Р Е Ш Е Н И Е
№ 455
София, 05.06.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на 19 май две хиляди и девета година в състав:
Председател: Ценка Георгиева
Членове: Мария Иванова
Илияна Папазова
При секретаря Анжела Богданова, като изслуша докладваното от съдията Ц. Георгиева гр.д. № 1363/2008г., за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 218а, ал.1, б. “а” ГПК /отм./ във вр. § 2, ал. 3 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. В. Т. от гр. В., подадена от пълномощника й адв. Б, срещу въззивно решение № 1* от 07.12.2007г., постановено по в.гр.д. № 1390/2007г. на Варненския окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 1* от 07.05.2007г. по гр.д. № 4892/2006г. на Варненския районен съд, Х с-в в частта, с която е отхвърлен искът на С. В. за признаване за установено по отношение на Д. В. П. и С. В. Ж., че ищцата е собственик на 2/8 ид. части от едноетажна вилна сграда, находяща се в описания в решението недвижим имот.
Ответниците по касация Д. В. П. и С. В. Ж. молят решението да се остави в сила.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК /отм./ и е процесуално допустима. За да се произнесе по основателността й Върховният касационен съдът взе пред вид следното:
За да потвърди първоинстанционното решение в частта, с която установителният иск за собственост е отхвърлен за 2/8 ид. части от процесната сграда – разликата над признатото право на собственост върху 6/8 ид. части от имота до пълния предявен размер за право на собственост върху цялата сграда, съдът е приел, че за тази част от имота искът е предявен на основание, чрез което не може да се придобие право на собственост. Претенцията е основана на твърдения за придобиване на 5/8 ид. части чрез дарение, на 1/8 ид. част по наследство от В. Д. П. и на 2/8 ид. части чрез изграждане със свои средства. Фактическият състав на изграждане на сграда със свои средства е предвиден като изключение от принципа на приращение, само във връзка с института на съпружеската имуществена общност – ППВС № 5/72г., т. 2. Изключителният характер на правилото налага то да се тълкува стриктно.
Решението е подписано с особено мнение от член от състава на съда, според което при проверката на редовността на исковата молба съдът следва да прецени дали твърдените факти могат да се квалифицират като годно придобивно основание по смисъла на чл. 77 ЗС – сделка, давност или друг определен от закона придобивен способ. В този смисъл за пръв път годно основание на иска за установяване право на собственост върху 2/8 ид. части – придобивна давност, е заявено с въззивната жалба и искът следва да се разгледа на това основание.
Срещу така постановеното решение касаторът С. В. Т. прави оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, на съществени процесуални правила и за необоснованост – касационни основания за отмяна по чл. 218б,ал.1,б.”в” ГПК /отм./. Излага доводи, че събраните по делото доказателства установяват придобиване на правото на собственост върху цялата сграда, както и върху правото на строеж, чрез десетгодишно давностно владение.
Жалбата е основателна.
В исковата молба С. Т. твърди, че е собственик на едноетажната вилна сграда, построена в място, собственост към този момент на родителите на страните по делото, с тяхно съгласие. Правото си на собственост обосновава с твърдения, че е изградила постройката със свои средства, като нито в изложението, нито в петитума на исковата молба е посочила придобивно основание.
Така формулирана исковата молба е нередовна, тъй като не се сочи на какво придобивно основание ищцата претендира правото на собственост. Правната квалификация на иска се определя от съда въз основа на твърдените факти – в случая искът правилно е квалифициран по чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./, но придобивното основание за претендираното право на собственост следва да се посочи от ищеца.
В нарушение на процесуалните правила и на приетото с ТР № 1/17.07.2001г., ОСГК на ВКС, т. 4, въззивният съд не е констатирал нередовността на исковата молба, а поправянето на нередовността чрез посочване пред въззивната инстанция на придобивно основание давност, е приел за недопустимо изменение на иска.
По изложените съображения постановеното от въззивния съд решение по нередовна искова молба като недопустимо следва да се обезсили, а делото да се върне на същия съд за постановяване на ново решение съобразно заявеното придобивно основание.
Водим от горното и на основание чл. 218ж,ал.1 ГПК /отм./ Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА въззивно решение № 1* от 07.12.2007г., постановено по в.гр.д. № 1390/2007г. на Варненския окръжен съд.
ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг съдебен състав.
Председател:
Членове: