О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 448
София, 24.06.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и втори май две хиляди и четиринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова ч.гр.дело N 2 510/2014 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.274 ал.3 т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от „З.”-АД, представлявано от Д. Ж. и инж.К. С., членове на Съвета на директорите и процесуални представители адв.К. Б. и адв.Г. Ч. срещу определение № 2583/ 25.11.2013 г. по ч.гр.д.№ 4013/ 2013 г. на Софийски апелативен съд.
Касаторът твърди, че обжалваното определение не му е съобщено, поради което не е изтекъл срокът за обжалването му. Поддържа оплакване,че е постановено в противоречие с материалния закон и правото на Европейския съюз/ЕС/.Твърди,че предявеният иск е с правно основание чл.4 §3 от Договора за Европейския съюз /Д./,който определя и процесуалния ред за разглеждането му. По силата на принципа за лоялно сътрудничество закрепен в него, административните и правораздавателните органи на държавите членки имат задължението да гарантират спазването на нормите на правото на ЕС, респективно да гарантират съдебна защита на права, които правните субекти извеждат от правото на ЕС. Според принципа за ефективна съдебна защита всяка страна следва да предвиди вътрешноправен ред за реализиране на отговорността й за нарушения на правото на ЕС.Съгласно принципа на равностойност всички национални процесуални норми следва да се прилагат еднакво към жалбите/исковете,основаващи се на правото на ЕС. За касатора е възникнало материално право да претендира обезщетение за нарушените му права, произтичащи от правото на ЕС, необвързано от материалните предпоставки за отговорност на държавата ,установени от ЗОДОВ, но чиято реализация трябва да бъде осъществена по процесуалния ред на този закон, без да му създава значителни затруднения. След като единият от ответниците е Върховният административен съд /ВАС/, разглеждането на спора по административен ред, разпоредено с обжалваното определение, би създало прекомерно затруднение, тъй като този ответник ще се окаже последна съдебна инстанция , на която първостепенните административни съдилища са институционално подчинени. Намира, че ако касационният съд изпитва съмнения относно обхвата на приложимостта на ЗОДОВ и допустимостта на предявяване на искове по този процедурен ред, основаващи се на права,произтичащи пряко от правото на ЕС, следва да отправи преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз /С./ относно тълкуването на принципите за лоялно сътрудничество и на ефективна съдебна защита. Моли определението да бъде отменено,като неправилно.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът поддържа такова по чл. 280 ал.1 т. 3 ГПК при липса на съдебна практика. Поставя следните въпроси:
-когато са предявени искове срещу държавата за вреди,причинени от нарушение на правото на ЕС,но описаните хипотези на нарушението не попадат в обхвата на материалноправните разпоредби на ЗОДОВ, допустимо ли е националният съд да квалифицира исковете по чл.1 ЗОДОВ;
-как следва да бъдат квалифицирани обективно пасивно съединени искове,предявени срещу Народното събрание на Р България /НС/ и ВАС за нарушение на правото на ЕС- по чл.1 от ЗОДОВ или по чл.4 § 3 Д. или по друг начин;
-кой съд е компетентен да разгледа субективно пасивно съединени искове срещу Националната агенция по приходите / НАП/, ВАС и НС.
По-нататък касаторът е направил пространен анализ на практиката на С. с цел да даде отговори на така поставените въпроси и в заключение е формулирал такива,според които исковете следва да бъдат квалифицирани по чл.4 §3 от Д. , а спорът трябва да бъде разгледан от гражданския съд.
Ответникът ВАС ,представляван от председателя Г. К. ,в писмен отговор,подаден чрез процесуален представител М. С. моли частната касационна жалба да бъде оставена без разглеждане.Относно искането за отправяне на преюдициално запитване е намерил ,че е недопустимо и извън компетенциите на С. питане по поставените конкретни въпроси. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Ответниците НС и НАП не вземат становище по частната касационна жалба.
По допускането на касационно обжалване настоящият състав ВКС, ІІІ г.о. констатира следното:
Частната касационна жалба поради несъобщаването на обжалваното определение на касатора следва да се приеме за подадена в предвидения от закона срок.Тя е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна ,срещу определение, преграждащо по-нататъшното развитие на делото .
Касаторът е предявил иск за сумата 162 131,73 лв. и е посочил правно основание по чл.4 §3 от Д. и чл.7 от Конституцията, във вр. със ЗОДОВ. Като обстоятелства на които го основава е изложил, че извършва самостоятелно обособено производство по галванично поцинковане и относно същото отговаря на всички условия по Регламент (ЕО) 1998/2006 г. /Регламента/за преотстъпване на корпоративния данък по реда на чл.184 вр.чл.188 и чл.182 от Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/. В приложение 2 от Годишната данъчна декларация е посочил, че ще ползва преотстъпване на корпоративен данък в размер на 140 670,51 лв. за инвестиране в самостоятелното производство по галванично поцинковане в срок до 2012 г. Новите редакции на цитираните текстове от ЗКПО възпроизвели неточно изискванията на чл.1 и чл.2 от Регламента за прилагане на чл.107 и чл.108 от Договора за функциониране на ЕС към минималната помощ, имплементирането му затруднява реализацията на правата по него, за което носи отговорност Народното събрание на РБ /НС/ . Териториалната дирекция /ТД/ на Националната агенция по приходите /НАП/-Б. е отказала преотстъпване на корпоративния данък и го е начислила, ведно с 21 454,22 лв. лихва, поради възникване на ограничително основание във връзка с осъществен износ на продукция,без да анализира дали е от самостоятелно обособеното звено и дали инвестирането е свързано с него.Обжалването на Р. акт /РА/ не е постигнало краен положителен резултат. ВАС е постановил решение без да обсъди аргументите му , игнорирайки чл.1 от Регламента , като е нарушил принципа на примата на правото на ЕС пред националния закон и принципа на директния ефект . Поради това претендира обезщетение за вредите, които е претърпял от нарушенията на правата му, произтичащи от правото на ЕС, чрез процесуалния ред по ЗОДОВ. Иска ответниците солидарно да бъдат осъдени да му заплатят исковата сума, ведно със законната лихва.
С определение от 04.07.2013 г. по гр.д.№9121/2012 г. Софийски градски съд е прекратил производството по делото и го е изпратил на основание чл.1 ал.2 и чл.7 ЗОДОВ за разглеждане на Административен съд-Бургас.С обжалваното определение същото е потвърдено. Въззивният съд е приел, че в конкретния случай са приложими разпоредбите на чл.1 и чл.7 ЗОДОВ.Посочил е, че: при предявен при условията на солидарност иск срещу НС, ВАС и НАП, за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди, пряка и непосредствена последица от недопустимо имплементиране от НС на Регламент (ЕО) №1998/2006 от 15.12.2006 г. за прилагане на чл.87 и чл.88 от Договора за създаване на Европейската общност, постановяване на решение от ВАС по адм.д.№ 2678/ 2011 г. и издаден от ТД на НАП –Б. РА № 1000071/05.03.2010 г., потвърден с решение № РД-10-144/10.05.2010 г. на Дирекция „О.” при ЦУ на НАП; при конкретизирано място, където е настъпило увреждането и при заплатена дължима по ЗОДОВ д.такса,спорът следва да бъде разгледан от Административния съд.
Тъй като в противоречие с ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д.№1/2013 г. ОСГТК – т.9-в и ТР № 1/17.07.2001 г. по гр.д.№1/2001 г. ОСГК – т.5 въззивният съд в указателната част на обжалваното определение е посочил, че същото е окончателно, делото е било изпратено на Административен съд-гр.Б..С последващите актове, извън предмета на настоящото сезиране, то е изпратено по подсъдност на Административен съд-гр.Я., а последният е повдигнал препирня за подсъдност пред ВАС.
Настоящият състав на ВКС , ІІІ г.о. намира,че определението на въззивния съд не следва да бъде допускано до касационно обжалване. Определенията на въззивните съдилища,с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения преграждащи по-нататъшното развитие на делото подлежат на касационно обжалване при наличие на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК. Касационното обжалване е селективно, като касаторът е длъжен да обоснове общо и допълнително основание за допускането му. Общото основание е изведен материалноправен или процесуалноправен въпрос, относно приети от съда правни разрешения, засягащи предмета на делото, но не и относно правилносттта на обжалвания съдебен акт , а допълнителното основание- развиването на въпроса в някоя от хипотезите по чл. 280 ал.1 ГПК.В този вид изложението не съдържа както общо , така и допълнително основание по чл.280 ал.1 т.3 ГПК основание за допускане на касационен контрол.
Първият формулиран от касатора въпрос не е релевантен.Въззивният съд не е квалифицирал иска като такъв с правно основание чл.1 ЗОДОВ, а е посочил, че следва да намерят приложение разпоредбите на чл.1 и чл.7 ЗОДОВ, което е различно.Невярна е интерпретацията на приетото в обжалваното определение, която прави касаторът. Определяне на подведомствеността на спора с оглед цитираните разпоредби не означава, че предявеният иск е квалифициран по чл. 1 ал.1 ЗОДОВ. В случая е търсен най- близкия до неговите правни характеристики ред за разглеждането му. Освен това въпросът е обусловен от становището на касатора за неправилност на обжалвания съдебен акт във връзка с тази квалификация.Той не е поставен с оглед с приетите разрешения от въззивния съд, а с оглед твърдяната неправилност на обжалваното определение, която може да се обсъжда едва след селектиране на касационната жалба.
Вторият и третият въпрос са формулирани общотеоретично, без връзка с правните изводи на въззивния съд.Въпросът не може да бъде поставен въобще, като тема за обсъждане, а само във връзка с конкретен правен извод или конкретно извършено процесуално действие от въззивния съд.
Не са изложени аргументи относно допълнителното основание по чл.280 ал.1 т.3 ГПК, което се поддържа. Когато се твърди липса на съдебна практика касаторът следва да посочи коя е правната норма, чието тълкуване иска и да направи подробен анализ в какво се състои нейната неяснота, непълнота или противоречивост, в светлината на поставения въпрос, което не е сторено.
За пълнота на изложението следва да се посочи,че подведомствеността на спора се определя от характера на спорното право, предмет на иска ,от подчинеността на спорния въпрос на компетентността на съответния съд, а не от това кои са страните по него, респективно кои са ответниците по делото.
Искането за преюдициално запитване, което е направено условно,с оглед изхода на делото ,не следва да бъде уважавано.
Ответникът по частната касационна жалба ВАС е поискал присъждане на възнаграждение за юрисконсулт. На основание чл.78 ал.8 ГПК вр.чл. 7 ал.1 т.7 и ал.2 т.4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения същото следва да бъде уважено в размер на сумата 1 798 лв.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2583/ 25.11.2013 г. по ч.гр.д.№ 4013/ 2013 г. на Софийски апелативен съд.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „З.” –АД за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз.
ОСЪЖДА „З.”-АД да заплати на Върховен административен съд сумата 1 798 /хиляда седемстотин деветдесет и осем/ лв.за възнаграждение за юрисконсулт.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: