О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 453
София, 08.05.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети април през две хиляди и деветата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 4701 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2008 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационната жалба на М. на о. и н. чрез процесуалния му представител юрисконсулт Д. Г. , против въззивното решение № 130 от 9 юни 2008 г., постановено по гр.д. № 823 по описа на апелативния съд в гр. С. за 2008 г., с което е оставено в сила решение без номер от 18 януари 2008 г., постановено по гр.д. № 2* по описа на Софийския градски съд, за частта на присъдено обезщетение над десетмесечен срок, както и в частта, с която въззивният съд допълнително присъдил сумата от 40 лева над присъдената с първоинстанционното решение.
В жалбата се сочи, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и е необосновано, защото съдът без основание приел, че обезщетение се дължи за целия период, през който ищцата не е била на служба поради прекратяването на правоотношението, като е пренебрегнато изричното правило на чл. 104 ал. 1 от Закона за държавния служител, а е прието, че при условията на чл. 121 ал. 1 т. 3 от ЗДСл периодът за обезщетяване не е ограничен. Допълнително се сочи, че се иска допускане до касационен контрол на основание чл. 280 ал. 1 т. 3 и чл. 280 ал. 1 т. 2 от ГПК. Макар и не дословно формулиран, поставя се материалноправния въпрос при прекратяване на служебно правоотношение при условията на чл. 121 ал. 1 т. 3 от ЗДСл прилага ли се ограничението на срока за обезщетяване по смисъла на чл. 104 ал. 1 от ЗДСл. Представят се решение на районен съд и оставило го в сила решение на въззивен съд по иск с правно основание по чл. 121 ал. 1 т. 3 от Закона за държавния служител.
Ответницата Л. Н. не дава отговор по реда на чл. 287 ал. 1 от ГПК.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
С решението си в атакуваната му част въззивният съд приел, че разпоредбата на чл. 104 ал. 1 от ЗДСл е приложима само при обезщетявания при прекратяване на служебното правоотношение на общо основание, изрично изброени в чл. 103 от ЗДСл, а разглежданото прекратяване е на основание чл. 106 ал. 1 т. 2 от ЗДСл, който не препраща към чл. 104 ал. 1 от ЗДСл, поради което следва да се приложи правилото на чл. 121 ал. 1 т. 3 от ЗДСл, която не дава ограничение за определен период от време.
Решението следва да се допуска до касационен контрол при условията на чл. 280 ал. 1 от ГПК. Поставеният материалноправен въпрос е съществен, защото неговото разрешаване по различен начин от този, който е даден от въззивния съд, би повлияло на крайния резултат на конкретния спор. Представените съдебни решения обуславят наличието на основание по чл. 280 ал. 1 т. 2 от ГПК за допускане до касационен контрол, тъй като разглеждат хипотеза, сходна на процесната и дават различно разрешение на поставения въпрос от възприетото от въззивния съд. Вярно е по принцип, че разрешението на въпроса ще е от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото, но представените решения на други съдилища обуславят допускането до касационен контрол при условията на т. 2 от ал. 1 на чл. 280 от ГПК.
Държавна такса, предвид статута на касатора, не се дължи за касационното производство.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 130 от 9 юни 2008 г., постановено по гр.д. № 823 по описа на апелативния съд в гр. С. за 2008 г.
Делото да се докладва на председателя на четвърто гражданско отделение на ВКС за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: