О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 454
Гр.София, 03.08.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на шестнадесети юли през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова
ч.т.д. № 1464/2015 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството по делото е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по постъпила частна жалба от процесуалния пълномощник на З. С. Б. – адв. Г. Б. срещу определение № 2651/24.10.2014 г., постановено по т.д. № 1569/2014 г. по описа на Софийски апелативен съд, ТО, 11-ти състав, с което на основание чл.77 ГПК, след двукратно приканване да внесе определеното от съда възнаграждение за осъществена по делото защита от особен представител, жалбоподателката е осъдена да заплати сумата 2 313.30 лв. по сметка на Софийски апелативен съд.
В частната жалба се излага, че определението на съда е недопустимо и неправилно – необосновано, противоречащо на закона и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Тезата на жалбоподателката е, че особеният представител на насрещната страна – С. Е. е бил назначен, без да са налице предпоставките за това, съобразно чл.29 ГПК, поради което и тя не дължи внасяне на съответно възнаграждение. Счита също, че искането на особения представител за присъждане на възнаграждение не е било направено своевременно. По горните съображения, моли обжалваното определение да бъде отменено.
Не е постъпил писмен отговор против частната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, като прецени данните по делото и инвокираните оплаквания в жалбата, приема следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК, от надлежна страна, против подлежащ на обжалване съдебен акт на въззивен съд и е процесуално допустима. По съществото й, съдът приема следното:
Обжалваното определение е допустимо и правилно.
Неоснователно се твърди, че присъждане на полагащото се в полза на особения представител възнаграждение е било поискано три дни след обявяване на делото за решаване и осъдената страна не е могла да се защити против дължимостта му и неговия размер. Жалбоподателката е осъществила защитата си, като е депозирала писмено становище, че не следва да заплаща исканите разноски, по съображения, идентични с тези в частната й жалба, но същите са счетени за неоснователни от съдебния състав. Освен това този процесуален въпрос е бил повдигнат още в проведеното пред въззивния съд открито съдебно заседание, в което особеният представител на С. Е. е посочил, че ход на делото не следва да бъде даван, при липса на данни за внасяне на възнаграждението му за тази инстанция. Пропускът на съда своевременно да определи размера и да поиска внасянето на авансово дължимите от страната разноски, обезпечаващи хода на производството, каквото се явява и възнаграждението на особения представител, както и отказът на страната да стори това, след като е била задължена от съда, се отстранява именно по реда на чл.77 ГПК, в която хипотеза съдът е овластен да действа и служебно, без да е ограничен с нарочен срок. Като е постъпил по посочения начин, въззивният съд е постанови акта си в съответствие с процесуалните правила.
Оплакванията относно липса на основание за назначаване на особен представител на ответното Е. не могат да се разглеждат в настоящото частно производство, касаещо привременното задължение за внасяне на разноски. Безспорно е, че възнаграждението на особения представител във всички случаи следва да се внесе предварително, т.к. такова се дължи на представителя за осъществените процесуални действия до приключване на устните състезания, независимо от изхода на делото и отговорността по чл.78 ГПК. Въпросът дали законосъобразно на ответника е бил назначен особен представител подлежи на проверка при инстанционния контрол на постановеното по делото решение, доколкото актът по назначаването му не подлежи на самостоятелно обжалване. В този смисъл оплакванията на жалбоподателя съвпадат с тези в подадената касационна жалба, по която е образувано т.д.№ 1465/2015 г. по описа на ВКС, ТК. От друга страна, евентуалната незаконосъобразност на този акт по никакъв начин не се отразява на правото на особения представител да получи дължимото възнаграждение, а е единствено относима към отговорността за сторените разноски, с оглед крайния изход от спора – в този смисъл вж. т.6 от ТР № 6/2012 г. от 06.11.2013 г.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд, ТК, ІІ отделение намира, че обжалваното определение следва да бъде потвърдено, поради което и
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 2651/24.10.2014 г., постановено по т.д. № 1569/2014 г. по описа на Софийски апелативен съд, ТО, 11-ти състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: