О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 454
София, 12.05.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на седми април , две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №1331/2016 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на Г. И. Г. от [населено място] срещу решение №2303 от 24.11.2015г по в. гр.дело № 2297/2015г. на Софийски апелативен съд , с която е отменено решение от 24.02.2015г по гр.д № 5263/2014г на СГС , ГО и за разликата над присъденото на основание чл.2,ал.1т.2 ЗОДОВ от въззивния съд обезщетение от 4 000 лева за неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпление по чл. 311 ал.1 вр чл. 20 , ал.2 от НК , за което ищецът е оправдан с влязла в сила присъда. Искът е отхвърлен до пълния предявен размер от 30 000 лева .
Към жалбата е приложено изложение на основанията за допускане на касационно обжалване , в което се посочва предпоставката на чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК по въпрос на материалното право , в случая от решаващо значение за съотносимостта на присъденото обезщетение с критериите за справедливост по чл.52 от ЗЗД като въпрос , разрешен в противоречие с практиката на ВКС. Ищецът е бил обвинен в престъпление ,свързано с изпълнение на служебните му задължения като митнически инспектор и съдът не е отчел това обстоятелство при определяне на обезщетението по размер. След образуване на досъдебното производство е бил отнет личния митнически печат на ищеца,което впоследствие е обусловило и освобождаването му от работа и невъзможността за професионална реализация в същата служба или област . Справедливостта , като критерии за определяне на паричния еквивалент,е следвало да включва тези факти , затова се изтъква противоречие с указанията в т.ІІ ППВС №4/1968г и реш.№344/2014г по гр.д №2378/2014 ІV г.о,реш. №532 /2010 по гр.д №1650/2009 ІІІ г.о, при отговора на въпрос кои обстоятелства извън примерно посочените в т.ІІ от ППВС №4/1968г определят размера на обезщетението , когато незаконното обвинение е за умишлено престъпление в областта на професионалната реализация и когато се касае за определени професии , към които изискванията на обществото за почтеност и спазване на законите са завишени. Противоречие с практиката на ВКС има и по въпроса за съобразяване тежестта на обвинението при определяне обезщетението по размер .
Отговор от Прокуратурата не е постъпил
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита , че е налице основание за допускане на касационно обжалване по основанието на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК , тъй като в конкретно формулираните аспекти, въпросът за прилагане на критерия на чл. 52 ЗЗД е намерил разрешения в задължителна за съдилищата съдебна практика на ВКС , част от която цитирана от защитата. В решаващите съображения на въззивният съд за справедлив размер на обезщетението е изтъкнато само, че обвинението е за престъпление от общ характер .Не е преценявана тежестта на повдигнатото обвинение, неговия ефект по отношение възможността за професионална и социална реализация на ищеца с оглед възрастта и квалификацията му. Преценен е само срока на наказателното преследване от четири години и девет месеца и това , че липсват преки писмени доказателства за основанието за освобождаване на ищеца от работа, като митнически инспектор. Върховен касационен съд прима доводите на касатора за основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК по въпроса за прилагане критерия на чл. 52 от ЗЗД , при противоречие с указанията по ППВС №4/1968г и установената в тази връзка практика на ВКС част от която е и решение.№344/2014г по гр.д №2378/2014, ІVг.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК.
Воден от горното , Върховен касационен съд ,ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Допуска до касационно обжалване решение № 2303 от 24.11.2015г по в. гр.дело № 2297/2015г. на Софийски апелативен съд
Делото да се докладва за насрочване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .