№ 454
София, 26.05. 2009
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, гражданска
колегия, 1-во отделение, в закрито заседание на ……………………………………………………………
май хиляди и девета година в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 4515/08 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
С решение № 549 от 13.02.2008 г. по гр. д. № 640/05 г. Ловешкият районен съд прогласил по отношение на П. К. П. , Д. Л. П. и Х. Д. Л. нищожността на договор за покупко-продажба, сключен с н. а. № 148 от на 25.04.2001 г. с който Д. И. Д. продала на първия ответник, по време на брака му с втората ответница, недвижим имот, подробно описан, на основание чл. 26 ЗЗД поради нееквивалентност на престациите, и отменил нотариалния акт.
С решение № 113 от 02.06.2008 г. по в. гр. д. № 158/08 г. на Л. окръжен съд това решение е обезсилено в частта, с която искът за нищожност е уважен срещу Х. Д. Л. и производството по делото е прекратено в тази част. В останалата част решението е оставено в сила и е постановено, че договорът е нищожен поради противоречие със закона – основание по чл. 26, ал. 1 ЗЗД.
Срещу въззивното решение е подадена касационна жалба от ищцата Д с искане за отмяна на въззивното решение, с което установителният иск за недействителност е приет за недопустим. Счита, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по съществения процесуалноправен въпрос за правния интерес и надлежните страни по този иск.
Ответниците П. К. П. и Д. Л. П. са обжалвали въззивното решение по уважения иск за
недействителност на договора и искат то да бъде отменено при касационните отменителни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Повдигат съществения процесуалноправен въпрос за допустимостта на съдебен акт, с който съдът се е произнесъл по непредявен иск, от отговора на който зависи принципно законосъобразното решаване не само на конкретния спор, а и на други дела. Считат, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т.т. 1 и 3 ГПК.
Ответницата Х. Д. Л. не е взела становище.
Върховният касационен съд, състав на I-во г. о., намира, че касационните жалби са подадени в срока по чл. 283 ГПК и са допустими.
По делото е установено, че между ищцата Д ответника П първоначално е сключен договор за заем на сумата 1 500 лева със срок за връщане до 30.06.2001 г., които са послужили на Д. да погаси свои направени преди това парични задължения. За обезпечаване вземането на заемодателя, ведно с неустойка и разноски, с н. а. № 110 от 09.02.2001 г. заемателката учредила ипотека върху собствен недвижим имот, съставляващ апартамент № 17 в гр. Л., ул. &. № 11, ж. бл. „Любен К. ;, ет. VI. По-късно между страните по това облигационно правоотношение бил сключен нов договор за заем на сумата 300 лева, като за обезпечаване вземането на кредитора е сключен договор за покупко-продажба на апартамент № 17 за сумата 15 800 лева, с н. а. № 148 от 25.04.2001 г. Преди изповядване на сделката ипотеката върху имота била заличена. На 26.04.2001 г. е сключен предварителен договор, с който П. П. продава на Д. Д. закупения от него с н. а. № 148/01 г. апартамент за сумата 2 600 лева, платими до 30.06.2001 г., като при плащане на цената преди настъпването на падежа продавачът се задължава незабавно да прехвърли на купувача собствеността на имота по нотариален ред /т. 5 от договора/.
При тези данни въззивният съд приел, че договорът за продажба, сключен с н. а. № 148/01 г., прикрива съглашение, с което заемодателят и длъжницата са уговорили предварително начин на удовлетворяване на кредитора по договора за заем, различен от предвидения в закона. Вместо кредиторът да обезпечи вземането си чрез ипотека и при евентуално неизпълнение да се удовлетвори по реда на принудителното изпълнение върху ипотекирания имот, чрез тази сделка той директно е станал собственик на имота. При формиране на този извод е направено позоваване и на уговорката за обратно изкупуване, съдържаща се в предварителния договор за покупко-продажба.
По делото е установено и това, че на 13.08.2001 г. с н. а. № 171/01 г. Павел П. продал на Х. Л. спорния по делото имот. С решение № 1* от 17.12.2001 г. по гр. д. № 1760/01 г. /спряно до решаване на настоящия спор/ по иск по чл. 108 ЗС Л. е призната за собственица и Д. е осъдена да й предаде владението на имота.
За да обезсили като недопустимо първоинстанционното решение по иска срещу Х. Л. , въззивният съд приел на първо място липса на пасивна процесуална легитимация по съображения, че ответницата не е страна по договора между първоначалния приобретател и ищцата. Последната разполага с правната възможност да защити правата си с друг иск, касаещ сключения между П договор. На второ място не са налице условията на чл. 117, ал. 4 ГПК /отм./, по реда на който Л. е конституирана като страна, тъй като не съществува връзка между отговорността на първоначалния и на новия ответник по делото.
1. По жалбата на ищцата Д:
С оглед изложените от въззивния съд съображения за недопустимост на търсената от ищцата защита срещу ответницата Л, същественият процесуалноправен въпрос е за правния интерес на продавача да насочи иска за недействителност на договор за покупко-продажба на недвижим имот и срещу последващ приобретател на имота, при условията на последващо пасивно субективно съединяване на искове по реда на чл. 117, ал. 4 ГПК /отм./. Този въпрос е от значение за точното прилагане на закона, поради което са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
2. По жалбата на ответниците П:
О. решение е постановено в съответствие с трайната
практика на Върховния касационен съд, която приема, че определянето на правното основание на предявения иск е дейност по приложението на закона и се основава на въведените с исковата молба обстоятелства и заявеното искане. В исковата молба се твърди, че сделката, сключена с н. а. № 148/01 г., прикрива дадени в заем суми, поради което е и недействителна при условията на чл. 152 ЗЗД, а освен това със сключването й се нарушават добрите нрави поради нееквивалентност на престациите. Последващите уточнения, каквито не са били необходими, не са довели до изменение на основанието на иска. Така заявените обстоятелства правилно са възприети от въззивния съд като основание на иск за нищожност на договор, който противоречи на закона. Затова и решението не е недопустимо, тъй като не е постановено по непредявен иск. Същественият за изхода на делото процесуалноправен въпрос е разрешен при точното прилагане на процесуалния закон и в съответствие със съдебната практика, а разглежданият случай не налага специфика, която да има значение за развитието на правото.
С оглед на установеното по делото, обосновано въззивният съд е приел, че действителните правоотношения между страните са чрез прехвърляне от заемателя на правото на собственост върху недвижимия имот да бъде обезпечено паричното вземане на заемодателя и собствеността бъде придобита от кредитора. Законосъбразно съдът е приел, че е уговорен противен на закона начин за удовлетворение на кредитора, с което е нарушена нормата на чл. 152 ЗЗД и затова сключеният договор е нищожен при хипотезата на чл. 26, ал. 1, предл. 1
ззд.
Касаторите не сочат задължителна практика на Върховния касационен съд, която да не е съобразена от въззивния съд при решаването на поставените от тях съществени за делото въпроси.
С оглед на изложеното, не са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т.т. 1 и 3 ГПК, поддържани от касаторите П. П. и Д. П. , на въззивното решение в обжалваната част на съдебния акт.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на Г. г. о.
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 113 от 02.06.2008 г. по в. гр. д. № 158/08 г. на Л. окръжен съд в частта за обезсилване на решение № 549 от 13.02.2008 г. по гр. д. № 640/05 г. на Л. районен съд в частта, с която предявеният от Д. И. Д. иск за нищожност на договор за покупко-продажба, сключен с н. а. № 148/01 г., е уважен срещу Х. Д. Л. , и производството е прекратено в тази част.
Указва на касатора Д. И. Д. в едноседмичен срок от получаване на съобщението да внесе по сметка на Върховния касационен съд държавна такса за касационно обжалване в размер на 39.50 /тридесет и девет лв. и 50 ст./ лева и в същия срок да представи квитанция за извършеното плащане, като при неизпълнение на указанията жалбата ще бъде върната.
След изпълнение на указанията делото да се докладва за насрочване в отрито съдебно заседание.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 113 от 02.06.2008 г. по в. гр. д. № 158/08 г. на Л. окръжен съд в останалата част.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: