О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 448
София, 23.05.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти април две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: МАРИЯ ИВАНОВА
Членове: ОЛГА КЕРЕЛСКА
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията Ваня Атанасова гр.д. № 581/2017 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Подадена е касационна жалба от [фирма], чрез адв. Н К., против решение № 6406 от 01. 08. 2016 г., поправено с решение № 8059 от 4. 11. 2016 г. по в. гр. д. № 13213/2015 г. на Софийски градски съд, ГО, IV-В състав В ЧАСТТА, с която, след частична отмяна на решение от 18. 05. 2015 г., поправено с решение от 26. 08. 2015 г. по гр. д. № 62984/2014 г. на СРС, 31 с-в, предявеният от А. Д. Н. против [фирма] иск с правно основание чл. 49 ЗЗД е уважен над сумата 1500 лв. до сумата 7000 лв., като е присъдена допълнително сумата 5500 лв., ведно със законната лихва върху същата считано от 17. 11. 2014 г. до окончателното й изплащане. Излагат се съображения за неправилност на решението в обжалваната част и се иска отмяната му и отхвърляне на предявения иск над сумата 1500 лв. до сумата 7000 лв. В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа наличие на основания по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответната страна по касационната жалба А. Д. Н., чрез адв. Ж. К., изразява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното:
Не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в частта, с която, след частична отмяна на първоинстанционното решение, предявеният от А. Д. Н. против [фирма] иск с правно основание чл. 49 ЗЗД е уважен над сумата 1500 лв. до сумата 7000 лв., като е присъдена допълнително сумата 5500 лв., ведно със законната лихва върху същата считано от предявяване на иска до окончателното й изплащане.
За да постанови този резултат съставът на въззивния съд е приел, че са налице предпоставките на чл. 49 ЗЗД за ангажиране на обективната гаранционно-обезпечителна отговорност на ответното дружество – противоправно действие или бездействие от страна на лице, на което е възложено извършване на някаква работа и причиняване на вреда при или по повод изпълнението на възложената работа. Прието е, че като издател на вестник „Жълт труд“, ответното дружество е възложител на работа, чрез своите служители и наети на работа лица определя характера и съдържанието на публикуваните в печатното издание материали и носи отговорност за съдържанието им. Прието е, че лица-изпълнители на възложената работа са осъществили описаните в исковата молба противоправни деяния – допуснали са публикувана в бр. 11 от 12. 03. 2014 г. на вестник „Жълт труд“ статия „На трупата на народния ще й се наложи да преглътне Елен К.“ да съдържа текста „Хубавицата загърби положението на държанка на майонезен бос, отърси се от оковите и старческите му миризми…..“, който накърнява честта, доброто име, достойнството на ищеца. Прието е, че изложеното в статията относно взаимоотношенията между Е К. и А. Н. създава внушението, че връзката между двамата е възникнала и поддържана основно с цел предоставяне на материална издръжка на Е К. от ищеца, че взаимоотношенията им са базирани предимно на осигурявана от ищеца финансова обезпеченост, а не на емоционална привързаност, приятелство и обич, че Е К. е била под финансово влияние и принуда да търпи такава връзка, че ищецът не е способен и не би могъл по друг начин да създаде трайни интимни взаимоотношения с жена като Е К.. Прието е, че посочените твърдения са унизителни за честта и достойнството на ищеца и го опозоряват – отнасят се до неприемливо от гледна точна на обществения морал поведение при осъществяване на лични интимни взаимоотношения и биха могли да унизят ищеца и накърнят чувството му за чест и достойнство, внушавайки липса на нравствени качества и неспособност за създаване и поддържане на нормални взаимоотношения с жена, основани на емоционална привързаност. Прието е, че изнесеното в статията не е израз на установеното в чл. чл. 39, ал. 1, 40, ал. 1, 41, ал. 1 от Конституцията на Република България право на свободно изразяване на мнение и разпространение на информация, тъй като посочените права следва да се упражняват така, че да не се засягат конституционно установени права на друго лице. Прието е наличие на вредоносен резултат и причинна връзка между него и деянието. При определяне размера на обезщетението съдът е съобразил вида, интензитета и продължителността на търпените от ищеца негативни емоционални изживявания – чувство на раздразнение, неудобство, срам, придобита неувереност и изпитано огорчение за начина, по който се възприема и коментира връзката му с Елен К., чувство на потиснатост, нежелание за поддържане на социални контакти, затваряне в себе си, безсъние. Взето е предвид и обстоятелството, че за преодоляване на емоционалния и психичен дискомфорт се е наложило ищецът да бъде консултиран от психолог и психиатър, които са установили нарушена психическа стабилност, нарушен сън, разстройство в адаптацията, депресивна реакция, както и да пие лекарства. Съобразени са и обстоятелства, свързани с личността на ищеца, социалния му статус, високия тираж на вестника, обществено-икономическите условия в страната към осъществяване на деликта. Отчитайки всички посочени факти и съобразно чл.чл. 51, ал. 1 и 52 ЗЗД, съдът е приел, че сумата 7000 лв. би обезщетила ищеца за търпените негативни емоционални изживявания.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поставят няколко правни въпроса, един от които е материалноправен и касае предпоставките, пораждащи отговорността по чл. 49 ЗЗД – дали при коректно препредадени в статия изявления на друго лице са налице основания по чл. 45 или 49 ЗЗД за ангажиране отговорността лицето, препредало чуждите изявления. Твърди се, че този въпрос е разрешен в противоречие с приетото в решение № 557 от 28. 01. 2011 г. по гр. д. № 1599/2009 г., 3 г.о. Разглеждането на така поставения въпрос не би повлияло на изхода на делото, тъй като първоинстанционното решение е влязло в сила в частта, с която искът по чл. 49 ЗЗД е уважен за сумата 1500 лв., от което следва, че със сила на пресъдено нещо е прието за установено между страните, че са налице предпоставките на чл. 49 ЗЗД за ангажиране отговорността на [фирма] към ищеца А. Н., като спорен е останал въпросът за размера на дължимото обезщетение. Независимо от горното, за пълнота на изложението следва да се посочи, че твърдяното от касатора противоречие не е налице. Статията не съдържа цитат от изявление на Елен К., не е посочено, че смислово се възпроизвеждат нейни изявления, дадени в интервю пред същия вестник, нито има конкретна препратка към друга статия, автор, издание в което е публикувана. А и по делото е представено изпратено от Елен К. до медиите открито писмо, с което същата отрича да е давала интервю за вестник „Жълт труд“ и да е правила изявления в посочения по-горе смисъл.
Поставен е и процесуалноправен въпрос, свързан със задължението на въззивният съд при постановяване на решението си да извърши самостоятелен анализ на всички събрани по делото доказателства и да обсъди въведените от страните доводи и възражения. Твърди се, че приетото от съда по този въпрос противоречи на ППВС № 7/65 г., ТР № 1/4. 01. 2001 г., т. 19 и решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК /решение № 17 от 23. 07. 2014 г. по т.д. № 811/2012 г., 2 т.о. и решение № 43 от 4. 06.2014 г. по т.д. № 213/2012 г., 2 т.о./ – основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Така твърдяното противоречие не е налице. При постановяване на съдебното решение въззивният съд, като инстанция разглеждаща спора по същество, е анализирал всички събрани по делото гласни и писмени доказателства, обсъдил е всички направени от страните доводи и възражения и е направил собствени фактически и правни изводи по съществото на спора.
Поставен е и въпрос, засягащ проблема следва ли съдът, при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, дължимо на основание чл. 49 ЗЗД, да приложи критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД, да съобрази всички относими към размера на вредите и установени по делото факти и отчете съпричиняването на ищеца за настъпване на вредите. Твърди се, че този въпрос е разрешен в противоречие с ППВС № 7/1958 г., ППВС 7/1959 г., както и с решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК /решение по гр. д. № 1251/2012 г., 3 г.о., решение по гр. д. № 593/2010 г., 3 г.о., решение по гр. д. № 904/2010 г., 3 г.о., решение по гр. д. № 5422/2013 г., 3 г.о./ – основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Така твърдяното противоречие не е налице. В съответствие с формираната задължителна съдебна практика, при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, съдът е съобразил всички установени по делото факти – интензитета и продължителността на търпените от ищеца негативни емоционални изживявания и психичен дискомфорт /чувство на неудобство, срам, потиснатост, нарушена психическа стабилност, нарушен сън, разстройство в адаптацията, депресивна реакция/, неблагоприятното им отражение на социалния му живот и контакти с приятели и познати /станал неконтактен, неуверен/, социалния му статус и известността му в обществото, високия тираж на печатното издание, както и обществено-икономическите условия в страната. Съпричиняващо поведение не е коментирано, до колкото такова не е установено по делото – обстоятелството, че ищецът не е прикривал връзката си с Елен К. и не се е притеснявал да потвърди съществуването й в медийни изявления по никакъв начин не би могло да се приеме за поведение предизвикващо и провокиращо негативни реакции и отправяне на обидни и клеветнически твърдения към него.
Поставя се и въпросът дали лице с утвърдено име в бизнес-средите и обществото, което не се притеснява да обсъжда в медиите и личния си живот, като публична личност, следва да е подготвено и да има по-висока степен на поносимост към критика, в сравнение с другите членове на обществото. Този въпрос е неотносим към спорния предмет, не е обусловил решаващите изводи на състава на въззивния съд и отговорът на същия не би повлиял на изхода на делото. Това е така, тъй като с предявения иск не се претендира обезщетяване на вреди от статия, съдържаща критика на работата на ищеца като управител и собственик на част от капитала в търговско дружество, занимаващо се с производство и разпространение на определени хранителни продукти, нито участието му в определени икономически и финансови отношения, а се претендира обезщетяване на вреди от статия, съдържаща обидни и клеветнически твърдения, свързани с личния живот на ищеца, в която хипотеза известността в обществото и високият социален статус са утежняващи отговорността по чл. 49 ЗЗД обстоятелства, каквато преценка е направил и съставът на въззивния съд. А и не е доказано противоречиво разрешаване на въпроса с цитираната от касатора задължителна съдебна практика, която се явява неотносима към така поставения въпрос – ППВС № 7/58г., ППВС № 7/59 г., решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК /решение по гр. д. № 1251/2012 г., 3 г.о., решение по гр. д. № 593/2010 г., 3 г.о., решение по гр. д. № 904/2010 г., 3 г.о., решение по гр. д. № 5422/2013 г., 3 г.о./.
С оглед на горното следва да се приеме, че не са налице основанията на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на обжалваното решение до касационен контрол и проверка на правилността му.
Ответникът по касационната жалба не претендира присъждане на разноски за настоящата инстанция и няма данни такива да са направени.
По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 6406 от 01. 08. 2016 г., поправено с решение № 8059 от 4. 11. 2016 г. по в. гр. д. № 13213/2015 г. на Софийски градски съд, ГО, IV-В състав В ЧАСТТА, с която, след частична отмяна на решение от 18. 05. 2015 г., поправено с решение от 26. 08. 2015 г. по гр. д. № 62984/2014 г. на СРС, 31 с-в, предявеният от А. Д. Н. против [фирма] иск с правно основание чл. 49 ЗЗД е уважен над сумата 1500 лв. до сумата 7000 лв., като е присъдена допълнително сумата 5500 лв., ведно със законната лихва върху същата считано от 17. 11. 2014 г. до окончателното й изплащане.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: