Р Е Ш Е Н И Е
№452
гр.София, 01 декември 2008 г.
Върховният касационен съд трето наказателно отделение в открито съдебно заседание на двадесет и трети октомври две хиляди и седма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Саша Раданова
Вероника Имова
ЧЛЕНОВЕ:
Борислав Ангелов
с участието на прокурора Явор Гебов
и при секретаря Иванка Илиева,
разгледа докладваното от съдията Борислав Ангелов
наказателно дело № 458/08 година.
Производството е образувано по искане на осъдения Д. А. К. за възобновяване на решение № 454 от 16.05.2008 год. по внохд № 368/07 год. на Бургаски окръжен съд и отмяна на потвърдената с него присъда № 31 от 12.10.2007 год. по нохд № 66/2007 год. на Царевски районен съд и връщане на делото за ново разглеждане.
Искането на осъдения К. от а. В, е на посочените в чл.348 ал.1, т.т.1-3 НПК основания. Доводите за това са, че протокола за оглед на местопроизшествието е негодно доказателствено средство, тъй като няма разрешение и одобрение от съдия. Иззетите вещи не са описани конкретно и по специфични белези. Не е установено придобиването и държането на наркотичните вещества от осъдения К. При разпитите на свидетелите пред съдия не е присъствал подсъдимият и неговият защитник. Тези разпити не са повторени, след привличането на обвиняемия К. , независимо от неговите искания с молби от 01.04.2005 год. и 13.04.2005 год. Не са задавани въпроси на анонимните свидетели от защитата. В тези протоколи няма подпис на секретаря. Няма анонимен свидетел №, на който са четени показанията в съдебно заседание. До таванското помещение в което са намерени част от наркотичните вещества, са имали достъп неограничен брой хора, защото вратата не се заключвала. Според искането наказанието е завишено, защото не съответства на обществената опасност на деянието и дееца. От редовните съдебни инстанции не са изложени мотиви, за неговото определяне към максимума, предвиден в закона. В съдебно заседание договорният защитник-адв. Вандова поддържа искането за възобновяване на делото и връщане за ново разглеждане от стадия на съдебното заседание. Представя е писмена защита в която доразвива доводите изложени в искането.
Становището на прокурора е за липса на основания за възобновяване на делото. Посочените в жалбата нарушения не са довели до ограничаване правата на подсъдимия. На доводите с които се оспорва авторството на деянието, след правилна оценка е отговорено мотивирано от двете предишни инстанции. Няма основания за отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане.
Върховният касационен съд за да се произнесе взе предвид следното:
С присъда № 31 от 12.10.2007 год. по нохд № 66/07 год., Царевски районен съд е признал подсъдимия Д. А. К. за виновен в това, че през м.март 2004 год. в гр. Ц., обл. Бургаска, при условията на продължавано престъпление, без надлежно разрешително придобил и държал високорискови наркотични вещества-коноп /канабис,марихуана/ с общо тегло 10 894.785 гр., на обща стойност 54 473.93 лв., и на основание чл.345а ал.3, т.1, пр.алт.1, вр. с ал.1, вр. с чл.26 ал.1 и чл.54 НК е осъден на пет години и шест месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален „строг” режим.
По жалба на подсъдимия К, Бургаски окръжен съд с решение № 454 от 16.05.2008 год. по внохд № 368/2007 год.е потвърдил присъдата и влязла в сила.
Искането е процесуално допустимо, защото е подадено в срока по чл.421 ал.2 НПК. Разгледано по същество е НЕОСНОВАТЕЛНО по следните съображения:
Въззивната инстанция отново задълбочено и обективно е обсъдила доказателствата по делото и убедително са обосновани съображенията, въз основа на които са направени фактическите констатации. Правилно е прието, че протоколите за оглед на местопроизшествието от 23.03.2004 год., на избено и таванско помещения са годни доказателствени средства, защото за тях и изготвените при това процесуално следствено действие протокол и фотоалбуми не се иска предхождащо разрешение или последващо одобрение от съдия. Непосредствено след огледите е извършено и претърсване и изземване на наркотичните вещества, при строго спазване изискванията на чл.133 и сл. НПК /отм./. Протоколите за това следствено действие, проведено при условията на чл.135 ал.2 НПК /отм./, след мотивирано искане от разследващия орган за неотложност на случая и като единствена възможност за събиране и запазване на доказателства, на следващият ден съдия от окръжният съд го е одобрил. На 24.03.2004 год. са изготвени и констативни протоколи за оглед на иззетите веществени доказателства, подписани от поемни лица и експерт, извършил тези действия. Всички тези доказателствени средства отразяват едни и същи предмети, подробно описани какво представляват но външен вид /торбички, пликове, различни съдове и пр./и тяхното съдържание. В този вид са предадени за експертиза и по същият начин описани в нея. Затова различие в обекта на изземване и изследване няма. С разрешение на съдия е извършено допълнително претърсване и изземване от същите помещения и други имоти на 31.03.2004 год., като иззетите вещи са приобщени като веществени доказателства по делото. Като цяло са спазени процесуалните правила за събирането, проверката и оценката на доказателствата, и са изведени правилни правни изводи от тях.
В жалбата се възразява, че са извършени разпити на свидетели пред съдия, при които не са присъствали обвиняемото лице /подс. Киров/ и негов защитник, с което е нарушено правото му на защита. Видно от материалите на следствието, такива разпити са проведени при вече започнало наказателно производство, но преди да е привлечен като обвиняем. Поначало наличието на привлечен обвиняем, не е задължителна предпоставка при допустимостта на процедурата по чл.210а НПК/отм./. По преценка на разследващия орган, след събиране на достатъчно доказателства за виновността на определено лице, го привлича като обвиняем. На този етап няма задължение да оповестява всички събрани доказателства на обвиняемото лице, а едва при предявяване на разследването, което е направено, видно от протоколите за предявяване на разследването. Без значение е кога е образувано следственото дело, а кога подсъдимия е придобил качеството на обвиняем, респ. на уличено лице, за да съществува задължението на разследващият орган да осигури възможността на обвиняемия и неговият защитник да участват в разпита на свидетелите. Подписа на съдията в протокола за разпит на свидетелите е гаранция за процесуалната законосъобразност на извършвания разпит и контрол върху правилността на всички вписвания в него. Ролята на секретаря е само по техническата дейност на съда и липсата на подпис под протокола, не го прави негодно доказателствено средство. При провеждане на съдебното следствие и разпита на анонимните свидетели при условията на чл.280 ал.5 НПК, съдът е дал възможност на подсъдимия К защитата да задават допълнителни въпроси към тях. В съдебното заседание на 11.10.2007 год.е докладвано за извършените разпити на свидетелите с тайна самоличност по въпросите на страните. Видно от данните по делото, съдът е положил необходимите усилия за издирването и призоваването на свидетелите с тайна самоличност с идентификационен №№ 8* и 13, за да бъдат прочетени показанията им на основание чл.281ал.1, т.4 НПК. Поради това не са допуснати съществени процесуални нарушения, което да водят до ограничаване правото на защита на подсъдимия.
Авторството на деянието от страна на подсъдимия К е доказано по несъмнен и категоричен начин не само от протоколите за претърсване и изземване, но и от направената експертиза на една от иззетите торбички, по която вътрешна част на синята опаковка са намерени дактилоскопни следи, оставени от подсъдимия К. В закупен от подсъдимия пластмасов бидон, иззет от таванското помещение са намерени наркотични вещества. Неговата съпричастност към извършеното се установява и от изготвените СРС приложени към делото. Освен това са събрани и проверени по надлежния ред голям обем гласни и писмени доказателствени средства и експертни заключения, които са обсъдени по тяхното действително съдържание и представляват надлежна доказателствена основа, за формиране от съдилищата на изводите по фактите от предмета на доказване. Разпитаните защитени свидетели, вкл.и останалите, сочат подсъдимия К, лично и чрез св. Х като разпространител на марихуана. Част от тях при продажбата са влизали в избеното помещение, а други са го виждали да се качва на таванското помещение в съседния вход и да носи наркотици. Свидетелят с идентификационен № 12 е заявил, че многократно е закупувал марихуана, включително и на топка поставена в торбичка, каквито са открити при огледа на избеното помещение. В тази насока са и показанията на свидетеля И. С пълно основание не са кредитирани частично показанията на св. Х, че познава бегло подсъдимия и част от свидетелите, които в съдебно заседание се опитват да подкрепят версията на подсъдимия за продажба на чубрица примесена с билки на различни лица, на не и марихуана. Изложените съображения да не бъдат приети като достоверни се споделят и от касационния състав. Действително свидетел с идентификационен № 13 е разпитан като анонимен свидетел само от следователя на 21.04.2004 год./на л.80 сл.д./, а не пред съдия и не е следвало показанията да бъдат четени от съда и приобщени към доказателствения материал към делото. Независимо от това неговите показания не са обсъждани конкретно и от двете съдебни инстанции, за да са повлияли при изграждане на вътрешното им убеждения при формиране на изводите за вината и отговорността на касатора.
При съображенията на решаващия съд по оценката на посочените гласни доказателства, ВКС не може да го упрекне в нарушаване на правилата по доказателствата /тяхното събиране, проверка и оценка/, още по-малко в нарушение на правилата на формалната логика. Събраните обилни доказателства са достатъчни за несъмненост на изводите на съда за участието на подсъдимия в извършване на престъплението за което е осъден. При надлежно установените факти и обстоятелства, включени в кръга на подлежащите на доказване, материалният закон е приложен правилно. Съответствието между фактите и правната им оценка, обуславя законосъобразността на съдебния акт.
Въззивната инстанция се е произнесла и по размера на наложените наказания, като е приела, че са справедливи. ВКС също намира, че при тяхното определяне не са нарушени критериите в чл.348 ал.5, т.1 НПК за справедливо ангажиране на наказателната отговорност на подсъдимия К. Тя е съобразена с последвалия по-благоприятен за дееца закон. Деянието е квалифицирано по чл.354а, ал.3, пр.1 и 2 НК за придобиване и държане на наркотичното вещество, очертани като отделен състав на престъпление, когато не са свързани със специалната цел за разпространението му /въпреки, че по делото доказателства в тази насока са събрани, но не е предявено такова обвинение/. При индивидуализацията на наказанията е отчетена високата степен на обществена опасност на деянието и дееца. Количеството намерено и иззето наркотично вещество- като тегло и стойност също налага наказанието да бъде определено при значителен превес на отегчаващите отговорността обстоятелства, към максималния размер предвиден в закона. С тези наказания ще бъдат изпълнени и целите на наказателната репресия, посочени в чл.36 НК.
Не са допуснати нарушения по смисъла на чл.348 ал.1, т.1-3 НПК, които да са основание по чл.422 ал.1, т.5 НПК за възобновяване на делото.
По тези съображения и на основание чл.424 ал.1 НПК, Върховният касационен съд на РБ, в състав на ІІІ н.о.,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Д. А. К. за възобновяване на решение № 454 от 16.05.2008 год. по внохд 368/2007 год. на Бургаски окръжен съд и ОТМЯНА на потвърдената с него присъда № 31 от 12.10.2007 год., постановена по нохд № 66/2007 год. на Царевския районен съд.
Решението е окончателно.
` ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: