предложение срокът тече от узнаването. В същия смисъл е и Решение № 1* от 05.06.1964г. по гр.д. № 694/64г. на ВС, І г.о. При така илюстрираната практика е видно, че е налице противоречиво разрешаване на въпроса за спазването на двумесечния срок за предявяване на иска в обжалваното решение и в посочената практика. Горното обосновава хипотезата на чл.280, ал.1,т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Налице е противоречие с практиката и относно посочения от жалбоподателката трети въпрос, касаещ цената, при която следва да се извърши изкупуването, след като има разлика между посочената в нотариалния акт и действителната цена. Съдът е приел, че следва да допусне изкупуването по посочената в нотариалния акт цена, без да вземе предвид данните за плащане на различна /по-висока/ цена. А в Решение № 144 от 1.XII.1955 г. по ч. гр. д. № 100/55 г. на ВС, ОСГК е прието, че изкупвачът дължи действително уговорената, а не посочената в нотариалния акт цена /дори когато посочената в акта цена е по-ниска от действителната/. С. налице е основанието по чл. 280, ал.1,т.2 ГПК и по този въпрос.
Предвид изложеното следва да се допусне касационно обжалване.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 452 от 21.12.2009г. на С. окръжен съд постановено по гр.д. № 554/2009г. по касационната жалба на С. В. Х..
УКАЗВА на жалбоподателката С. В. Х. в едноседмичен срок от съобщението да представи документ за внесена държавна такса за касационното обжалване по сметка на Върховния касационен съд в размер на 144 /сто четиридесет и четири / лв.
При неизпълнение в срок касационната жалба ще бъде върната.
Делото да се докладва за насрочване при изпълнение на указанията, а при неизпълнение – за прекратяване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: