3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 454
С.,04.07.2011 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на двадесет и втори юни две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
К. Е.
Б. Й.
изслуша докладваното от съдия К. Е. т. д. № 567/2011 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Национална агенция за приходите, [населено място] срещу решение № 52 от 23.12.2010 г. по т. д. № 63/2010 г. на Софийски апелативен съд. С атакуваното решение е обезсилено постановеното от Врачански окръжен съд решение № 13 от 11.03.2010 г. по т. д. № 120/2009 г., с което по молба на Национална агенция за приходите, [населено място] е обявена неплатежоспособността на [фирма], [населено място] с начална дата 01.09.2007 г.; открито е производство по несъстоятелност на длъжника; наложена е възбрана върху имуществото му; прекратена е дейността на неговото предприятие и е спряно производството по несъстоятелност /в първоинстанционното решение погрешно е посочено, че е спряно производството по делото/.
Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно. Изразява несъгласие с извода на решаващия състав за недопустимост на първоинстанционния акт поради обстоятелството, че съдът по несъстоятелността е постановил определение по чл. 629б, ал. 1 ТЗ след приключване на устните състезания, в срока за постановяване на решението, както и че не е бил надлежно сезиран с искане по чл. 632, ал. 1 ТЗ. В тази връзка подробно аргументира становището, че доколкото в закона не е посочено, на кой етап от производството по несъстоятелност следва да бъде постановено определението по чл. 629б, ал. 1 ТЗ с указания до заинтересованите лица да предплатят разноските за производството по несъстоятелност, следва да се приеме, че тази преценка принадлежи на съда по несъстоятелността и че той може да открие производството по реда на чл. 632, ал. 1 ТЗ и без да постановява определение по чл. 629б, ал. 1 ТЗ.
Именно с въпросите: в кой момент съдът по несъстоятелността следва да постанови определение по чл. 629б, ал. 1 ТЗ и основание ли е за обезсилване на решението за откриване на производство по несъстоятелност постановяването на това определение след даване ход на устните състезания – е аргументирано допускането на касационното обжалване, като по отношение на тях касаторът поддържа, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото /чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК/.
Ответникът по касация – [фирма], [населено място] – не изразява становище по допускане на касационното обжалване.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в указания от въззивния съд едномесечен срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
За да обезсили постановеното по реда на чл. 632, ал. 1 ТЗ решение на Врачански окръжен съд, въззивният съд е приел, че същото е недопустимо. Този извод е обоснован, от една страна, с аргумента, че съдът по несъстоятелността е бил сезиран с искане за откриване на производство по несъстоятелност по реда на чл. 630, ал. 1 ТЗ и без да е направено надлежно изменение на същото се е произнесъл с решение по чл. 632, ал. 1 ТЗ, а от друга страна – с обстоятелството, че съдът по несъстоятелността е постановил определение по чл. 629б, ал. 1 ТЗ в един късен етап – след даване ход на устните състезания /в срока за постановяване на решение/, когато производството по делото в първата инстанция вече е било приключило. Изразено е разбирането, че съдът е следвало да отмени определението си за даване ход по съществото на делото и тогава да укаже на страните, че са налице предпоставките за откриване на производство по несъстоятелност в хипотезата на чл. 632, ал. 1 ТЗ, едва след което евентуално да определи необходимата сума за началните разноски в производството по несъстоятелност.
Настоящият състав на Върховен касационен съд намира, че касационното обжалване следва да бъде допуснато. Поставените въпроси безспорно са значими за конкретното дело, доколкото обуславят неговия изход. Поради съществуващата неяснота в разпоредбата на чл. 629б, ал. 1 ТЗ относно момента, в който следва да бъдат дадени указанията за предплащане на началните разноски за производството по несъстоятелност, както и предвид липсата на съдебна практика, по отношение на поставените от касатора въпроси са осъществени и допълнителните изисквания на поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Отделно от това, касационното обжалване на въззивното решение следва да бъде допуснато и с оглед служебно констатираната от настоящия състав в съответствие с правомощията му, разяснени в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, вероятност същото да е частично недопустимо поради нарушаване на диспозитивното начало в гражданския процес, изразяващо се в обезсилване на първоинстанционното решение независимо, че същото е обжалвано само частично – относно датата на неплатежоспособност.
За разглеждането на касационната жалба, на основание чл. 84, т. 1 ГПК, не се дължи заплащане на държавна такса.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 52 от 23.12.2010 г. по т. д. № 63/2010 г. на Софийски апелативен съд.
Делото да се докладва на Председателя на Второ търговско отделение за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: