3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№45
С., 05.02.2014 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и първи януари през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия К. М. гр.д. № 7467 по описа за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. Г. К., чрез пълномощника й адвокат Р.З., против решение № 197 от 24.07.2013 г., постановено по гр.д. № 368 по описа за 2013 г. на Окръжен съд-Перник, с което е потвърдено решение № 97 от 20.03.2013 г. по гр.д. № 773/2012 г. на Районен съд-Перник за отхвърляне на предявения от Е. Г. К. против И. П. К. иск по чл.30, ал.1 ЗН за намаляване на обективираното в нотариален акт № 77, том ІV, рег. № 14258, д. № 624 от 18.10.2008 г. дарение на УПИ І-628, кв.26 по рег. план на [населено място], общ.П. с площ от 809 кв.м., заедно с построената в него едноетажна жилищна сграда със ЗП от 40 кв.м., извършено от Т. К., поч. 16.10.2011 г. в полза на И. К. и за възстановяване на запазената част на Е. К. от наследството на Т. К..
Ответникът по касационната жалба И. П. К. оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване. Претендира възстановяване на направените разноски.
За да постанови решението си, въззивният съд е приел, че ищцата е наследник на дарителката със запазена част, а ответникът не е призован да наследи дарителката. Обсъдил е доводите на Т. К., че е приела наследството по опис, но поради липса на данни за наследствената маса, представя само доказателства за образувано ч.гр.д № 8295/2011 г. по описа на ПРС, като с определение от 22.12.2011г. съдът е постановил вписване на приемането по опис на наследството и е възложил на съдебен изпълнител от СИС при ПРС извършването на опис на имуществото. Изложени са съображения, че за да се ползва от правата, произтичащи от приемането на наследството по опис, то наследникът на първо място следва да заяви това писмено пред районния съд. След вписване на заявлението се извършва опис на цялото имущество на наследодателя по реда на ГПК /чл.63 ЗН/. Задължение на наследника по силата на чл.64 ЗН е да посочи на районния съдия всички наследствени имущества, които са му известни, като ако не стори това, то по силата на чл.64 ЗН той губи изгодите, които са свързани с приемане на наследството по опис, включително и да иска намаляване на извършено дарение до размера на запазената част. В случая опис не е направен, тъй като само определението на ПРС, с което е постановено вписване на приемането на наследството по опис и е възложено извършването от такъв на съдебния изпълнител, не е достатъчно, за да се приеме, че е изпълнена цялата процедура по чл.61 и сл. ЗН. По делото липсват каквито и да било доказателства за това, че ищцата е предприела необходимите действия за извършване опис по реда на чл.63 ЗН. Липсата на протокол за извършен такъв, води до извода, че опис не е извършван, от което и следва, че наследството не е прието по опис. Твърденията, че са липсвали данни за масата на наследството, не могат да доведат до извод за надлежно прието наследство по опис, тъй като по делото е представен констативен нотариален акт от 1999 г., видно от който наследодателката е притежавала земеделски земи, т.е. данни за налично имущество на същата към датата на откриване на наследството са били налични и Т. К. е могла да се снабди с такива от Службата по вписванията. Действително до 2001 г. констативните актове не са подлежали на вписване съгласно чл.4 от Правилника за вписванията, но същите са се отбелязвали в партидната книга по чл.36 от Правилника за вписванията и справка е можело да бъде направена по реда на чл.42. Книгите и регистрите са публични и не е имало пречка всеки заинтересован /вкл. и ищцата/ да направи необходимите справки. Представеното удостоверение от Службата по вписвания е само за извършени вписвания след 16.10.2001 г., но няма данни жалбоподателката да е искала и да й е издавано удостоверение за предходен период.
Обсъдено е и приложено удостоверение от [община] за декларирани недвижими имоти, видно от което наследодателката на ищцата не е декларирала земеделските си земи, като е прието, че същото е издадено въз основа на данни по подадените декларации и не е равнозначно на документ, удостоверяващ правото на собственост върху всички действително придобити от наследодателя имоти, предвид на което и въз основа на същото не може да се направи извод, че наследникът не е посочил имуществото на наследодателя си поради липса на данни за налично такова.
По горните съображения въззивният съд е приел, че ищцата не е приела по опис наследството и съответно не може да иска възстановяване на запазената си част от него.
К. Е. Г. К. поставя следните въпроси, по които поддържа основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК: 1. как се доказва знание или незнание на наследствени имущества, когато на страната не са й известни такива и особено ако същите са земеделски земи, които имат специален статут и специален ред за възстановяване на собствеността и които не се декларират по общия ред за деклариране на останалите имоти?; 2. кога и при какви условия наследникът може да бъде освободен от задължението си по чл.64 ЗН, особено по отношение на земи, възстановени по ЗСПЗЗ; 3. как се доказва приемането на наследство по опис, когато на наследникът не са му известни наследствени имущества, особено ако в същите са включени земеделски земи, възстановени по ЗСПЗЗ?; 4. приемането на наследството по опис елемент ли е от фактическия състав на основанието за възникване на правото да се иска намаляване на дарението на недвижим имот или е доказателство за установяване на размера на оставеното наследство?;
Отговор на четвъртия поставен въпрос е даден с Тълкувателно решение № 3 от 19.12.2013 г. по т.д. № 3/2013 г. на ОСГК на ВКС, т.4, а именно, че приемането на наследството по опис е материална предпоставка за реализиране правото да се иска възстановяване на запазена част от наследството спрямо заветник или надарен, който не е призован към наследяване. В мотивите на тълкувателното решение по същата точка е разяснено, че приемането на наследството по опис изисква всъщност два формални акта – да бъде съставен опис на наследството и да бъде направено заявление от призованото към наследяване лице, че приема наследството по опис, което заявление, за да породи действие, следва да бъде вписано в особената книга на съда по реда на чл.49, ал.1 ЗН. Наличието на вписано по предвидения в закона ред заявление за приемане на наследството по опис е предпоставка за реализиране на правото да се иска възстановяване на запазена част от наследството в хипотезата на чл.30, ал.2 ЗН. С посочените разяснения е даден отговор и на третия поставен въпрос.
По първият въпрос съдът не се е произнесъл, доколкото е приел, че ищцата не е занаела за наличие на имущества в наследството на майка си, а мотивите му са свързани с възможността на наследника по закон да узнае за наличието на такива имущества при полагане на дължимата грижа. Именно с тези мотиви е свързан втория въпрос, който следва да бъде уточнен: „длъжен ли е наследникът по закон да приеме наследството по опис като предпоставка за упражняване правото му по чл.30, ал.1 ЗН, в случай, че не знае за наличие на останали в наследството имуществени права или задължения, но е могъл да научи при направата на справки в публичните регистри на Службата по вписвания” и по който е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
К. се позовава и на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК поради противоречие на въззивното решение с Тълкувателно решение № 1/4.12.2005 г. по гр.д. № 1/2005 г. на ОСГК на ВКС, както и на основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК поради противоречие на въззивното решение с решение № 44/7.01.1964 г. по гр.д. № 2307/1963 г., І г.о. на ВС /според което самото приемане на наследство по опис не е елемент от основанието за възникване правото да се иска намаляване на завещателното разпореждане, а доказателство за установяване на размера на оставеното наследство/ и решение № 2245/17.10.1960 г. по гр.д. № 4608/1960 г., І г.о. на ВС /според което наследникът може да установява недействителността на завещанието на частта в повече от половината от наследството, направено в полза на лица не от категорията на тези, упоменати в чл.14, ал.1 ЗН-сега отм., и тогава, когато е приел наследството без опис./.
Тълкувателно решение № 1/4.12.2005 г. по гр.д. № 1/2005 г. на ОСГК на ВКС и практиката по решение № 2245/17.10.1960 г. по гр.д. № 4608/1960 г., І г.о. на ВС са изцяло неотносими към спорните въпроси по настоящото дело, а практиката по решение № 44/7.01.1964 г. по гр.д. № 2307/1963 г., І г.о. на ВС е свързана с четвъртия поставен въпрос и е уеднаквена с Тълкувателно решение № 3 от 19.12.2013 г. по т.д. № 3/2013 г. на ОСГК на ВКС, т.4, поради което не е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
По изложените съображения Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 197 от 24.07.2013 г., постановено по гр.д. № 368 по описа за 2013 г. на Окръжен съд-Перник.
В едноседмичен срок от съобщението касаторът Е. Г. К. да представи доказателства за внесена по сметка на Върховния касационен съд на Република България държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 25.00 лв.
При неизпълнение в срок касационното производство ще бъде прекратено.
Делото да се докладва при изпълнение на указанията или при изтичане на срока.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: