4
Върховен касационен съд на Република България ГК, І г.о. дело № 1061/2010 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 450
гр.София, 10.05.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и осми март две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ТЕОДОРА НИНОВА
гражданско дело под № 1061/2010 година
Производство по чл.288 ГПК.
Обжалвано е въззивното решение № 50 от 19.03.2010 год., постановено по гр.дело № 488/2009 год. по описа на Великотърновския окръжен съд, с което е отменено решение № 907 от 30.12.2008 год. по гр.дело № 1871/2007 год. на Великотърновския районен съд, спорът е решен по същество като са отхвърлени искове за собственост на два незастроени поземлени имота – № 334 в кв.41 и № 321 в кв.41 по кадастралния план на [населено място] от 1999 год., двата попадащи в У. І в кв.41 по подробния устройствен план на селото от 2002 год., с отхвърляне претенция по чл.431, ал.2 ГПК/отм./ за изменение на нотариални актове № 346, том ІІ, рег.№ 4120, дело № 335/2005 год. на нотариус Д. Р. и № 1149, том VІ, рег.№ 10874, дело № 874/2006 год. на нотариус Д. Д. с присъждане на разноски.
Недоволен от въззивното решение изцяло е касаторът Община-В. Т., представлявана от адвокат В. И. К. от В. адвокатска колегия, който го обжалва в срока по чл.283 ГПК като счита, че е допустимо касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК по следните въпроси:
– от кой момент настъпва отчуждителното действие на регулационния план за мероприятия на общината, в случая „парк”;
– по силата на закона ли преминават в собственост на общината държавни имоти, които са включени в приложното поле на § 7, ал.1 ПЗР на ЗМСМА;
– ако при първоначалното урегулиране на недвижим имот, настъпило преди влизане в сила на ЗС/16.11.1951 год./ той е бил общинска собственост с влизане в сила на измененията на чл.6 /ДВ, бр.31/1990 год. и бр.77/1991 год./ имотът счита ли се за общинска собственост;
– в случаите, когато имуществото е преминало в собственост на общината по силата на § 7, ал.1 ПЗР на ЗМСМА компетентно ли е лицето, упражняващо правата на едноличен собственик на капитала на търговско дружество със 100% държавно участие, да взема последващо решение за включването му в капитала на дружеството;
– с оглед приватизацията на еднолично търговско дружество със 100% държавно участие допустимо ли е актуване на незастроен терен, който няма характер на „прилежащ терен” към сградите на дружеството по смисъла на чл.81, ал.3 и 4 НДИ/отм./;
– поземлен имот, който се намира извън строителните граници на населеното място дали е „земеделска земя” и характера му като такава зависи ли от начина на ползването;
– земеделска земя, която не е възстановена на собственици по реда на ЗСПЗЗ и е представлявала „земи по чл.19 ЗСПЗЗ преминала ли е в собственост на общината при условията на чл.19, ал.1 във връзка с чл.25 ЗСПЗЗ и
– следва ли съдът да вземе предвид настъпилите след предявяване на иска факти, които са от значение за спорното право – чл.235, ал.3 ГПК, респ. чл.188, ал.3 ГПК/отм./-прилага решения относно противоречива практика.
Ответникът по касация [фирма], със седалище и адрес на управление [населено място], представлявано от адвокат И. Г. Болярски от С. адвокатска колегия, в отговор по чл.287, ал.1 ГПК взема становище за недопустимост на касационното обжалване.
Ответникът по касация [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място] не взема становище по допустимостта на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение, като взе предвид данните по делото, приема следното:
За да отмени решението на първоинстанционния съд въззивният съд е приел, че не е налице предпоставката на § 7, т.3 ЗМСМА, за да се извърши прехвърляне на имоти от държавата на общината, тъй като няма доказателства да са извършени отчуждителни процедури и не е установено отреждане на процесните имоти в [населено място] за парк и за обществена полза нито по плана от 1975 год., нито към момента на действието на чл.24 от Закона за благоустройството на населените места в Царство България от 1905 год.
Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение като взе предвид, че решението е въззивно и с него е отменено първоинстанционно решение, спорът е решен по същество намира, че касационната жалба е допустима и редовна.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, когато тази практика е задължителна – постановленията на Пленума на Върховния съд (тъй като тълкувателните решения на Общото събрание на гражданската колегия същия съд, приети при действието на Закона за устройство на съдилищата служат за ръководство на съдилищата) и тълкувателните на Общото събрание на гражданската и търговска колегии на Върховния касационен съд, приети при действието на Закона за съдебната власт. За това незадължителната практика на Върховния касационен съд макар и „трайно установена” или „преобладаваща” доколкото е все пак противоречива мястото й е в чл.280, ал.1, т.2 ГПК. При новата касация Върховният касационен съд може да упражнява правораздавателната си функция /да правораздава по отделни дела/ само доколкото чрез това той уеднаквява съдебната практика или допринася за развитието на правото.
За да е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК се отчита, че решенията са постановени по различни дела, което означава, че различни факти са правно релевантни и различни факти са доказани. Касаторът е сравнил отделните случаи по приложените съдебни актове, обосновал е противоречивото разрешаване по същия въпрос с обжалваното решение, защото следва да се намери общото между тях и това общо да е материалноправен или процесуалноправен въпрос.
По изложените съображения касационно обжалване следва да се допусне, поради което Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК по посочените въпроси
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Великотърновския окръжен съд с № 50 от 19.03.2010 год., постановено по гр.дело № 488/2009 год.
ОПРЕДЕЛЯ държавна такса 579 лева, вносима в едноседмичен срок от съобщението от [община], след което делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание с призоваване на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ