Р Е Ш Е Н И Е
№ 448
Гр.София, 30.10.2013 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и трети октомври, две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮРИЙ КРЪСТЕВ
ЧЛЕНОВЕ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА
ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА
При участието на секретаря ПАВЛОВА
В присъствието на прокурора ЛАКОВ
Изслуша докладваното от съдия КРЪСТЕВ К.Н.Д. 1261/13 г.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.422,ал.1,т.5.
С протоколно определение, постановено в открито съдебно заседание на 11.03.13 г., СРС,НО, 109 състав е одобрил постигнато между прокурор от РП и защитника на осъдения Е. Г. Д. споразумение по Н.О.Х.Д.21630/12 г., определяйки 11 месеца лишаване от свобода, търпимо при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип. Това определение е влязло в законна сила на 11.03.13 г. След това с отделно определение е допусната кумулация с оглед наказанието, определено по посоченото дело и това, определено по Н.О.Х.Д.4890/12 г.по описа на СРС. Наложено е общо наказание лишаване от свобода за срок от 11 месеца, като на основание чл.61, .2 ЗИНЗС е определен първоначален общ режим на изтърпяване на наказанието в затворническо общежитие от открит тип. Това определение е влязло в законна сила на 26..03.13 г.
В предвидения от процесуалния закон шестмесечен срок, на 20.05.13 г.е постъпило искане от Главния прокурор на РБ, в което се релевира касационно основание по чл.348,ал.1,т.1 НПК. Иска се възобновяване на делото и отмяна на двете определения в частта по определяне на първоначален общ режим за изтърпяване на наказанията в затворническо общежитие от открит тип.
В съдебно заседание пред ВКС представителят на ВКП поддържа искането.
Осъденият и неговият защитник изразяват несъгласие с основателността на същото.
Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид искането и изложените в него доводи, като съобрази становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото, годни да бъдат ценени в настоящата процедура, намира за установено следното:
За да иска отмяна на двете постановени определения, Главният прокурор се позовава на незаконосъобразната съдебна преценка на наказанието на лицето, наложено по Н.О.Х.Д. 2064/08 г.по описа на СРС, което се счита 6 месеца лишаване от свобода, макар и да е определено като замяна на наложено по присъда наказание пробация. В тази връзка се намира,че е нарушен материалният закон и следващият за определяне режим е строг, като наказанието следва да се търпи в затвор или затворническо общежитие от закрит тип.
ВКС, 2 н.о.,в този състав не е съгласен с изложената теза. Вярно е по съществото на искането, че с присъда, влязла в сила на 20.10.08 г., СРС,НО, 18 състав е признал подсъдимия за виновен за извършено от него престъпление по чл.339,ал.1,пр.2 НК и му е определил наказание пробация с няколко пробационни мерки. С определение от 30.11.09 г.пробацията е заменена отчасти с лишаване от свобода за срок от 6 месеца. В този смисъл, тъй като деянието по обвинителен акт по Н.О.Х.Д.21630/12 г.е извършено на 11.10.11 г., а после осъждането по същото влиза в атакуваната кумулация /това по Н.О.Х.Д.4890/12 г.пък е извършено на 30.11.11 г./, следва да се прецени каква е природата на лишаването от свобода, постановено като замяна на наложено с влязла в сила присъда /и равностойните й актове/ наказание пробация.
Важимите в случая материални и процесуални текстове са тези по чл.43 А НК и чл.451 и сл.НПК. Те дават възможност, когато осъденият на пробация без основателна причина не изпълнява наложената му пробационна мярка, по съответен съдебен ред да му бъде определена друга такава или пробацията изцяло или отчасти да бъде заменена с лишаване от свобода в предвиден от закона размер /два дни пробация се равняват на един ден лишаване от свобода/.
Поставеният въпрос всъщност е следва ли след замяната на пробацията с лишаване от свобода да се счита, че лицето е осъдено на лишаване от свобода. Отговорът е важен поначало, а и в конкретния казус, тъй като при стъпване на съответна плоскост ще се преценява какво наказание е възможно да бъде определено при следващо осъждане на лицето за престъпление, извършено след влизане на присъдата, по която е наложена пробацията, в сила. При това трябва да се различават варианти преди замяната и след нея; както и с оглед активиране на предходно условно осъждане съгласно чл.68 НК или квалифициране на новото деяние като извършено при опасен рецидив.
Замяната на наказанието пробация с лишаване от свобода е начин да се санкционира поведението на осъдения, който без основателна причина не изпълнява наложените пробационни мерки, но не променя вида на наказанието, определен с присъдата. Тя се свързва с изпълнение на наказанието, не и с промяна природата на същото.
Първо, очевидно е по цитираните норми на чл.43 А НК и чл.451 и сл. НПК, че са предвидени два вида замени- на една пробационна мярка с друга, както и на пробацията с наказание лишаване от свобода. Следователно, при съзнателно неизпълнение на пробационните мерки като такива от наказание пробация, режимите са два- замяна на пробационната мярка с друга и замяна в лишаване от свобода. Тази замяна зависи от съответните посочени в закона лица, които могат да я искат- окръжен прокурор и председател на пробационния съвет по местоизпълнение на наказанието. При едни и същи предпоставки за замяна няма разумни аргументи порицаването на поведението при неизпълнение на пробацията да бъде третирано по различен начин.
Второ, в искането за възобновяване, с оглед подкрепяне на лансираната теза, е цитирано тълкувателно решение № 79/ 11.11.83 г.,на ОСНК, оповестено по н.д.76/83 г. Същото е постановено при условията на тогава съществуващия Закон за устройство на съдилищата /ЗУС/. Съгласно чл.52 от същия, тълкувателните решения служат за ръководство на съдилищата и особените юрисдикции и се различават от постановленията на пленума на ВС на НРБ, които според чл.59 ЗУС имат задължителна сила. Казаното е естествено, доколкото тълкувателните решения са се постановявали по конкретни дела, а постановленията на пленума по конкретни проблеми.
Без значение, че в цитираното тълкувателно решение иде реч за наказания поправителен труд и задължително заселване, влизащи в системата на наказанията през 1983 г., едното от които понастоящем е пробационна мярка, а другото не фигурира сред прогласените в НК наказания, тъй като може да се приеме принципна относимост към настоящата ситуация, е решено, че лицата с такива определени наказания, спрямо които е постановена замяна с лишаване от свобода по тогавашния ред на чл.43,ал.7 и 8 и чл.48,ал.6 НК, се считат за осъждани на лишаване от свобода. При прочита на пестеливата аргументация, която се явява ръководна, а не задължителна, не може да се възприеме изложената позиция, в контекста на сегашното уреждане на въпроса с пробацията и нейната замяна, изяснена по-горе. Казано по друг начин, въпреки че обсъжданото тълкувателно решение все още е в сила, в рамките на същия действащ НК, то трябва да бъде обмисляно в светлината на настъпилите промени в материалния закон и разпоредбите на процесуалния такъв.
Трето, пробацията и лишаването от свобода са две отделни наказания. Всяко от тях следва да бъде определяно с присъда и изпълнявано на основание влязла в сила присъда. Съгласно чл.14,т.7 от Международния пакт за граждански и политически права, ратифициран с указ № 1199 на Президиума на Народното събрание от 23.07.70 г. ДВ бр.60 от 1970 г., в сила от 23.03.76 г., обнародван ДВ, бр.43 от 28.05.76 г./, никой не може да бъде съден или наказван за престъпление, за което вече е бил окончателно осъден или оправдан съгласно закона и наказателната процедура на всяка страна. Лицата, за които става дума, са окончателно осъдени на наказание пробация и промяна на това наказание с друго в хода на изпълнението му, макар и по предвиден в процесуалния закон ред и с обявяване на факта в свидетелството за съдимост на лицето, не може да изиграе роля на окончателно осъждане. Следователно, възприемане на позиция, че замяната на наказанието пробация с наказание лишаване от свобода, следва да бъде тълкувано в насока, че лицето се счита осъждано на лишаване от свобода с всичките последици в тази връзка, не се схожда с цитираната разпоредба от международния пакт. А същият е част от вътрешното право и има приоритет пред противоречащите му национални норми, съгласно разпоредбата на чл.5,ал.4 от настоящата Конституция на РБ.
Ето защо искането за възобновяване на наказателното производство следва да бъде оставено без уважение, тъй като изложеният разбор предпоставя отрицателен отговор на поставения в него въпрос. Предвид решението на ВКС по съществото на процедурата, няма да се обръща внимание на това доколко може да се иска отмяна по постигнато споразумение само в частта по определен режим и вид пенитенциарно заведение, доколкото казаното е едно от обстоятелствата, поради които осъденият въобще се е съгласил делото му да се разгледа в тази диференцирана процедура.
Водим от изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за възобновяване на Н.О.Х.Д. 21630/ 12 г.по описа на РС-София, НО, 109 състав в частта по определяне на режим на изтърпяване на наказанието за осъдения и вид пенитенциарно заведение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /ОМ/ ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/
Предвид обстоятелството, че съдията-докладчик и председател на съдебния състав ЮРИЙ КРЪСТЕВ е на особено мнение, на основание чл.33, ал.5, изр.2 НПК, решението е изготвено от член-съдия ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА.
ОСОБЕННО МНЕНИЕ на председателя на състава – съдия Юрий Кръстев:
Считам искането на Главния прокурор на Република България за възобновяване на наказателното производство в посочените части за ОСНОВАТЕЛНО.
Видно от данните по делото, правното положение на осъдения Д. обуславя приложението на чл. 60, ал. 1 ЗИНЗС. Същият следва да бъде настанен в затворническо общежитие от „закрит” тип, при „строг” първоначален режим на изтърпяване на наказанието., съгласно чл. 61, т. 2 ЗИНЗС, тъй като в случая не се касае за лице осъдено за първи път на лишаване от свобода. Наложеното му наказание „пробация” по нохд № 2064/2008 г., на СРС, впоследствие е било заменено с наказание „лишаване от свобода” за срок от шест месеца. По силата на ТР № 79/1983 г. на ОСНК на ВС, при такава замяна на наказанието лицата се считат за осъдени на „лишаване от свобода”, към датата на влизане в сила на присъдата – 20.10.2008 г. Като не се е съобразил с задължителността на тези обвързващи предписания, съдът е допуснал нарушение на материалния закон, поради което искането се явява основателно и следва да бъде уважено.
Председател: