4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 456
София, 20.09.2013 година
Върховният касационен съд,Първо гражданско отделение,в закрито заседание на деветнадесети септември през две хиляди и тринадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теодора Нинова
ЧЛЕНОВЕ: Костадинка Арсова
Светлана Калинова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 2327 от 2013 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. М. Б. от [населено място] срещу въззивното решение на Софийски градски съд, постановено на 28.12.2012г. по гр.д.№3169/2012г.,с което е отменено решението на първоинстанционния съд и вместо това е признато за установено по отношение на касатора,че В. К. С.-К. е собственик по силата на реституция по ЗСПЗЗ и покупко-продажба на ПИ №1254,кв.70 по плана на София,м.”К. вада” с площ от 545кв.м., при граници: ПИ №1400,ПИ №655,ПИ №1164,за който е отреден УПИ …,кв.70 с площ от 465кв.м.,с неуредени сметки по регулация, при съседи:от две страни улици и УПИ І-1285,кв.70.
Като основание за допускане на касационно обжалване касаторът поддържа,че въззивният съд се е произнесъл по въпроса за предметния обхват на косвения съдебен контрол за валидност и законосъобразност на административните актове с реституционен ефект досежно обстоятелството дали наследодателят е притежавал към момента на обобществяването правото на собственост върху възстановения по реда на ЗСПЗЗ имот при липса на доказателства за идентичност между притежавания преди обобществяването и възстановения имот,както и по въпроса за приложението на чл.18з ЗСПЗЗ в хипотеза,при която е невъзможно да се възстанови притежавания преди замяната недвижим имот,тъй като замяната е била извършена от Т.-комисия с цел обезщетяване за отчужден недвижим имот,като въпросите са уточнени и конкретизирани от настоящия състав с оглед указанията,дадени с т.1 на ТР №1/19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС.
В писмен отговор в срока по чл.287,ал.1 ГПК ответницата по касационна жалба В. К. С.-К. изразява становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по изложените в жалбата съображения.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК.Налице са предпоставките за допускане на касационно обжалване,като съображенията за това са следните:
В. К. С.-К. е предявила срещу К. М. Б. иск за признаване правото й на собственост върху процесния недвижим имот.
В обжалваното решение въззивният съд е приел,че така предявения иск е основателен.Прието е,че имотът е възстановен по реда на ЗСПЗЗ на наследниците на Г. С. К. с влязло в сила решение №8518/25.04.2002г. на ПК при [община].В. К. е една от наследниците на Г. К.,а останалите наследници са й продали идеалните си части от така възстановения имот с н.а.№54,том ІІ, рег.№4081,н.д.№228/2005г. на нотариус К. с район на действие РС-София. Прието е,че чрез решението на ПК и прехвърлителната сделка В. К. се легитимира като собственик на имота,като са изложени съображения,че по иск,основан на земеделска реституция, ответникът не може да оспорва легитимацията на ищеца с възражението,че неговият наследодател не е бил собственик на имота, предмет на решението на ПК,респ. ОСЗ към момента на обобществяването,ако самият той не заявява права върху имота към същия момент. Изложени са обаче и мотиви досежно идентичността на имотите и е прието,че предвид липсата на нарушения при идентифициране на старите реални граници на имота в административната процедура по възстановяване на собствеността или грешки при определяне на границите,то имотът,внесен в ТКЗС и възстановения с реституцията по ЗСПЗЗ имот са идентични.
Прието е ,че процесният имот е идентичен с имота,описан в н.а.№173,том ІІІ,н.д.№2414/59г. на Първи нотариус при Софийския окръжен съд,с който Б. Н. С. е признат за негов собственик като придобил го чрез замяна от Т. комисия,а след смъртта на Б. С. наследниците му по закон са поделили имота чрез поставянето му в дял на М. Б. С. по спогодителен протокол от 30.10.1987г. по гр.д.№1589/1987г. на Благоевградски РС,а след смъртта на М. С. имотът е наследен от низходящите му К. М. и В. М.,като последният е дарил на брат си собствената си идеална част от имота с н.а.№18,том L,н.д.№9790/93г.
Прието е,че липсват пречки за възстановяване на собствеността по смисъла на чл.18з,ал.3 ЗСПЗЗ-при влизане в сила на ЗСПЗЗ имотът е заварен като съсобствен между К. М. и неговия брат,като съсобствеността между тях е в резултат от наследяване от техния баща, който пък по наследство и делба е придобил имота от приобретател по замяна,който е дядо на ответника. Прието е,че в подобна хипотеза не е налице разпоредителна сделка,извършена от приобретателя по замяната, която по смисъла на чл.18з,ал.3 ЗСПЗЗ би стабилизирала замяната-с делбата е ликвидирано състоянието на съсобственост като правото на собственост е концентрирано в един от съсобствениците,а не са прехвърлени права на трето лице от приобретателя по замяната.
Според настоящия състав не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по поставения въпрос за предметния обхват на косвения съдебен контрол за валидност и законосъобразност на административния акт с реституционен ефект досежно обстоятелството дали наследодателят е притежавал към момента на обобществяването правото на собственост върху възстановения по реда на ЗСПЗЗ имот-изводът на съда за начина,по който следва да бъде извършена констатацията за идентичност,както и за възможността подобно оспорване да бъде правено от лице,което не заявява самостоятелни права върху имота към момента на обобществяването съответства на установената към настоящия момент практика на ВКС-решение №93/07.06.2012г. по гр.д.№883/2012г. на ІІ ГО,постановено по реда на чл.290 ГПК.
Налице са обаче предпоставки за допускане на касационно обжалване по реда на чл.280,ал.1,т.3 ГПК по въпроса за приложението на чл.18з ЗСПЗЗ в хипотеза,при която е невъзможно да се възстанови притежавания преди замяната недвижим имот,тъй като замяната е била извършена от Т.-комисията с цел обезщетяване за отчужден недвижим имот. По така поставения въпрос липсва трайно установена съдебна практика и е необходимо да бъде дадено съответно тълкуване.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение, постановено на 28.12.2012г. по гр.д.№3169/2012г. по описа на Софийски градски съд.
Да се изпрати съобщение на К. М. Б. в едноседмичен срок да внесе по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната му жалба в размер на 154.30лв. /сто петдесет и четири лева и 30ст./ и да представи доказателства,че таксата е внесена.
След представяне на доказателства за внесена държавна такса делото да се докладва на председателя на І ГО на ВКС за насрочване в о.с.з.
Председател:
Членове: