Р Е Ш Е Н И Е
№ 447
София, 26.05. 2009г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в открито заседание на деветнадесети май две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при участието на секретаря Б.Лазарова, изслуша докладваното от съдия Б.Ташева гр.д. № 1064 по описа за 2008г. и въз основа на данните по делото и закона приема следното:
Производството е по чл.218е ал.1 във вр. с чл.218а ал.1 б. „а” от ГПК /отм./ във вр. с пар.2 ал.3 от ПЗР на ГПК. Образувано е по касационната жалба на Д. Б. Т. и И. С. Т., и двамата от гр. К., област Пловдивска, срещу въззивното решение Пловдивския окръжен съд от 03. ХІІ.2007г. по гр.д. № 1968/2007г. В касационната жалба са изложени съображения за съществено процесуално нарушение, необоснованост и незаконосъобразност – касационни основания по чл.218б ал.1 б. „в” от ГПК /отм./. Твърди се, че въззивният съд не е обсъдил съобразно разпоредбата на чл.188 от ГПК /отм./ представените по делото доказателства за отношението на дъщерите на ищцата към нея и към ответниците – че след узнаването за сключения договор за продажба срещу задължение за издръжка и гледане настройвали майка си срещу Т. , обусловило отказите и нежеланието й да изпълняват поетите задължения. Доказателствата са обсъждани избирателно. Отказано е разпитването като свидетел на сина на ищцата Н е изводът на съда, че Т. е проявил насилие спрямо последната. Представеното бедицинско свидетелство не е бецзспорно доказателство за това. Иска се отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане. Претендират се и разноски.
Ответниците по касационната жалба М. П. Н. от гр. П. и Д. П. Ф. от гр. К., законни наследници – дъщери на починалата след постановяване на въззивното решение ищца, са заели становище за нейната неоснователност. Претендират разноски.
Ответникът Ц. П. Ц. от гр. П., законен наследник – син на ищцата, първоначално е заел становище за неоснователност на касационната жалба, което впоследствие не поддържа, видно от писменото му становище, депозирано в с.з. на 19.V.2009г.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО, намира, че касационната жалба е допустима, но разгледана по същество – неоснователна, съображенията за което са следните:
С атакуваното решение Пловдивският окръжен съд е оставил в сила решението на К. РС от 29.V.2007г. по гр.д. № 186/2006г., с което е развален на основание чл.87 ал.3 от ЗЗД договорът, предмет на нот.акт № 95/07. ХІ.2005г., с който К. Д. П. прехвърлила на И. и Д. Т. собствените си 5/8 шид.части от дворно място, цялото с площ 1560 кв.м, УПИ Х-62кв.39 по плана на гр. К., ведно с 5/8 ид.части от масивната двуетажна жилищна сграда, от масивна постройка и от още две масивни стопански сгради и от всичките трайни насаждения, срещу задължението на купувачигте да поемат цялостното гледане и издръжка на продавачката докато е жива, която издръжка се изразява в доставка на храна, дрехи, отопление, осветление и всичко необходимо за един нормален и сносен начин на живмот, вкл. полагане на грлижи в натура, лечение в случай на болест или старческа немощ, като продавачката си запазила правото на безвъзмездно пожизнено ползване върху имота, и с което е отхвърлен предявеният от И. и Д. Т. срещу К. П. иск за трансформиране в паричния му еквивалент на поетото с договора за продажба задължение за издръка и гледане.
За да постанови решението, въззивният съд е приел, че след сключването на договора с нот.акт № 95/2005г. ответниците се настанили да живеят в процесния имот заедно с прехвърлителката и че са напуснали имота в средата на месец май 2006г. – след предявяването срещу тях на иска за разваляне на договора. Първоначално отношенията между страните по договора били добри, ищцата изразила задоволство относно полаганите за нея грижи от ответниците. През зимата живели в едно домакинство, разходите по издръжката им били общи и с оглед на това не може да се направи разграничение с чии дърва са се топлили и чия зимнина са консумирали. Отношенията между страните се влошили през м.април 2006г., когато ищцата изтеглила завещанието си, поради което влезли в пререкания с И. Т. Т. в разрез с уговореното задължение и физическото и здравословно състояние на ищцата проявил към последната насилие, изразяващо се в нанесени й удари по ръката, причинявайки й страдание, за което е издадено медицинско свидетелство. След напускането на процесния имот ответниците го посещавали само за да вземат свои вещи от него. До края на 2006г. ищцата живяла сама в имота и сама се грижела за себе си. Поради мозъчен инсулт и незадоволително здравословно състояние постъпила на лечение в болница в периода 15 – 22.І.2007г. Преди това й е приложена оперативна интервенция с болнично рлечение в периода 11 – 18. ХІІ.2006г.
С оглед неосигуряването след месец май 2006г. на гледане и издръжка ответниците се дезинтересирали от ищцата, въпреки че тя се е нуждаела от непрекъснато обгрлижване предвид напредналата й възраст и заболяванията, от които страдала. Не са давали нито продукти, нито пари, включително и по време на производството по делото. Нежеланието на ищцата да ги вижда не ги е освободило от поетите задължения, тъй като то не означава отказ от издръжка в пари. Искът си за трансформация те са завели след иска на ищцата за разваляне на договора. Липсата на доказателства за изпълнение на задълженията на ответниците е основание да не се обсъжда дали ищцата не е оказвала съдействие за изпълнение в натура.
При тези обстоятелства е направен извод, че е основателен искът за разваляне на договора поради неизпълнение на задълженията от ответниците, респективно, че е неоснователен искът за трансформация.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО, като прецени релевираните в касационната жалба оплаквания във връзка с данните по делото, намира, че атакуваното решение е правилно.
Законосъобразен и в съотвествие с доказателствата по делото е изводът на въззивния съд за основателност на предявения иск за разваляне на алеаторния договор. Несъмнено установено е, че след напускането от ищците на процесния имот през месец май 2006г. те въобще не са изпълнявали поетите задължения да гледат и издържат продавачката.
Неоснователно e оплакването за несъобразяване на изводите на въззивния съд с отношенията между ищцата и дъщерите й – данните в тази насока /за разваляне на алеаторен договор, сключен с една от дъщерите/ са ирелевантни за спора по настоящото дело. Освен това, по делото няма данни дъщерите да са настройвали майка си срещу касаторите, но и дори това да е така, то също не би било от значение за изхода на спора.
Неоснователно е оплакването за необоснованост на извода на въззивния съд, че ответникът проявил насилие срещу ищцата. Правилно съдът се е позовал за това на показанията на свидетелите, вкл. дъщеря й, и на представеното медицинско свидетелство, които не се опровергават от други доказателства.
Не следва да се подлага на преценка оплакването, релевирано в съдебно заседание на 19.V.2009г. По силата на чл.218ж ал.1 изр.1 от ГПК /отм./ ВКС се произнася само по заявените в жалбата основания, сред които не е това, че съдът се е позовал на показанията на Д. Ф. , която е страна по делото. За пълнота, обаче, следва да се отбележи, че страна Ф. е станала след смъртта на ищцата, т.е. след последното проведено съдебно заседание, а въззивният съд съобразява само фактите и обстоятелствата, настъпили до приключването на устните състезания пред него. В съответствие с това и касационната проверка се отнася само до тях.
Неоснователно е и оплакването относно искането на касаторите за разпит като свидетел на сина на ищцата. С определение от 18.ІХ.2007г. въззивният съд е удовлетворил искането на Т. за допускане на двама свидетели при довеждане. В с.з. на 25. Х.2007г. свидетелите не са били доведени. Поради поддържане на искането съдът е отложил делото и е дал възможност за техния разпит в следващото съдебно заседание с прилагането на санкцията по чл.65 от ГПК /отм./. В заседанието на 05. ХІ.2007г. касаторите са довели един свидетел и са поискали на другия да бъде изпратена призовка, тъй като бил командирован. Поради непредставяне на доказателства за това твърдение правилно въззивният съд е оставил без уважение искането. Следва да се отбележи още в тази връзка, че дори исканият свидетел да бе установил с показанията си твърдяните от касаторите обстоятелства – че правили опити да изпълняват поетите с алеаторния договор задължения и че не били допускани в имота от дъщерите на ищцата, крайният резултат по спора не би бил различен, тъй като е несъмнено установено, че през целия процесен период Т. не са предоставяли поне парични средства, въпреки че това е било осъществимо и без контакт с продавачката, и че с оглед напредналата й възраст и здравословното й състояние тя се е нуждаела от такива и за осигуряване на възможност за непрекъснатото й обгрижване.
Изложените съображения налагат извод, че атакуваното решение не страда от релевираните в касационната жалба пороци, поради което и на основание чл.218ж ал.1 изр.2 от ГПК /отм./ то следва да бъде оставено в сила.
С оглед изходът на спора пред настоящата инстанция и на основание чл.64 ал.2 от ГПК /отм./ на касаторите не се следват разноски.
На основание чл.64 ал.1 от ГПК /отм./ на ответниците по касация М. Н. и Д. Ф. следва да бъдат присъдени общо 600лв. разноски.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решението на Пловдивския окръжен съд, Гражданско отделение, VІІ гр.с., постановено на 03. ХІІ.2007г. по гр.д. № 1968/2007г.
ОСЪЖДА Д. Б. Т. и И. С. Т., и двамата от гр. К., Пловдивска област, да заплатят на М. П. Н. от гр. П. и Д. П. Ф. от гр. К. общо 600лв. разноски.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: