О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 456
гр.София, 04.05.2010 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ гражданско отделение в закрито заседание на седемнадесети март две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 1323/2009 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството е подала чрез пълномощника на последния – О. у. на о. Бургас, касационна жалба вх. № 1* от 27.07.2009 год. срещу въззивното решение № І* от 02.06.2009 год. по в.гр.дело № 564/2008 год. на Бургаския окръжен съд, с което е отменено решение № 1* от 13.10.1998 год. по гр.дело № 722/1998 год. на Бургаския районен съд и е прието за установено по отношение на касатора, че Районен кооперативен съюз „Ч” Б. е собственик на двуетажна масивна сграда, построена на площ от 135 кв.м. и находяща се в имот с пл. № 1* местността „К”, землището на с. Г., община М., обл. Бургаска и е отменен А. за държавна собственост № от 11.03.1981 год. на Общинския народен съвет – гр. М..
Поддържат се оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост с искане за отмяна на въззивното решение и отхвърляне на предявения иск.
Като основания за допускане на касационно обжалване се сочат: а/ противоречие с тълкувателно решение № 6 от 10.05.2006 год. по тълк.гр.дело № 6/2005 год. на ОСГК на ВКС и б/ материалноправен въпрос: кой кооперативен съюз има правата на възстановен такъв по смисъла на § 1 от ДР на Закона за кооперациите и на § 1 от ДР на Закона за кооперациите от 1991 год./отм./ и следва ли да се приложи § 39, ал.2 ЗК, ако липсват доказателства за наличие на предпоставките по § 27, ал.2 ПЗР на ЗК?
Ответникът по касация РКС”Ч”, гр. Б. е на становище, че липсва основание за допускане на касационно обжалване, а по същество,че жалбата е неоснователна.
Преди да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. взе предвид следното:
С отменителното решение № 947 от 07.07.2008 год. по гр.дело № 3951/2007 год. Върховният касационен съд, ІІ г.о. е дал указания да се обсъдят предпоставките на § 27, ал.2 от ПЗР на ЗИД на ЗК /ДВ, бр.41 от 22.05.2007 год./ във връзка с разпоредбата на § 39, ал.2 ЗК /която намира приложение в исковото производство/, съдържаща законова фикция за наличие на правоприемство между кооперативните съюзи, съществували към 1959 год. и прекратили дейността си, и създадените през 1960 год. на основание ПМС № 43/1960 год. на териториален принцип окръжни кооперативни съюзи.казано е да се изяснят обстоятелствата кои кооперации са били членове на РКС”Ч” към 1959 год. и кои са учредителите на ОКС към 1960 год.
С обжалваното решение е прието, че от списъците, касаещи кооперациите-членове на Районния кооперативен съюз „Ч” Б. и на кооперациите, учредили Окръжния кооперативен съюз, не може да се направи извод относно правоприемството. Въззивният съд е приел, че единадесет лица, които са членували в Управителния съвет на РКС”Ч” Б. , в последствие са част от учредителите на Окръжния кооперативен съюз в качеството им на представители на потребителните кооперации. Направен е извод, че се касае за една и съща правно-организационна структура и предвид § 39, ал.2 ПЗР на ЗИД на ЗК е прието, че през 1959 год. Районният кооперативен съюз „Ч” Б. не е прекратен като юридическо лице, а впоследствие – въз основа на предоставената законова възможност през 1960 год. е възстановил дейността си в единствено възможната организационна форма, която е предвиждал законовия ред – окръжен кооперативен съюз. Съдът е достигнал до заключението, че предвид обстоятелството, че през 1991 год. съществуващият окръжен кооперативен съюз е променил наименованието си на Районен кооперативен съюз „Ч” Б. , ищецът по делото РКС”Ч” Б. е правоприемник на създадения през 1947 год. Районен кооперативен съюз „Ч” Б.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че е налице предпоставката на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение.
Исковата молба на РКС”Ч”- Б. е подадена на 14.11.1997 год.; т.е. производството е започнало при действието на отменения Закон за кооперациите от 1991 год., като е безспорно,че ищцовата страна не е направила искане за връщане на кооперативното имущество по административния ред съгласно ПМС № 192 от 01.10.1991 год. в предвидения от § 1, ал.3 от ДР на ЗК от 1991 год.осемнадесетмесечен срок, а се позовава на реституционен ефект, настъпил по силата на § 1, ал.1 от ДР на ЗК от 1991 год./отм./ и възможността да търси възстановяване на иззето или одържавено имущество и по общия исков ред съгласно чл.1, ал.2, т.4 и § 3 от ЗР на ПМС № 192 от 01.10.1991 год.
В хода на производството влезе в сила действащия понастоящем Закон за кооперациите /Обн., ДВ, бр.113 от 28.12.1999 год./, при действието на който единствената хипотеза, при която е налице пряко по силата на закона възстановяване на правото на собственост е уредена в § 39 от ПЗР на ЗИД на ЗК /ДВ, бр.13 от 11.02.2003 год./, като общият исков ред е допустим само за кооперации и кооперативни съюзи, възстановили дейността си по реда на чл.49 ЗК/срвн. тълкувателно решение № 6 от 10.05.2006 год. по тълк.гр.дело № 6/2005 год. на ОСГК на ВКС, т.5, предл.посл./. С § 27, ал.2 от преходните и заключителни разпоредби на ЗИД на ЗК /ДВ, бр.41 от 22.05.2007 год./ беше предвидено, че права на възстановен кооперативен съюз по смисъла на § 1 от ДР на ЗК и на § 1 от ДР на ЗК от 1991 год./отм./ има кооперативен съюз, възстановен най-малко от две кооперации, членували в него към датата на изземване, одържавяване или преразпределяне на имуществото на съюза.
Предвид изложеното, въпросът за съотношението на нормата на § 1, ал.1 от ДР на ЗК от 1991 год./отм./ с разпоредбите на § 39, ал.2 от ПЗР на ЗИД на ЗК /ДВ, бр.13 от 11.02.2003 год./ и на § 27, ал.2 от ПЗР на ЗИД на ЗК /ДВ, бр.41 от 22.05.2007 год. е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, което оправдава необходимост от допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
По тези съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № І* от 02.06.2009 год. по в.гр.дело № 564/2008 год. на Бургаския окръжен съд по жалба вх. № 1* от 27.07.2009 год. на държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, подадена чрез пълномощника на последния – О. у. на о. Бургас.
ДАВА на жалбоподателя седмодневен срок от получаване на съобщението да представи банков документ за внесена държавна такса по сметка на ВКС в размер на 50/петдесет/лева съгласно чл.18, ал.2, т.2 от Т. за държавните такси, които се събират от съдилищата по ЗДТ, като при неизпълнение на указанието в срок, касационното производство ще бъде прекратено.
След изтичане на срока, делото да се докладва на председателя на отделението за насрочване или на състава – за прекратяване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: