4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 450
София, 26.03.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори март , две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : ЕМИЛ ТОМОВ
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №1173/2011 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на П. А. В. срещу решение №232 от 05.05.2011г по гр.дело № 195/2011г. на Русенски окръжен съд , с което в една част е обезсилено , а в друга част е потвърдено решение №15 от 10.01.2011по гр.д. № 2415/2010 на Русенски районен съд ,постановено по спор за недействителност на учредена ипотека .След обезсилване на решението на Р. в една част , призводството е прекратено поради недопустимост на иска на осонвание чл.170 от ЗЗД.
В приложеното към жалбата изложение на основанията за допускане на касационно обжалване се изтъква , че въззивният съд неправилно е обезсилил първоинстанционното решение в една част и е отказал да се произнесе по същество на спора като е приел,че ищецът предявява чужди права . Поставя се процесуалноправния въпрос, когато в нотариалния акт за ипотека освен собствени на учредителя имоти е описан имот , собственост на трето, неучастващо по сделката лице ,означава ли изтъкването на това обстоятелство ,чрез твърдение и правни доводи , предявяване на чужди права от ищеца по делото Поставени са и въпроси за вида недействителност на ипотеката при описан в нотариалния акт имот(чл. 167ал.2 ЗЗД),който не е собственост на учредителя(т.1 от изложението) , за значението на влязлата в сила кадастрална карта и идентификатора на имота при преценка на обстоятелствата по чл.170 от ЗЗД(т.3 от изложението) ,следва ли да се ползват специални знания на вещо лице и следва ли да се счита за правен въпроса за съответствието между описания в акта имот и действително притежавания (т.4 от изложението), когато в нотариалния акт за ипотека с общ идентификатор са посочени самостоятелни обекти и единият е собственост на трето ,неучастващо лице, липсата на уточнение върху кой от обектите се учредява ипотеката има ли за правна последица неизвестност за тъждеството на имота по чл. 170 от ЗЗД(т.5 от изложението) ,следва ли да счита за идентифициран в този смисъл обект , описан по само и единствено по предназначението си , ако в имота има и друг обект ,със същото предназначение(т.6 от изложението),или ако общата му застроена площ съществено се различава от действителната (т.7 от изложението) .Твърди се съдебната практика по изведените въпроси да липсва, или да е оскъдна с което се подкрепя обосновката по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК.
В отговор ответникът по касационната жалба [фирма] оспорва основанията за допускане до касация, тъй като формулираните въпроси не са обусловили решаващата воля на съда и не са от значение за крайния изход на делото .Не е налице основанието по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК ,неоснователно е твърдението ,че липсва съдебна практика .
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита , че касационно обжалване следва да се допусне в една част , за да се провери допустимостта на иска , преценена отрицателно в обжалваното въззивно решение и довела до обезсилване на първоинстанционното решение ,съответно прекратяване на производството в тази част . Освен по служебно преценено основание , изведено от ТР № 1/2009 19.02.2010 от на ОСГТК на ВКС и предвид обстоятелството ,че при наличие на жалба преценката за допустимост на процеса е служебен въпрос , който стои пред всяка инстанция, Върховен касационен съд прима довода за основание по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК по изведения в изложението (т.2) процесуален въпрос. Въззивният съд решаващо е приел за основателни и доказани твърденията на ищеца ,че учредената от него ипотека върху един от имотите, представляващ гараж , се оказва имот на трето лице според описанието му в нотариалния акт , но искът за недействителност на ипотеката в тази част бил недопустим ,тъй като ищецът не може да предяви чужди права . Поставя се въпроса за обусловеността ,която правото на собственост върху ипотекиран имот има, като принадлежност и субективно право : веднъж спрямо допустимостта по исков ред да се повдига спор за същото право , от лице, което не е негов носител и на следващо място обусловеността ,която е от значение за правния интерес на ищеца при иска за установяване на нищожност ,основан на особените основания по чл. 170 ЗЗД вр. чл.167 ЗЗД.
Останалите въпроси в изложението нямат отношение към решаващите изводи на съда по обжалваното решение,т.-е по отношение на останалите ипотекирани имоти, предмет на иска , отговорът на въпросите не е от значение за изхода на делото в тази част .Изяснен в практиката въпрос е ,че изводът по отношение тъждеството на ипотекирания имот е фактически извод на решаващия съд , основан на обстоятелствата по делото ,а не единствено на описанието на вещта в акта – т.е не само на правните , но и на фактическите индивидуализиращи признаци на ипотекирания имот и неговото притежание към момента на сделката , подлежат на преценка по основанието на чл. 170 от ЗЗД . В тази връзка и в съответствие с трайната практика въззивният съд е изтъкнал и преценил решаващо ред обстоятелства , които защитата игнорира , като преформулира във въпросителна форма защитните си тези Основната от тях е, че последваща промяна на индивидуализиращи имота признаци съгл. ЗКИР пряко следва да водят до извод за липса на тъждество ,съответно да се приеме ,че учредителят , сега ищец , е ипотекирал не свои имоти,а имоти на съседа. При така формулирани въпроси, основанието на чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК не може да бъде обосновано , тъй като приложимите материални норми на закона са ясни , при прилагането на института няма противоречива практика във връзка с вида недействителност, нейните материални предпоставки и последици, съответно не е налице основание за допускане на касационно обжалване на решението в останалата част , с която е потвърдено първоинстанционното решение .
Ето защо Върховният касационен съд, ІІІг.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Допуска до касационно обжалване решение №232 от 05.05.2011г по гр.дело № 195/2011г. на Русенски окръжен съд в частта , с която е обезсилено решение №15 от 10.01.2011по гр.д. № 2415/2010 на Русенски районен съд и производството е прекратено
Не допуска до касационно обжалване решение №232 от 05.05.2011г по гр.дело № 195/2011г. на Русенски окръжен съд в останалата частта , с която е потвърдено решение №15 от 10.01.2011по гр.д. № 2415/2010 на Русенски районен съд
Да се съобщи на касатора , че дължи внасяне на 35 лева държавна такса по сметка на ВКС в седмичен срок от съобщението, в противен случай производството ще бъде прекратено .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .