О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 451
София,10.07.2017 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на двадесет и девети май през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 608/2017 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. Х. А., и С. С. А., двамата от [населено място], срещу решение № 2264 от 30.11.2016 г. по гр. д. № 3408/2016 г. на Софийски апелативен съд, в частта, с която е потвърдено постановеното от Софийски градски съд, I гражданско отделение, 10 състав решение № 1424 от 17.02.2016 г. по гр. д. № 1796/2015 г. за отхвърляне на предявените от касаторите срещу Застрахователно дружество [фирма], [населено място] искове по чл. 226, ал. 1 КЗ (сега отм.) за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от настъпилото на 10.07.2013 г. пътно-транспортно произшествие за разликата над присъдената на всеки от тях сума 180 000 лв. до сумата 230 000 лв.
Касаторите поддържат, че въззивното решение е неправилно на всички основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Основното им оплакване се отнася до приетия от въззивния съд като справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди. Считат, че съдебният състав не е взел предвид изключително високия интензитет на търпените болки и страдания; настъпилата по твърде жесток начин смърт на детето им; широкия медиен отзвук на инцидента сред обществото, както и лимитите на застрахователна отговорност по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, като проявна форма на обществено-икономическите условия в страната към момента на настъпване на произшествието. Поддържат становище за нарушаване принципа на справедливост от въззивния съд чрез съобразяване на факти, които нямат отношение при определяне размера на обезщетението, а именно, че са двама родители и че починалата не е единственото им дете.
Като обосноваващи допускането на касационно обжалване в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени въпросите: „1. Как следва да се прилага принципът за справедливост, въведен с нормата на чл. 52 ЗЗД, при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от увреденото в резултат на ПТП лице, в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя; 2. Трябва ли съдът да вземе предвид лимитите на застрахователна отговорност по задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” към момента на увреждането като ориентир при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, претърпени от увредено в резултат на ПТП лице, в хипотезата на предявен иск срещу застрахователя; 3. Следва ли да бъде отчитан от съдилищата като релевантен за размера на обезщетението по чл. 226, ал. 1 КЗ фактът, че претендиращите обезщетение за неимуществени вреди от смърт на дете, са двама родители и по какъв начин влияе този факт върху размера на дължимото от застрахователя обезщетение; 4. Следва ли да бъде отчитан от съдилищата като релевантен за размера на обезщетението по чл. 226, ал. 1 КЗ фактът, че претендиращите обезщетения за неимуществени вреди от смърт на дете, имат и друго дете, което е живо и по какъв начин влияе този факт върху размера на дължимото от застрахователя обезщетение; 5. Следва ли да бъде отчитан от съдилищата като релевантен за размера на обезщетението и по какъв начин фактът, че пътно-транспортното произшествие, довело до смърт на дете, се ползва с широк отзвук сред обществото, вкл. сред медиите, доколкото отразяването на трагедията по всички телевизии и в пресата напомня на родителите за смъртта на детето им и усилва страданията им; 6. Следва ли въззивният съд да се произнесе по всички наведени доводи от страните и да изложи аргументи защо приема едни доводи, а други отхвърля”.
По отношение на първия, втория и шестия въпрос касаторите заявяват основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като се позовават на ППВС № 4/1968 г. и на решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК. Допускането на касационно обжалване относно третия и четвъртия въпрос основават на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК – същите са решени в противоречие с практиката на ВКС – решение № 124 от 14.07.2016 г. по т. д. № 2056/2015 г. на ВКС, I т. о. и са решавани противоречиво от съдилищата – решение № 322 от 20.11.2014 г. по т. д. № 491/2014 г. на Варненски апелативен съд. По отношение на петия въпрос касаторите твърдят наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, поради липса на задължителна съдебна практика.
Ответникът по касация – Застрахователно дружество [фирма], [населено място] – заявява становище за липса на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, респ. за оставяне без уважение на касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор от 20.02.2017 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежни страни в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
С обжалваното решение въззивният съд е споделил извода на първата инстанция за наличие на предпоставките за ангажиране отговорността на ответния застраховател по чл. 226, ал. 1 КЗ (сега отм.) за причинените на ищците неимуществени вреди от смъртта на дъщеря им, настъпила в резултат на пътно-транспортно произшествие от 10.07.2013 г.: увреждане, предизвикано от действията на управляващ застраховано при ответното дружество моторно превозно средство; противоправно поведение и вина на водача на автомобила; причинно-следствена връзка между деянието и претърпените от ищците неимуществените вреди. Решаващият състав е преценил, че определеният от първоинстанционния съд размер на обезщетението (по 150 000 лв. на всеки ищец) съответства на практиката на съдилищата към процесната 2013 г., но е счел, че в случая са налице обстоятелства, налагащи определянето на по-висок от обичайно присъждания размер, а именно: социално-икономическото положение на починалата, голямата привързаност към родителите й, сърдечните отношения в семейството, интензитетът и обемът на нестихващите болки и страдания, търпени от ищците. С оглед на това и отчитайки социално-икономическите условия и стандарт на живот в страната към момента на произшествието, въззивният съд е счел, че справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД се явява обезщетение в размер на сумата 180 000 лв. за всеки от двамата ищци. Неоснователността на исковете за разликата до пълния претендиран размер е мотивирана с обстоятелството, че претендиращите обезщетение са двамата родители на починалата и че тя не е единственото им дете.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване следва да бъде допуснато по третия и четвъртия въпрос. По отношение на същите е налице както общото изискване по чл. 280, ал.1 ГПК да са обусловили изхода на спора (частично отхвърляне на исковете), така и поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, доколкото са разрешени в противоречие с формираната по реда на чл. 290 ГПК практика – решение № 124 от 14.07.2016 г. по т. д. № 2056/2015 г. на ВКС, I т. о. Именно предвид съществуващата задължителна съдебна практика, ирелевантно е наличието на другото заявено основание – това по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Останалите поставени в изложението въпроси не могат да обосноват допускане на касационния контрол, тъй като са свързани изцяло с правилността на обжалвания акт.
Предвид освобождаването на ищците от заплащане на държавна такса, делото следва да бъде докладвано на Председателя на Второ търговско отделение за насрочване, без да бъдат давани указания за внасянето на такава.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 2264 от 30.11.2016 г. по гр. д. № 3408/2016 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е потвърдено постановеното от Софийски градски съд, I гражданско отделение, 10 състав решение № 1424 от 17.02.2016 г. по гр. д. № 1796/2015 г. за отхвърляне на предявените от на М. Х. А., и С. С. А., двамата от [населено място], срещу Застрахователно дружество [фирма], [населено място] искове по чл. 226, ал. 1 КЗ (сега отм.) за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от настъпилото на 10.07.2013 г. пътно-транспортно произшествие за разликата над присъдената на всеки от тях сума 180 000 лв. до сумата 230 000 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: