Р Е Ш Е Н И Е
№ 451
гр. София, 03.07.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на деветнадесети май през две хиляди и деветата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретаря Борислава Лазарова, като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 204 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2008 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 218а, ал. 1 б. “а” от ГПК (отм.).
Образувано е по жалбата на А. С. С. от гр. С., против въззивното решение № 655 от 19 април 2007 г., постановено по в.гр.д. № 64 по описа на окръжния съд в гр. Б. за 2006 г., в частта му, с която е оставено в сила решение № 425 от 20 юни 2005 г., постановено по гр.д. № 619 по описа на районния съд в гр. Р. за 2002 г. в частта му, с която е отхвърлен искът на касаторката за признаване по отношение на С. С. , М. С. , Г. С. В. А. , Й. П. , М. Д. и Т. С. , че касаторката е собственица на 924/5040 идеални части от нива в м. “С” в землището на гр. Б. над признатия размер от въззивния съд от 530/5040 идеални части.
Срещу същото решение, но в частта му, с която искът е уважен, е подадена касационна жалба от Г. Д. С. от гр. С..
В касационната жалба на А. С. се сочи касационното основание по чл. 218б ал. 1, б. „в” от ГПК (отм.) – неправилност на решението поради нарушение на материалния и на процесуалния закон. Касаторката изтъква, че съдът неправилно е изчислил квотите на съсобствеността – съдът неправилно не е съобразил, че от оставеното наследство от В. В. в общо наследство, независимо от продължителността на брака му, могат да останат най-малко 1/3 идеална част; неправилно е приложена разпоредбата на чл. 14 ал. 2 от отменения Закон за наследството – между завещателя и касаторката има кръвна връзка, поради което завещанието има действие изцяло; приложимият закон освен това е действащият, защото за възстановените земи наследството е сега открито.
В касационната жалба на Г. С. се сочи касационното основание по чл. 218б ал. 1, б. „в” от ГПК (отм.) – неправилност на решението поради нарушение на материалния и необоснованост. Касаторът изтъква, че съдът неправилно е изтълкувал същността на завещанието на М. В. – то е частно, защото са завещани конкретни имоти.
Ответникът по жалбата на А. С. – Г. С. , в отговор по реда на чл. 218г от ГПК (отм.) изтъква, че жалбата е неоснователна, защото в тежест на касаторката е било да събере и представи доказателства за времетраенето и наличието на брак на някой от наследодателите; към момента на смъртта на завещателя е действала разпоредбата на чл. 14 ал. 2 (сега отменена) от Закона за наследството и касаторката не е наследница по закон на М. В. , защото към момента на смъртта му не е била призована към наследяване по правилата на Закона за наследството.
Съдебният състав, като взе предвид посоченото касационно основание, наведените от страните доводи и събраните доказателства по делото, намира следното:
Касационните жалби са процесуално допустими – подадени са в срока по чл. 218в ал. 1 от ГПК (отм.) от лица, легитимирани да подадат жалба, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
При служебно извършената проверка касационната инстанция не откри пороци, водещи до недопустимост или нищожност на атакуваното решение.
За да постанови решението си въззивният съд приел, че по силата на отменения Закон за наследството, но действал към смъртта на общите наследодатели на страните, от наследствената нива децата от мъжки пол наследяват два пъти по-голяма част от децата от женски пол, поради което за дъщерите се пада по 287,60 кв.м. от нивата, а за синовете – по 775,38 кв.м.; завещателят М. В. е наследил и братята и сестрите си, които нямат низходящи и са починали преди него; за В. В. не са събрани доказателства колко дълго време е бил в брачно съжителство със съпругата си, поради което неговият дял не следва да се взема предвид; Й. В. е направила универсално завещателно разпореждане; от В. В. и А. В. праводателят на касаторката е получил съответно 129,23 кв.м. и 155,07 кв.м. или общо е притежател на 1059,68 кв.м.; към момента на смъртта на М. В. касаторката не е била призована към наследяване и наследодателят е могъл да се разпореди валидно само с половината от собствената му част от нивата или само за 530/5040 идеални части от имота.
Предявен е установителен иск за собственост по реда на чл. 97 ал. 1 от ГПК (отм.). В исковата си молба касаторката С. сочи, че ответниците по иска са признати за собственици на 11/12 идеални части от нива от 5900 кв.м. в м. “С” на гр. Б., като ответниците на практика са получили по 1540/5040 идеални части от нивата, вместо полагащите им се по 924/5040 идеални части, каквато се полага и на касаторката.
Касационната жалба на Г. Д. С. е неоснователна, а касационната жалба на А. С. С. е основателна относно размера на присъдената й част от съсобствения имот единствено спрямо полагащата й се част от наследството на В. В.
По делото е установено, че преди смъртта си през 1983 г. Методи В. – син на общия наследодател на страните Д, направил саморъчно завещание в полза на племенницата си А. С. , с което й завещал цялото си движимо и недвижимо имущество, като описал в какво се състои недвижимото имущество. Касаторът твърди, че съдът неправилно е изтълкувал същността на посоченото завещание. Не може да се сподели изложената от касатора теза, че М. В. е сторил завет в полза на ищцата С. В завещанието В. е посочил изрично, че завещава цялото си движимо и недвижимо имущество. Към датата на съставяне на завещанието очевидно споменатото в него недвижимо имущество е било това, което завещателят е притежавал и с което е могъл да се разпореди. Ето защо правилно въззивният съд е приел, че завещанието е универсално по естеството си, като ищцата чрез него е назначена за универсален правоприемник на завещателя.
Неоснователно се твърди от касаторката С. , че съдът неправилно е приложил правилата за определяне на размера на завещаното й от М. В. предвид ограничението на чл. 14 ал. 2 от Закона за наследството, действал към момента на откриването на наследството. Посочената разпоредба, макар и сега да е отменена, има действие за правоотношенията, възникнали по времето на действието й. Касаторката не е била призована към наследяване на М. В. към момента на смъртта му, защото не е от кръга на наследниците му по закон съобразно правилото на чл. 8 от Закона за наследството.
В нарушение на процесуалните правила обаче въззивният съд приел, че не следва да се обсъжда наследството, оставено от В. В. , тъй като ищцата не осъществила доказателствената си задача да представи доказателства колко дълго В. е бил в брачно съжителство със съпругата си. Ищцата би следвало да понесе последиците от подобно небрежно процесуално поведение само в случай, че съдът й беше указал да представи подобни доказателства. След като това не е сторено, изводите на съда в тази им част са неправилни, което налага отмяна на решението само в частта му, с която е оставено в сила решението на първостепенния съд над присъдения от въззивния съд размер.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ въззивното решение № 655 от 19 април 2007 г., постановено по в.гр.д. № 64 по описа на окръжния съд в гр. Б. за 2006 г., в частта му, с която е оставено в сила решение № 425 от 20 юни 2005 г., постановено по гр.д. № 619 по описа на районния съд в гр. Р. за 2002 г. в частта му, с която е отхвърлен искът на А. С. С. за признаване по отношение на С. С. , М. С. , Г. С. В. А. , Й. П. , М. Д. и Т. С. , че касаторката е собственица на 924/5040 идеални части от нива в м. “С” в землището на гр. Б. над признатия размер от въззивния съд от 530/5040 идеални части.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд в гр. Б. в тази му част.
ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение № 655 от 19 април 2007 г., постановено по в.гр.д. № 64 по описа на окръжния съд в гр. Б. за 2006 г. в останалата му част.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: