О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 456
гр. София, 26.07.2017год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на петнадесети май през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Генковска т.д.№ 875 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. П. К., чрез процесуалния представител адв.К. К. срещу решение № 2455/21.12.2016г. по в.т.д. № 4664/2016г. на Софийски апелативен съд, ТО, 11 с-в, с което след частична отмяна на решение № 4166/19.05.2016г. по гр.д. № 12798/2013г. на Софийски градски съд, ГО, I-4 с-в са отхвърлени предявените от касатора против [фирма] искове с правно осн. чл.26, ал.1, пр.1 и 3 ЗЗД вр. чл.146 вр. чл.143 З., че клаузите на чл.3, ал.1, изр.1, чл.3, чл.5, чл.6,ал.3, чл.7, ал.2 и чл.12 от договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 21787 от 26.06.2007г., чл.7, ал.2 от допълнително споразумение от 01.11.2011г. към договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 21787 от 26.06.2007г., чл.6, ал.2 от допълнително споразумение от 21.03.2012г. към договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 21787 от 26.06.2007г., в частта на променливата величина, формираща цената на кредита – „/БЛП/ валиден за съответния период на начисляване на лихвата“, са нищожни, като неравноправни, както и иск с правно осн. чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД, ведно със законната лихва за периода от подаване на исковата молба / по насрещния иск/ до окончателното й плащане.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава с наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
Ответникът по касацията [фирма] в писмения си отговор оспорва основателността на касационната жалба и изпълнението на изискванията по чл.280, ал.1, т.1-т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че между страните е бил сключен процесният договор за банков кредит и допълнителни споразумения към него. Счел е, че не може да бъде споделена тезата на касатора, че атакуваните клаузи от договора за кредит не са били индивидуално уговорени, тъй като с подписаните в последствие шест допълнителни споразумения по волята на двете страни е бил удостоверен размерът на дължимите суми, вкл. на дължимата лихва. Решаващият съд е направил извод, че точно тези клаузи са били предмет на специфично, индивидуално договаряне и са били в интерес на потребителя. САС е счел, че компонентите определящи възнаградителната лихва са от обективен характер, стоят извън възможността да бъдат повлияни и от двете страни по сделката. Дължимата лихва във всеки един момент е била функция от БЛП, за чието определяне има предварително оповестена методология. Апелативният съд е приел, че в клаузите не е уговорена възможност за едностранно увеличение на цената, затова е приел за ирелевантно дали е предвидено задължение за банката да уведомява потребителя с оглед евентуален отказ от договора. Въззивната инстанция е заключила, че исковете за прогласяване за нищожни на договорни клаузи и за осъждане на банката да върне полученото въз основа на тях плащане са неоснователни.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът поставя следните правни въпроси: 1/ В хипотезата на сключен потребителски договор, по който е предявен иск за обявяване на нищожност на клаузи от договора като неравноправни по чл.146 З. вр. чл.143 З. / респ. на правено възражение за нищожност/ чия е тежестта за установяване на факта на индивидуално договаряне – на търговеца или на потребителя?; 2/ Фактът на представяне на допълнителни споразумения / независимо дали същите са представени от търговеца или от потребителя/ към сключен вече потребителски договор предполага ли сам по себе си наличие на индивидуалност при договарянето или за това е необходимо ангажиране на други доказателства, а именно : че договорът е бил предварително подготвен и потребителят не е имал възможност да влияе върху него?; 3/ Може ли да се твърди, че наличието на индивидуално договаряне при сключването на допълнителни споразумения към потребителски договор предполага задължително наличие на такова и при сключването на потребителския договор ?; 4/ Дължи ли произнасяне съдът по претенциите за нищожност, заявени по потребителския договор, в случай, че се приеме, че индивидуалност при договарянето на атакуваните клаузи е имало само при сключване на допълнителните споразумения, но не и при сключването на договора?
Въпросите са поставени при поддържано от касатора допълнително основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК предвид противоречие на въззивното решение с влезли в сила съдебни решения, представляващи незадължителна практика на съдилищата : Решение от 01.02.2016г. по гр.д. № 6170/2015г. на СГС, ГО, II E с-в и Решение № 687/22.01.2016г. по в.гр.д. № 2815/2015г. на СГС, ГО, III Г с-в /публикувани в Централния уеб базиран интерфейс за публикуване на съдебните актове на интернет страницата на В./.
Настоящият състав на ВКС намира, че по поставения първи процесуалноправен въпрос са дадени противоречиви разрешения в посочените от касатора влезли в сила съдебни решения, представляващи незадължителна съдебна практика. От друга страна това противоречие е преодоляно с формирана по приложението на чл.146, ал.4 З. задължителна съдебна практика съгласно постановеното по реда на чл.290 ГПК Решение № 51/04.04.2016г. по т.д. № 504/2015г. на ВКС, II т.о. Със същото е прието, че нормата на чл.146, ал.4 З. има императивен характер и доказването на обстоятелството, че клаузата е индивидуално уговорена е в тежест на доставчика на услугата – съответната банка. Доколкото във въззивното решение съдът коментира определени доказателства и въз основа на тяхната преценка прави извод за несподеляне на въведено от потребителя твърдение, че процесните клаузи не са уговорени индивидуално, за проверка съответствието на обжалваното решение със задължителната практика на ВКС по Решение № 51/04.04.2016г. по т.д. № 504/2015г. на ВКС, II т.о. следва да бъде допуснато касационно обжалване на осн. чл.280, ал.1, т.1 ГПК по първи въпрос : В хипотезата на сключен потребителски договор, по който е предявен иск за обявяване на нищожност на клаузи от договора като неравноправни по чл.146 З. вр. чл.143 З. / респ. на правено възражение за нищожност/ чия е тежестта за установяване на факта на индивидуално договаряне – на търговеца или на потребителя?
Даването на отговор по останалите три въпроса предполага обсъждане на конкретни доказателства – поотделно и във връзка едно с друго, коя страна ги ангажира в процеса, с оглед на каква доказателствена задача, изпълнена ли е тя, т.е. решаващата дейност е предпоставена от проблема за разпределението на доказателствената тежест по релевантен съгласно чл.146 З. факт. Следователно разрешението на въпросите е предпоставено от произнасянето по първия процесуалноправен въпрос и ще се извърши от настоящата инстанция при проверка на въззивното решение по същество на касационната жалба.
На основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касаторът следва да внесе държавна такса в размер на 393,97 лв. по сметка на ВКС.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 2455/21.12.2016г. по в.т.д. № 4664/2016г. на Софийски апелативен съд, ТО, 11 с-в.
УКАЗВА на касатора Е. П. К., в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото вносен документ за заплатена държавна такса по сметка на ВКС за разглеждане на касационната жалба в размер на 393,97 лв., като в противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
Да се изпрати съобщение на касатора с указанията.
След представяне на вносния документ делото да се докладва на Председателя на І т.о. за насрочване в открито съдебно заседание, а при непредставянето му в указания срок – да се докладва за прекратяване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: