Р Е Ш Е Н И Е
№ 454
София 05.06.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на 19 май две хиляди и девета година в състав:
Председател: Ценка Георгиева
Членове: Мария Иванова
Илияна Папазова
При секретаря Анжела Богданова, като изслуша докладваното от съдията Ц. Георгиева гр.д. № 1347/2008г., за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 218а, ал.1, б. “а” ГПК /отм./ във вр. § 2, ал. 3 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на О. В. срещу въззивното решение на Великотърновския окръжен, № 552 от 04.01.2008г. по в.гр.д. № 622/2007г., с което е оставено в сила решението на Великотърновския районен съд, І с-в, № 260 от 12.04.2007г. по гр.д. № 1942/2006г., с което е отхвърлен искът на О. В. срещу Държавата за ревандикация на недвижими имоти №№ 1* и 1717 в кв. 213 по плана на гр. В. Търново.
Ответникът Държавата, представлявана от М. на р. р. и благоустройство не е изразил становище.
Третото лице помагач М. на к. чрез пълномощника си юрисконсулт М. Г. моли решението да се остави в сила.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК /отм./ и е процесуално допустима. За да се произнесе по основателността й Върховният касационен съдът взе пред вид следното:
За да отхвърли ревандикационния иск въззивният съд е приел, че ищецът О не е доказал твърдяното право на собственост върху процесните имоти пл. №№ 1* и 1717. Имотите са отчуждени от бившите им собственици и със заповед от 1981г. на ОНС е одобрено отреждането им за археологически разкопки. Това предназначение на имотите е запазено и към настоящия момент, предвидени са и средства от бюджета на М. на к. за извършване на археологически разкопки за разкриване на част от археологическата структура на Манастирски комплекс „Великата лавра”. Не е налице хипотезата на § 42 ПЗР на ЗОбС, тъй като имотите не са отредени за жилищно строителство, за обществени или благоустройствени мероприятия на общината, а за археологически разкопки – мероприятие от национално значение. Предназначението за трайно задоволяване на обществени потребности от национално значение чрез общо ползване, съгласно чл. 2, ал. 2, т. 5 ЗДС, придава на имотите статут на публична държавна собственост.
Срещу така постановеното решение О. В. прави оплаквания за материална незаконосъобразност и необоснованост. Излага доводи, че общината е собственик на процесните имоти на основание § 42 ПЗР на ЗОбС поради отчуждаването им от ОНС В. Търново и обезщетяване на бившите собственици с апартаменти от общината. Не е доказано и твърдението на ответника, че е осигурено финансиране на разкопките за 2007г.
Решението е правилно.
О. Велико Търново основава твърдението си за право на собственост върху поземлени имоти №№ 1* и 1717 в кв. 213 по плана на гр. В. Търново, на разпоредбата на § 42 ПЗР на ЗОбС /ДВ бр. 96/99г./, съгласно която преминават в собственост на общините застроени и незастроени парцели и имоти – частна държавна собственост, отредени за жилищно строителство и за обществени и благоустройствени мероприятия на общините, съгласно предвижданията на действащите към датата на влизането в сила на закона подробни устройствени планове.
От представените по делото писмени доказателства е установено, че процесните имоти не са отредени за жилищно строителство, за обществени или благоустройствени мероприятия на общината. Същите са отчуждени от бившите им собственици през 1980-81г. и са отредени като парцел **** през 1981г. за „Археологически разкопки”. Към момента на влизане в сила на ЗОбС 1.06.1996г. и до приключване на съдебното дирене по делото, предназначението им не е променено. Правилно въззивният съд е приел, че имотите не са преминали в собственост на общината, а са останали собственост на държавата и предвид предназначението им за трайно задоволяване на обществени потребности от национално значение чрез общо ползване, са публична държавна собственост, за което е съставен акт за публична държавна собственост от 26.10.2006г.
Неоснователни са доводите на касатора, основани на обстоятелството, че отчуждаването е извършено от ОНС В. Търново и бившите собственици са обезщетени с апартаменти от общината. Към момента на извършване на отчуждителното производство – 1981г., не съществува разделяне на собствеността на държавна и общинска. То е въведено с Конституцията на Република България от 1991г., а със Закона за държавната собственост и Закона за общинската собственост са установени критериите за разделянето на обетите на собственост на държавна и общинска, съответно публична и частна.
Неоснователен е доводът за липса на финансиране на археологически разкопки през 2007г., тъй като на това обстоятелство законът не придава значение при определяне субекта на собственост.
По изложените съображения решението на Великотърновския окръжен съд е правилно и следва да се остави в сила.
Водим от горното и на основание чл. 218ж,ал.1 ГПК /отм./ Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение на Великотърновския окръжен, № 552 от 04.01.2008г. по в.гр.д. № 622/2007г.
Председател:
Членове: