О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 450
София, 07.06.2018 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на десети май две хиляди и осемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова гр.дело N 716 /2018 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх. № 6876/24.11.2017 г. и по касационна жалба вх.№7173/11.12.2017 г. от ответника Прокуратура на Р България, представлявана от прокурор в Апелативна прокуратура-В. С. К.-М. срещу решение № 158/10.11.2017 г. по гр.д.№ 365/ 2017 г. на Апелативен съд-В., с което е потвърдено решение № 905/ 08.06.2017 г. по гр.д.№ 809/2016 г. на Окръжен съд-Варна в обжалваните части. С този съдебен акт е уважен предявеният от ищцата М. М. Д. срещу касатора иск с правно основание чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ и той е осъден да й заплати сумите: 50 000 лв. обезщетение за причинените й неимуществени вреди и 46 929,61 лв. обезщетение за причинените й имуществени вреди възникнали вследствие на повдигнато и поддържано обвинение по ДП 233/2012 и ДП 324/2014 г. на ОД на МВР-В., ведно със законната лихва от 08.07.2015 г. до окончателното плащане. Присъдени са разноски.
Решението е влязло в сила в частите, с които на ищцата е присъдено обезщетение за неимуществени вреди до размер на сумата 3 000 лв. и обезщетение за имуществени вреди до размер на сумата 27 469,14 лв.
Касаторът обжалва решението с доводи, че досъдебното производство не е дало трайно отражение върху психиката на ищцата,тъй като се е развило в разумен срок, наложената мярка за неотклонение не е с голям интензитет, а заболяванията й не са психични и могат да бъдат репарирани с по-малки суми. Намира, че неправилно в размера на присъденото обезщетение за имуществени вреди е включено неполучено ДМС, неправилно е определен периода, за който те са начислени, както и началния момент на присъдената лихва за забава. Иска отмяна на въззивното решение, като бъде намален размера на обезщетението за неимуществени вреди, бъде отхвърлен иска за сумата 2 955 лв. присъдено обезщетение за имуществени вреди за времето след 08.07.2015 г., да бъде отхвърлен иска за сумата 7953 лв., представляваща ДМС и да бъде определен начален момент за присъждане на дължимата лихва за забава от 24.07.2015 г., когато е влязло в сила постановлението за прекратяване на досъдебното производство.
В изложенията по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът поддържа основания за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1 и ал.2 ГПК. Формулира въпроса:
-как се прилага обществения критерий за справедливост по смисъла на чл.52 ЗЗД.
Намира, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с ППВС № 4/23.12.1968 г. и с решения на състави на ВКС, като не е съобразил всички относими факти и обстоятелства, не е обсъдил като разумен срокът на досъдебното производство, продължил 2 години и четири месеца и че наказателното преследзване се е развило само в тази фаза от наказателния процес; не е дал оценка на определената мярка за неотклонение парична гаранция като такава с нисък интензитет, не е оценил здравословното състояние на ищцата, която не е заболяла писхически.
Твърди, че е налице очевидна неправилност на въззивното решение, тъй като в периода за който ищцата не е получила трудово възнаграждение е включен такъв извън наказателното производство, доколкото след 08.07.2015 г. не е била налице пречка да бъде възстановена на работа.
Същото се поддържа и относно неполученото от нея ДМС. Поставя по този проблем въпроса:
-включва ли се в обезщетението за имуществени вреди неполучено ДМС.
Намира, че обжалваното решение е постановено в противоречие с ТР № 3/12.12.2012 г. по тълк.д.№2/2012 г. на ОСГТК, според което пропуснатата полза представлява реална, а не хипотетична вреда. Твърди,че неправилно в обезщетението за имуществени вреди е включена сумата 7953 лв. за неполучено ДМС, което се дължи при реално положен труд. Поддържа противоречие и с решение по гр.д.№4488/2016 г.ІV г.о.
Касаторът отправя и следното питане:
-кой е началният момент на забавата и съответно на дължимостта на законната лихва върху сумата на обезщетението.
Твърди,че е налице противоречие с ТР 3/22.04.2004 г. по тълк.д.№ 3/ 2004 г. на ОСГК, според което това е моментът на влизане в сила на прокурорския акт за прекратяване на наказателното производство.
Твърди се още вероятна нищожност на въззивното решение поради липса на ясно изразена воля при формиране на диспозитива му, както и очевидна неправилност.
Ищцата в писмен отговор, подаден чрез адв.М. Р. изразява становище да не се допуска касационно обжалване на въззивното решение по касационната жалба на ответника.
По допускането на касационно обжалване, ВКС, състав на ІІІ г.о. намира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в предвидения от закона срок, от надлежна страна, с интерес от предприетото процесуално действие.
За да постанови обжалваното решение , въззивният съд е приел, че е сезиран с осъдителни искове с правно основание чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ , за репариране на причинени неимуществени вреди в размер на сумата 50 000 лв. и имуществени вреди в размер на сумата 46 929,61 лв.,ведно със законната лихва от 08.07.2015 г. до окончателното плащане. Ищцата работела в системата на НАП от 1996 г. и заемала длъжността главен инспектор по приходите в дирекция „Контрол“, отдел „Ревизии“ в НАП-В., ползвала се с добро име и професионален авторитет.Въззивният съд е посочил,че прокуратурата е привлякла ищцата като обвиняема, заедно с още едно лице , за престъпление по чл.282 ал.2 НК, като е било образувано ДП № 233/2012 г. на ОД МВР-В.. Била задържана на 12.03.2013 г. публично и демонстративно, извършен й бил личен обиск и претърсване на жилището й . Били й иззети лични вещи, всички налични парични средства, документи, необходими за подаване на Г.. В ареста престояла до 15.03.2013 г. при тежки битови условия, след което й е определена мярка парична гаранция в размер на сумата 5000 лв. Била й наложена забрана да напуска пределите на страната без разрешение на прокуратурата. Въззивният съд е изтъкнал,че за деянието,предмет на обвинението, е предвидено наказание лишаване от свобода от една до шест години и лишаване от права по чл.37 ал.1 т.6 НК. На основание чл.100 ал.2 ЗДС ищцата била временно отстранена от заеманата длъжност. Била обект на прилагане на СРС , без те да са били разрешени по установения ред. Действията на прокуратурата били широко отразявани в медиите. С постановление от 08.07.2015 г. ДП било прекратено на основание чл.24 ал.1 т.1 НПК, след отправено нейно искане на основание чл.368 ал.2 НПК. На 05.10.2015 г. ищцата била възстановена на заеманата длъжност след трикратно отправено от нея искане.След възстановяването й ползва отпуск за временна нетрудоспособност. За периода на отстраняването тя не получавала обичайното си трудово възнаграждение и ДМС, не била осигурявана от работодателя, срещала затруднения при обслужването на теглен от нея кредит, при обезпечаването на средства за обучението на дъщеря й, лечението й се финансирало от нейни близки. По време на воденото производство срещу нея била сломена, емоционално лабилна, плачела без повод. На 23.06.2015 г. бил отстранен оперативно карцином на дясната й млечна жлеза. Заболяла още и от хипертония, хипотиреиодизъм, гастроезофазеална релфлуксна болест, психични отклонения, които не съществували до задържането. От назначената съдебно-медицинска експертиза е установено, че заболяванията са резултат на воденото наказателно производство.То е определено като стресиращо събитие, съпътствано от невротични реакции на дистрес, с отклонения от нормата. Ищцата получила остра психична травма довела до реакция на тежък стрес с разстройство на адаптацията и симптоми на посттравматично стресово разстройство/ПТСР/.Тя не е в състояние да преработи рационално психотравмата и да се освободи от въздействието й. ПТСР има голяма тежест, довело е до разрушаване качеството й на живот, диагнозата й е влошена, лечението може да продължи с години. Психичното й състояние има пряка връзка със заболяванията й , може да е отключващ и влошаващ фактор. К. е и животозастрашаващо заболяване. Ищцата все още не е възстановила трудовата си дейност и живее с минимални доходи, в изолация и лошо здраве, няма ясни индиции дали и кога ще се подобри. Последиците от увреждането са трайни, продължителни и интензивни, животът й е сведен до ниво оцеляване. Въззивният съд е намерил, че публикациите в пресата също са в пряка връзка с воденото наказателно производство. Поради това е приел присъденото обезщетение от 50 000 лв. за причинените й неимуществени вреди за справедливо по размер.
Относно неимуществените вреди от неполучено трудово възнаграждение е счел иска за основателен и доказан в размер на 38 377,14 лв. за периода 13.03.2013 г.-12.10.2015 г. при основно възнаграждение в размер на 985 лв. и ДМС. Намерил е, че последното следва да бъде включено в размера на обезщетението, тъй като е част от неполученото брутно трудово възнаграждение от ищцата. Посочил е, че относно присъденото обезщетение за здравни осигуровки касаторът е обжалвал във въззивното производство само за частта от 613,80 лв., които ищцата е издължила за периода след прекратяване на наказателното производство. Посочил е също така, че е дължима и сумата 4 937,68 лв. представляваща разлика между заплатата и полученото обезщетение за временна нетрудоспособност. Намерил е за неоснователно и оспорването на началната дата на обезщетението за забава, като е приел, че тя е дължима от датата на прекратяване на наказателнотото производство на 08.07.2015 г.
ВКС, състав на ІІІ г.о. намира, че следва частично да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната част относно обезщетението за имуществени вреди за разликата над сумата 30 424,14 лв. до размер на сумата 38 377,14 лв., т.е. за сумата от 7953 лв. платено ДМС, както и относно началния момент на дължимост на лихвата за забава относно двете обезщетения.
По първия поставен от касатора въпрос, относно приложението на обществения критерий за справедливост, дори да бъде преценен като релевантен, не е налице отклонение на изводите на въззивния съд от създадената задължителна съдебна практика. Той се отнася всъщност до правилността на въззивното решение- до това справедливо ли е определен размерът на присъденото обезщетение и налице ли е процесуално нарушение, след като страната изразява становище, че не са обсъдени правилно нейните доводи и възражения. Той е и в голяма степен фактически, което не го прави конкретен. Въпрос, който има за предмет преценка на факти от значение за спорното право, не може да бъде превърнат в правен, като касаторът го генерализира в такъв за неминуемо възникнали последици от тях. Настъпването на тези последици, касае фактическа преценка на съда , която е обусловена от конкретиката на случая. Присъденото на ищцата обезщетение за причинени неимуществени вреди е съобразено с възникналите последици. Те надхвърлят значително обичайното по тежест и продължителност, не може да се определи кога и дали ще бъдат ли преодолени. Ищцата продължава да води живот в изолация, с влошено физическо и психическо здраве,при неясна прогноза.
Следващият въпрос относно включването на ДМС в обезщетението за имуществени вреди е обуславящ.Въззивното решение по този проблем е постановено в противоречие с посоченото от касатора решение по гр.д.№4488/2016 г., ІV г.о., според което: „Размерът на пропуснатите месечни възнаграждения се определя на база брутна месечна заплата, включваща основно месечно възнаграждение и постоянните допълнителни възнаграждения. Допълнителните възнаграждения, получавани от служителите за постигнати резултати (т.н. материално стимулиране) нямат характер на задължителен елемент от трудовото възнаграждение. Съгласно чл. 67, ал. 8 ЗДСл, допълнителното възнаграждение за постигнати резултати (по чл. 67, ал. 7, т. 5 ЗДСл) се определя за точно и в срок изпълнение на поставени задачи. То зависи от резултата на трудовия процес и се начислява и изплаща на служителя в съответствие с количеството и качеството на действително извършената работа. Преценката за личния принос на служителя и проявения от него професионализъм при изпълнение на работата му може да бъде извършена само при реално положен труд, поради което допълнително възнаграждение за постигнати резултати не е дължимо за времето, когато служителят не е бил на работа, независимо от причините за това.“ Поради това по този въпрос и за частта от въззивното решение, с което е потвърдено първоинстанционното решение за присъждане на сумата 7 953 лв. ДМС, то трябва да бъде допуснато до касационен контрол.Цитираното от касатора ТР № 3/12.12.2012 г. по тълк.д.№3/2012 г. на ОСГТК е неотносимо, тъй като има за предмет въпрос за вреди ,представляващи пропуснати ползи, произтичащи от забавено изпълнение на задължение за изграждане на обект.
Въпросът за началния момент на забавата , съответно на дължимостта на законната лихва също е обуславящ.Според приетото в ТР № 3/22.04.2004 г. по тълк.д.№3/2004 г. на ОСГК- т.4, отговорността на държавата за вреди от незаконни действия на правозащитни органи възниква от момента на влизане в сила на прокуроския акт за прекратяване на наказателно производство. Направеният извод на въззивния съд, че отговорността възниква от датата на постановяване на постановлението за прекратяване на ДП се отклонява от това разрешение. По този въпрос също следва да бъде допуснато касационно обжалване на решението на въззивния съд, с което е потвърдено решението на въззивния съд за дължимост на законната лихва от датата на постановяване на постановлението за прекратяване 08.07.2015 г.
Касаторът поддържа оплакване за явна неправилност на въззивното решение относно включване в размера на обезщетението на период, в който ищцата не е получила трудовото си възнаграждение, извън периода на воденото наказателно производство. Този период обаче се отнася за времето преди възстановяването й на заеманата длъжност и поради това не може да се приеме,че е налице явна неправилност на въззивното решение.
Не може също така да бъде споделено и виждането на касатора за липса на ясно изразена воля на въззивния съд досежно частите на първоинстанционното решение, в които то е потвърдено. От формулировката в диспозитива му, без да е необходимо тълкуване, е ясно, че се потвърждава първоинстанционния съдеблен акт във всички обжалвани части.
Поради изложеното ВКС, състав на ІІІ г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 158/10.11.2017 г. по гр.д.№ 365/2017 г. на Апелативен съд-В., с което е потвърдено първоинстанционното решение в ЧАСТИТЕ:
– с която предявеният от М. М. Д. срещу Прокуратура на Р България иск с правно основание чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ за обезщетение за имуществени вреди е уважен и за сумата 7 953 лв., представляваща неизплатено допълнително материално стимулиране;
-с която е определен началният момент на дължимост на законна лихва върху присъдените обезщетения за неимуществени и имуществени вреди от 08.07.2015 г.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението в останалите части.
Делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: