4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 449
София, 03.10.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осемнадесети септември две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
Членове: ДИЯНА ЦЕНЕВА
В. АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията В. Атанасова гр.д. № 1149/2018 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по подадена от А. П. Н., чрез адв. А. Е., АК – Русе, касационна жалба срещу решение № 271 от 15. 12. 2017 г. по в. гр. д. № 424/2017 г. на АС – Велико Търново в частта, с която е потвърдено решение № 308 от 27. 07. 2017 г. по гр. д. № 307/2017 г. на ОС – Велико Търново в частта, с която е отхвърлен предявеният от А. П. Н. против И. С. И. евентуален иск за унищожаване на саморъчно завещание от 11. 01. 2016 г., оставено от Д. Б. Б. в полза на И. С. И., като извършено под въздействието на алкохол, без завещателят да е имал способността да действа разумно, квалифициран по чл. 43, ал. 1, б.“б“ ЗН. Излагат се съображения за неправилност на решението, поради постановяването му при съществени процесуални нарушения – недопускане на допустими, относими и необходими доказателства, необсъждане в съвкупност на всички събрани по делото доказателства, необоснованост на фактическите изводи на съда. В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа наличие на основания по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК.
Ответникът по касационната жалба И. С. И., чрез адв. К. И. П., изразява становище за неоснователност на жалбата, правилност на въззивното решение и липса на основания по чл. 280 ГПК за допускането му до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното:
Евентуалният иск, предявен от А. П. Н. против И. С. И., за унищожаване на саморъчно завещание от 11. 01. 2016 г., оставено от Д. Б. Б. в полза на И. С. И., като извършено под въздействието на алкохол, без завещателят да е имал способността да действа разумно, квалифициран по чл. 43, ал. 1, б.“б“ ЗН, е основан на следните фактически твърдения: завещателят Д. Б. страдал от алкохолна зависимост и системно злоупотребявал с алкохол, ставал видимо неадекватен и податлив на въздействия /тази му склонност особено се засилила след смъртта на съпругата му, починала на 8. 01. 2015 г./; ответникът И. И., който живеел в близост до дома на завещателя в [населено място], се възползвал от тази му слабост, взел го от къщата в [населено място], където последният живеел с майката на починалата си съпруга и доведената си дъщеря, почерпил го с алкохол и докато Д. Б. бил повлиян от алкохола го убедил да напише завещание в полза на ответника, с когото нямали никакви отношения /приятелски или други/. Психическото състояние на завещателя и неспособността му да разбира извършеното личало от почерка на завещателя, от начина на изписване на думите и изреченията, от самия текст на завещанието, съдържащ неясни и двусмислени изрази, недовършени изречения, непоследователност и неяснота в изказа, поправки, зачертавания и добавки. Горното видно от уточняваща молба вх. № 538/11. 01. 2017 г. и уточняваща молба вх. № 1179/19. 01. 2017 г.
За да потвърди първоинстанционното решение, с което евентуалният иск е отхвърлен, съставът на апелативния съд е приел същият за недоказан. Прието е, че събраните доказателства не установяват твърдението на ищцата, че Д. Б. към извършване на завещателното разпореждане е бил употребил алкохол, бил е неадекватен и не е разбирал свойството и значението на извършеното, нито установяват упражнен върху него психически натиск или каквото и да било въздействие.
Решението е подписано с особено мнение на докладчика, в което е изложено становище, че съвкупната преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства установяват, че ответникът се е възползвал от склонността на Д. Б. към употреба на алкохол и в период, в който последният е бил под въздействие на алкохол и в неадекватно състояние, му е внушил да състави процесното завещание в негова полза, въпреки двамата да нямали никаква емоционална или друга свързаност.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поставят редица въпроси, част от които, уточнени от касационната инстанция съобразно ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1, касаят задължението на въззивния съд да събере всички допустими, относими и необходими доказателства, установяващи факти от съществено значение за изясняване на делото от фактическа страна и за решаване на спора.
Твърди се разрешаване на въпросите в противоречие с ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият състав намира, че са налице сочените от касатора основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане до касационен контрол на въззивното решение в атакуваната част.
Въпросът е решен в противоречие с ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Според разясненията, дадени в точка трета от същото, ако въззивната жалба съдържа оплакване за погрешно установен релевантен за делото факт, за незаконосъобразно недопуснато доказателствено искане, за необоснованост на фактическите изводи, въззивният съд е оправомощен да извърши собствена преценка на събраните по делото доказателства и приеме съответния факт за установен/неустановен, както и да допусне поискани от въззивника доказателства. При тези предпоставки е длъжен и служебно да назначи експертиза за установяване на правно релевантен факт, дори ако такава не е поискана и/или въззивникът не е определил задачата на вещото лице.
В случая, въззивната жалба е съдържала оплаквания за допуснати процесуални нарушения по допускане, събиране и обсъждане на относими към спора доказателства, а именно: неуважаване от първоинстанционния съд на доказателствено искане, направено веднага след запознаване с оригинала на завещанието, за допускане на съдебно-почеркова експертиза, както и искане за изготвяне на експертиза за установяване психичното състояние на завещателя към написване на документа; необсъждане на всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност; кредитиране на противоречиви и непоследователни свидетелски показания; необоснованост на фактическите изводи
При тези оплаквания въззивницата е направила искане за допускане на съдебно-психологична и на съдебно-почеркова експертиза. В първото съдебно заседание пред апелативния съд е била представена и частна експертиза, изготвена от криминалист, в подкрепа на доказателствените искания. Съдебно-почерковата експертиза е поискана и за установяване психическото състояние и адекватността на лицето /във връзка с въведените твърдения за промяна в почерка на завещателя, начина на изписване на текста, използваните изречения и изрази/, а психологичната – за установяване способността на завещателя да разбира свойството и значението на действията си към извършване на разпоредителната сделка. Въззивният съд е отказал допускането на психологична експертиза по съображения, че изготвянето на такава е невъзможно предвид настъпилата смърт на лицето, а на почерковата – по съображения, че специалистът по почеркови експертизи не разполага със специални знания, за да определи психическото състояние на завещателя, а доколкото автентичността и саморъчното изписване от завещателя не се оспорва, същата се явява и неотносимо към спора.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 271 от 15. 12. 2017 г. по в. гр. д. № 424/2017 г. на АС – Велико Търново в частта, с която е потвърдено решение № 308 от 27. 07. 2017 г. по гр. д. № 307/2017 г. на ОС – Велико Търново в частта, с която е отхвърлен предявеният от А. П. Н. против И. С. И. евентуален иск за унищожаване на саморъчно завещание от 11. 01. 2016 г., оставено от Д. Б. Б. в полза на И. С. И., като извършено под въздействието на алкохол, без завещателят да е имал способността да действа разумно, квалифициран по чл. 43, ал. 1, б.“б“ ЗН.
ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на А. П. Н. в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена държавна такса в размер на 82 лв. по сметка на Върховния касационен съд, като я предупреждава, че при неизпълнение в срок на това указание касационната жалба ще бъде върната, а образуваното по нея производство прекратено.
След изтичане на срока за изпълнение на дадените указания делото да се докладва на председателя на отделението – за насрочването му в открито заседание или на докладчика – за прекратяване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: