Р Е Ш Е Н И Е
№454
гр.София, 21 ноември 2008 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и трети октомври две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Саша Раданова
ЧЛЕНОВЕ: Вероника Имова
Борислав Ангелов
с участието на прокурора Явор Гебов
и при секретаря Иванка Илиева,
разгледа докладваното от съдията Борислав Ангелов
наказателно дело № 361/08 година.
Производството е образувано по искане на Главния прокурор за възобновяване на нчд № И-1200/06 год. на Софийски районен съд и отмяна на постановеното по него определение от 28.04.2006 год., с което е потвърдено постановлението на Районна прокуратура-София за прекратяване на наказателното производство по сл.д. № 200/03 год. по описа на СтСлС, водено срещу Н. Н. и В. Л. за престъпление по чл.251 ал.1, вр. с чл.20 НК, и делото се върне за ново разглеждане от друг състав на съда.
В искането се твърди, че определението е постановено при съществено нарушение на процесуалните правила-касационно основание по чл.348 ал.1, т.2 НПК /чл.352 ал.1, т.2 НПК /отм./. Съдът не се е произнесъл по обосноваността на постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство. Не е извършена проверка дали фактическите изводи за наличието на фактите от предмета на доказване, съответстват на събраните и проверени от прокурора доказателства. Необходима е била цялостна служебна проверка на прокурорският акт, независимо от основания посочени в жалбата до съда. Неправилно е изменено прекратителното постановление на прокуратурата, и е определено иззетата по делото като веществено доказателство валута в размер на 215 000.00 щ.д. да бъде върната на Н. Н. , без наличие на такъв диспозитив в постановлението. Искането е за възобновяване на делото и отмяна на постановеното по него определение, с връщане за ново разглеждане.
Прокурорът поддържа предложението по изложени в него съображения.
Становището на защитата на подсъдимия Н. Х. е за оставяне на искането без разглеждане като процесуално недопустимо, поради нарушение на разпоредбата на чл.421 ал.1 НПК. В рамките на една година е имало внасяне на искане на възобновяване от Главния прокурор, но поради не спазена процедура, съдът е прекратил наказателното производство на 18.06.2007год. След тази дата едногодишният срок е изтекъл и подобно искане пред ВКС не е внасяно. Алтернативно по същество се поддържа, че искането е неоснователно. Изложените в него обстоятелства не се подкрепят от събраните по делото доказателства. Правилно съдът се е произнесъл и по веществените доказателства.
Защитата на В. Л. също намира искането за неоснователно, тъй като не са налице касационните основания по чл.348 ал.1 НПК. Представя и писмена защита в която развива доводи за несъставомерност на деянието в което е уличен обвиняемият Л.
Определението на което се иска отмяна но реда на възобновяването е влязло в сила с постановяването на 28.04.2006 год. Неоснователно е възражението на защитата, че не е спазен срока по чл.421 ал.1 НПК за подаване на искането от Главния прокурор, след като производството по него е прекратено, и след негово изтичане ново не е правено. Определението на съда с което е потвърдено прекратяването на предварителното производство водено срещу Н. С. Н. и В. В. Л. за престъпление по чл.251 ал.1, вр. с чл.20 НК,е постановено преди влизане в сила на новия НПК-29.04.2006 год. Съгласно § 4 от преходните и заключителни разпоредби на този закон, за сроковете се прилагат разпоредбите, които за били в сила преди това, ако в тях е предвиден по-дълъг срок. Съгласно чл.360 ал.1 НПК /отм./този срок е една година и изтича на 28.04.2007 год., а искането е постъпило във ВКС на 05.02.2007 год. Следователно срока по чл.421 ал.1 НКП е спазен и е образувано кнд № 97/2007 год. на І н.о. Производството по него е прекратено с протоколно определение от 18.06.2007 год., като делото е върнато на ВКП за посочване на актуален адрес на обвиняемия В. Л. Това действие е било необходимо предвид изискването на чл.424 ал.2 НПК, за незабавно изпращане на препис от искането от първостепенният съд на обвиняемия, а делото-на ВКС. Тази процедура не е била изпълнена по прекратеното производство. Този факт обаче, не е довел до прекратяване на процедурата по внесеното искане на Главния прокурор, което означава, че е спазено действието на срока, в който е внесено, при спазване изискванията на чл.424 ал.2 НПК. Запазена е висящността на производството по възобновяване, защото не е окончателно прекратено, а само се е целяло изпълнение на процедурата по връчване на искането.
Разгледано по същество искането е ОСНОВАТЕЛНО, макар и не на посочените в него основания. Определението от 28.04.2006 год., постановено по нчд № И-1200/2006 год.на СРС, НК, 1-ви състав, следва да бъде отменено по реда на възобновяването и производството прекратено по следните съображения:
Поначало подадената от адв. Х на Н. Н. и В. Л. жалба,е била процесуално недопустима и производството по нея не е следвало да се образува, а започнатото да се прекрати. Това е така, защото и двамата обвиняеми не са имали правен интерес да обжалват пред районния съд постановлението за прекратяване на наказателното производство водено срещу тях. Прокурорът с постановление от 17.04.2006 год.е прекратил предварителното производство на основание чл.237 ал.1, т.1, вр. с чл.20 ал.1, т.1 НПК /отм./поради това, че деянието извършено от обвиняемите Н. и Л. не съставлява престъпление. Тенденциозно в жалбата е посочено друго основание за прекратяване-поради недоказаност на обвинението с искане да бъде прекратено поради липса на извършено престъпление, което е било сторено от наблюдаващия прокурор. В определението си и съдът е посочил, че това искане е безпредметно и въпреки това, се е произнесъл за законосъобразността на прокурорския акт при липса на мотиви за извършена проверка, а само е изразено декларативно съгласие с установените от прокурора обстоятелства и правни изводи.
По недопустим начин след обсъждане се е произнесъл по второто искане в жалбата /основната цел за намесата на съда/ за връщане валутата от 215 000.00 щ.д. на Н. Н. , приобщена като веществено доказателство по делото. Правомощията на съда при произнасяне по обосноваността и законосъобразността на постановлението за прекратяване на наказателното производство са регламентирани в чл.237 ал.5, т.1-3 НПК /отм./. Според тази контролна съдебна компетентност, върху актовете на прокурора на досъдебното производство, на съдът е предоставена възможността само да измени постановлението относно основанията за прекратяване на наказателното производство и разпореждането с веществените доказателства. Липсата на обсъждане и диспозитив в частта за веществените доказателства в постановлението за прекратяване, не може да бъде заменено /допълнено/ с определението на съда. Изменението се изразява в начина на разпореждане с веществените доказателства, ако в постановлението за прекратяване е ясно какво ще следва да се направи с инкриминирата валута, следва ли да се върне, на кого и на какво основание, или да се постъпи по друг начин с нея. Ако съдът е надлежно сезиран с процесуално допустима жалба, срещу постановление за прекратяване на наказателното производство, в което прокурорът не се е произнесъл по въпросите за веществените доказателства-чл.243 ал.2 НПК, /чл.237 ал.2 НПК /отм./, следва да се произнесе по неговата обоснованост и законосъобразност и върне делото на прокурора за произнасяне по въпросите които е длъжен да обсъди след прекратяване на наказателното производство по чл.237 ал.2 НПК /отм./.
Допуснато е съществено процесуално нарушение по смисъла на чл.348 ал.1, т.2 НПК /чл.352 ал.1, т.2 НПК /отм./, което предопределя възобновяване на делото и отмяна на съдебния акт и прекратяване на производството.
По тези съображения и на основание чл.425 ал.1, т.2 НПК, Върховният касационен съд на РБ, в състав на ІІІ н.о.,
Р Е Ш И :
ВЪЗОБНОВЯВА нчд № И* по описа за 2006 год. на СРС, НК, І състав, КАТО ОТМЕНЯВА постановеното по него определение от 28.04.2006 год. и ПРЕКРАТЯВА производството по делото.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: