Р Е Ш Е Н И Е
№ 45
София,26.03.2013 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на двадесет и седми февруари две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Т. В.
ЧЛЕНОВЕ
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
с участието на секретаря Ирена Велчева
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 549/2012г.
Производството е по чл.47, т. 4 ЗМТА.
Образувано е по иск на М. Г. Х. и С. Д. Б., двете от [населено място] поле, [община], срещу [фирма], [населено място] с правно основание чл. 47, т. 4 ЗМТА за отмяна на решение от 18.03.2011 г. по дело № 467/2011 г., постановено от арбитър Б. Г..
Ищците поддържат, че атакуваното арбитражно решение подлежи на отмяна поради това, че са били лишени от участие в арбитражното производство, тъй като не са били уведомени за образуването му и не са им изпратени препис от исковата молба и доказателствата към нея, което е препятствало организиране на защитата им срещу предявения иск.
Ответникът – [фирма], [населено място] – оспорва иска като недопустим поради предявяването му след изтичане на преклузивния срок по чл. 48, ал. 1 ЗМТА. В представения по делото писмен отговор по чл. 131 ГПК е изложил подробни съображения и срещу основателността на предявения иск, като счита за неоснователни всички твърдения на ищците.
Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото, с оглед релевираното в исковата молба основание и доводите и възраженията на страните, приема следното:
По допустимостта на иска:
Искът е процесуално допустим, тъй като е предявен от надлежна страна и в рамките на преклузивния 3-месечен срок по чл. 48, ал. 1 ЗМТА. Настоящият състав намира за неоснователно направеното от ответника възражение за недопустимост на иска поради пропускане на установения в закона срок. Приложените по делото товарителници № 1001000451549 и № 1001000451532, издадени от куриерска служба „Е. Експрес”, не доказват надлежно връчване на атакуваното арбитражно решение и на двете ищци. В тях е отбелязано, че на датите 07.04.2011 г. и 12.04.2011 г. е направен „опит за доставка” на пратката – решение по арб. д. № 467/2010 г. Като причина за недоставянето й и на двете дати е посочено „отсъствие от адреса”, означено с буквата „о”, която, по отношение на ищцата М. Г. Х. за датата 07.04.2011 г., е поправена на цифрата „2”. Удостоверяване на факта, че невъзможността за доставка на пратките е отсъствието на лицата от адреса, се съдържа и в представените писма на куриерската фирма – изх. № 20680 и изх. № 20681 от 21.04.2012 г., в които, освен това, е посочено, че съгласно стандартите на Компанията, при отсъствие на получателя от адреса се поставя уведомителен стикер „Имате пратка”. Същата информация предоставя и разпитаният по делото свидетел А. Д. В., който е обслужвал района на [населено място] поле към м. април 2011г. Същевременно, обаче, свидетелят заявява, че не може да си спомни подробности за конкретния случай, в т. ч. дали адресите, на които е следвало да бъдат връчени пратките, са къщи и къде именно, при отсъствие на лицата, е могло и съответно са били залепени стикери „Имате пратка”. С оглед липсата на достатъчно категорични данни в тази насока, настоящият състав намира за недоказано надлежно връчване на препис от атакуваното арбитражно решение в съответствие с предвидената в чл. 18, т. 4 от Общите условия на договора за револвиращ заем фикция. Поради това, като дата, от която се преценява срокът по чл. 48, ал. 1 ЗМТА, следва да се приеме датата 20.02.2012 г., на която на ищците са връчени покани за доброволно изпълнение и преписи от изпълнителен лист, съответно – покана изх. № 3182 за ищцата М. Г. Х. и покана изх. № 3183 – за ищцата С. Д. Б.. И тъй като исковата молба е подадена на 09.05.2012 г., 3-месечният срок за отмяна на арбитражното решение е спазен.
По основателността на иска:
Настоящият състав намира за доказано твърдението на ищците, че не са били надлежно уведомени за образуваното срещу тях производство по арб. дело № 467/2010 г., което е довело до невъзможността им за участието в същото.
От доказателствата по делото се установява, че арбитър Б. Г. е изпратила призовки до ответниците за насроченото на 18.03.2011 г. заседание по арбитражното дело, образувано срещу тях по искова молба вх. № 314 от 07.02.2011 г. на [фирма], [населено място]. Изпращането на призовките е извършено чрез куриерска фирма „Е. Експрес”, за което са издадени товарителници № 1000012068011 /за ответницата М. Х./ и № 1000012068028 /за ответницата С. Д. Б./. Във всяка от тях е отбелязано, че е направен „опит за доставка” на пратката на 24.02.2011г. и на 01.03.2011 г., който обаче не е завършил с предаването й на лицето поради отсъствието му от адреса.
С оглед на посочените доказателства, следва да се приеме, че ищците М. Г. Х. и С. Д. Б. не са били уведомени за заведеното срещу тях арбитражно дело, поради което същите не са могли да вземат участие в производството по това дело и да организират защитата си срещу предявения иск, в т. ч. да заявят становище по иска и да ангажират съответните доказателства.
Неоснователно е поддържаното от ответника становище, че посочените лица следва да се считат редовно призовани за арбитражното заседание съгласно клаузата на чл. 18.4. от Общите условия на [фирма] за револвиращ заем на физически лица, представляващи неразделна част от сключения между страните договор № [ЕГН] от 22.01.2008 г. В тази клауза страните изрично са уредили реда за връчване на призовки и съобщения в арбитражното производство, като са се споразумели, че: избраният арбитър има право да връчва документацията на посочените в договора за кредит адреси; призовките и съобщенията в арбитражното производство се изпращат на клиента на посочения в договора адрес, на последния адрес, за който клиентът след сключването на договора е уведомил кредитора и се считат за получени след изтичане на петия работен ден от деня на изпращането им от страна на арбитъра. Фикцията за получаване на призовките и съобщенията е предвидена и за случаите, когато в известието за доставяне е отбелязано, че не са получени поради това, че са отказани/не са приети, не са потърсени, адресатът е заминал, преместен е на друг адрес, адресът не съществува вече, непознат е или адресът е недостатъчен.
Посочената фикция е неприложима в настоящия случай. Отсъствието от адреса не е сред визираните в чл. 18.4. от Общите условия към договора за револвиращ заем хипотези, за които страните са уговорили фингирано връчване на документи и книжа в арбитражното производство. С оглед на това и предвид липсата на данни двете ищци /ответници в арбитражното производство/ да са били уведомени, че имат недоставена пратка, която следва да потърсят, не би могло да се приеме, че призовките до тях се считат редовно връчени.
Неоснователен е и доводът на ответника по настоящия иск, че въпросът за редовността на връчването на призовките за арбитражното заседание е ирелевантен, тъй като уговорената от страните в чл. 18.2. от Общите условия арбитражна процедура не изисква провеждане на заседание. Действително, в посочената клауза е отразено съгласието на страните по договора за револвиращ заем арбитражното дело да се реши само въз основа на писмени доказателства и становища, без те да бъдат призовавани, като на арбитъра е предоставена преценката дали да насрочи устни преговори, ако приложените писмени доказателства са недостатъчни за разрешаване на спора. В случай, обаче, какъвто е настоящият, че арбитърът прецени за необходимо насрочването на арбитражно заседание, надлежното призоваване на страните за същото се явява абсолютна предпоставка за неговата редовност. На основание чл. 31 във връзка с чл. 27 от Закона за международния търговски арбитраж /ЗМТА/, приложим субсидиарно за неуредените в процесния договор за револвиращ заем процедурни въпроси по силата на изричното препращане в чл. 18.6. от Общите условия, на ответника по арбитражното дело следва да бъде изпратен и препис от исковата молба и доказателствата към нея, с оглед осигуряване на възможност за отговор и ангажиране на доказателства. Това императивно изискване в конкретната хипотеза не е изпълнено – видно от цитираните по-горе товарителници, предадените от арбитъра пратки са съдържали само призовка, но не и препис от исковата молба и приложенията към нея, противно на твърдението на ответника по настоящия иск.
С оглед на всички изложени съображения, настоящият състав намира, че са осъществени предпоставките на чл. 47, т. 4, пр. 2 и 3 ЗМТА, което обосновава отмяна на атакуваното арбитражно решение и връщане на делото на арбитъра за ново разглеждане съгласно чл. 49 ЗМТА.
Що се отнася до заявените в отговора на исковата молба възражения и доводи, касаещи всички останали основания по чл. 47 ЗМТА за отмяна на арбитражно решение, същите са без значение за спора и не следва да бъдат обсъждани, тъй като единственото релевирано от ищците основание е това по чл. 47, т. 4 ЗМТА.
Независимо от този изход на делото, поради липса на изрично направено искане, съдът не се произнася по дължимостта на разноски за настоящото производство.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, на основание чл. 47, т. 4, пр. 2 и 3 и чл. 49 ЗМТА
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение от 18.03.2011 г. по дело № 467/2011 г., постановено от арбитър Б. Г..
ВРЪЩА делото на арбитър Б. Г. за ново разглеждане.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: