О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 452
Гр.София, 04.06.2010 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на трети юни през две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова
Тотка Калчева
при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 44 по описа за 2010г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. Ц. В. и руслан Ц. В. , гр. С. срещу решение № 1298/19.10.2009г., постановено по гр.д. № 1683/2009г. от Софийския апелативен съд, с което е обезсилено решение от 30.04.2009г. по гр.д. № 4818/2007г. на Софийския градски съд и е прекратено производството по делото. С първоинстанционното решение ЗД “Б” АД е осъдено да заплати на касаторите застрахователно обезщетение за неимуществени вреди в размер на по 50000 лв.
Касаторите поддържат, че са налице основанията по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Ответникът Зд “Б” АД, гр. С. оспорва жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение Софийският апелативен съд е приел, че след вече е ангажирана отговорността на прекия причинител на вредата, то същите вреди не могат да се претендират от застрахователя по застраховка “Гражданска отговорност”.
Според касаторите въззивният съд е налице противоречие в практиката на съдилищата по въпросите за допустимостта и основателността на иск, предявен от пострадалия срещу застрахователя по застраховка “Гражданска отговорност” в случай, че е издадено осъдително решение против прекия причинител на увреждането.
Настоящият състав на Първо отделение на Търговската колегия на ВКС намира, че са налице основания за допускане на касационното обжалване.
Допускането на касационното обжалване е визирано от законодателя в нормата на чл.280, ал.1 ГПК и предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Материалноправеният или процесуалноправен въпрос е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалваният акт, и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд.
Въпросите за допустимостта и основателността на иск, предявен от увреденото лице срещу застрахователя по застраховка “Гражданска отговорност”, при наличието на изпълнителен титул спрямо делинквента е обуславящ за крайните изводи на въззивния съд.
Състави на ВКС са констатирали противоречие в практиката и на основание чл.292 ГПК са предложили на О. събрание на Търговската колегия на ВКС да се произнесе с тълкувателно решение. Образувано е тълк.д. № 1/2010г. по следните въпроси: 1. При уважен иск срещу делинквента по чл.45 ЗЗД, допустим ли е пряк иск по чл.407, ал.1 ТЗ /отм./ от увредения срещу застрахователя по застраховка “Гражданска отговорност и 2. И. ли решаващо значение плащането на сумата, присъдена на основание чл.45 ЗЗД, за допустимостта или евентуалната основателност на прекия иск срещу застрахователя.
По тези съображения касационното обжалване следва да се допусне. Съгласно чл.83, ал.1, т.4 ГПК касаторите не дължат държавна такса за разглеждане на жалбата.
На основание чл.292 ГПК производството по настоящото дело следва да се спре до произнасянето на ОСТК на ВКС по тълк.д. № 1/2010г.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1298/19.10.2009г., постановено по гр.д. № 1683/2009г. от Софийския апелативен съд.
СПИРА, на основание чл.292 ГПК, производството по т.д. № 44/2010г. до произнасянето на ОСТК на ТК по тълк.д. № 1/2010г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: