О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N. 452
гр. София, 21.04.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на дванадесети февруари две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр. дело N 6762 по описа за 2014 година.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 357 от 10.07.2014 г. по гр. дело № 451/2014 г. на Плевенски окръжен съд, ІІ въззивен граждански състав.
Ответницата С. С. К. не е взела становище.
Касационната жалба срещу решението в частта, с която въззивният съд се е произнесъл по исковете предявени от С. С. К. против касатора по чл. 221, ал. 1 КТ за заплащане на обезщетение в размер на сумата 1212.75 лв. и по чл. 224, ал. 1 КТ за заплащане на обезщетение в размер на сумата 1155 лв., както и в частта, с която се е произнесъл по искът й по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 56.42 лв. лихва за забавено плащане на обезщетенията по чл. 221, ал. 1 КТ и по чл. 224, ал. 1 КТ е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане. С разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК /ред. ДВ, бр. 100/21.12.2010 г./ са изключени от обхвата на касационното обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. – за граждански дела, и до 10000 лв. – за търговски дела. С обжалваното въззивно решение са разгледани искове за парични вземания – по чл. 221, ал. 1 КТ и чл. 224, ал. 1 КТ. Размерът на вземането, съгласно чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК формира цената на предявения по делото иск и тъй като в случая цената на всеки от исковете е под 5000 лв., а преценката за всеки иск се прави поотделно, въззивното решение не подлежи на касационно обжалване по силата на чл. 280, ал. 2 ГПК. Жалбата против решението, с което въззивният съд се е произнесъл по посочения иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 56.42 лв. е процесуално недопустима освен поради размера на иска още и поради липсата на правен интерес от обжалване на въззивното решение в частта, с която искът е отхвърлен и правният резултат е благоприятен за касатора. Необжалваемостта на решението обуславя процесуална недопустимост на касационната жалба срещу въззивното решение в посочената част, която следва да бъде оставена без разглеждане, а производството да бъде прекратено. Неправилните указания на въззивния съд относно възможността за обжалване на решението не пораждат за касатора право на касационна жалба, каквото процесуалния закон не признава.
Касационната жалба срещу решението на окръжния съд в останалата част, с която е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която са уважени искове по чл. 242 КТ в размер на сумата 7 360.48 лв., по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в размер на сумата 460.31 лв., както и в частта, с която са присъдени разноски в полза на ищцата – 58 лв., а по сметка на Плевенски районен съд са присъдени държавна такса 444.42 лв. и 80 лв. за вещо лице е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. Налице е основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане касационно обжалване на съдебния акт в тази част поради следните съображения:
Жалбата има за предмет цитираното въззивно решение, с което е потвърдено решение № 283 от 21.02.2014 г. по гр. дело № 4723/2013 г. на Плевенски районен съд, девети граждански състав в посочената по- горе част. За да постанови този резултат въззивният съд е приел за безспорни обстоятелствата, че С. К. е работила при ответника като главен счетоводител през процесния период, както и че трудовото правоотношение е било прекратено на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ с акт за прекратяване от 11.04.2013 г. По спорните обстоятелства, засягащи дължимостта на претендираните вземания по чл. 128 КТ окръжният съд е изложил мотиви за основателност и доказаност на исковете за заплащане на трудово възнаграждение, чийто размер е определил по представената съдебно – икономическа експертиза. С оглед на същата експертиза е определен размера на обезщетението за заплащане на лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху неизплатеното в срок трудово възнаграждение.
Съставите на двете предходни инстанции не са изяснили какви трудови възнаграждения се претендират, че не са изплатени – части от месечни заплати или месечни заплати. Освен това в съдебно заседание от 06.02.2014 г. районният съд е допуснал изменение на исковете по чл.128 КТ, в общ размер 7360.48 лв., без да изясни какво изменение се претендира по всяко вземане за месеца и годината, за които са предявени претенциите, които в исковата молба са заявени за всеки месец, като конкретни вземания. Въззивният съд се е произнесъл по съществото на спора, без да изясни посочените обстоятелства, включително и размера на претендираните мораторни лихви върху всяко от претендираните месечни трудови възнаграждения.
Касационно обжалване се допуска при вероятна недопустимост на възззивното решение /арг. т. 1 ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГКТК/ дори и касаторът да не се е позовал на такъв порок на съдебния акт. Съгласно разясненията в т. 1 на ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГКТК, ако съществува вероятност обжалваното въззивно решение да е недопустимо ВКС е длъжен да го допусне до касационен контрол, а преценката за допустимостта, ще се извърши с решението по съществото на подадената касационна жалба. При тези обстоятелства следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Поставените в приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК шест въпроса не релевират основания за допускане на касационен контрол, тъй като въпросът за допустимостта на въззивното решение, респективно допустимостта на предявените искове предхожда въпросите, произтичащи от произнасянето на въззивния съд по съществото на спора.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 357 от 10.07.2014 г. по гр. дело № 451/2014 г. на Плевенски окръжен съд, ІІ въззивен граждански състав в частта, с която Плевенски окръжен съд се е произнесъл по исковете предявени от С. С. К. против [фирма], [населено място] по чл. 221, ал. 1 КТ за заплащане на обезщетение в размер на сумата 1212.75 лв., по чл. 224, ал. 1 КТ за заплащане на обезщетение в размер на сумата 1155 лв., по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на обезщетение в размер на сумата 56.42 лв. лихва за забавено плащане на обезщетенията по чл.221, ал.1, КТ и чл. 224, ал. 1 КТ и ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 6762/2014 г. на Върховен касационен съд, гражданска колегия, ІІІ отделение в тази част.
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 357 от 10.07.2014 г. по гр. дело № 451/2014 г. на Плевенски окръжен съд, ІІ въззивен граждански състав в останалата част.
УКАЗВА на касатора да внесе държавна такса в размер на сумата 156.42 лв. по сметка на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщението и да представи документ за внасяне на таксата в деловодството на Върховния касационен съд в същия срок.
Делото да се докладва на председателя на трето гражданско отделение на Върховния касационен съд за насрочване в открито съдебно заседание с призоваване на страните.
Определението, с което касационната жалба се оставя без разглеждане може да се обжалва пред друг състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването на това определение.
Определението в останалата част не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: