О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 457
София, 23.04.2015 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и шести март две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
като изслуша докладваното от съдия Д.ДРАГНЕВ гр.д. № 96 по описа за 2015 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ж. С. Д. срещу решение № 1463 от 24.10.2014 г. по гр.д. № 1339/2014 г. на Варненския окръжен съд, Гражданско отделение, с което е отменено решение № 2058/16.04.2014 г. по гр.д. № 14397/2012 г. на Варненски районен съд, XVIII-ти състав, като е постановено друго за отхвърляне на предявения от Ж. С. Д. срещу [фирма] и [фирма] иск с правно основание чл. 82 ЗЗД за заплащане на сумата от 16 470 лв., представляваща обезщетение за неизпълнение на договорно задължение заради оставането й без електрическо захранване на апартамент № , находящ се в [населено място], кв. А., [жилищен адрес] за периода от 09.07.2011 г. до 27.08.2012 г.
Касаторът Ж. С. Д. твърди, че решението на Варненския окръжен съд е недопустимо, неправилно, необосновано, постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила – основания за касационно обжалване по чл. 281, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. Като основания за допускане на касационно обжалване касаторът сочи всички точки на чл. 280, ал. 1 ГПК по следните въпроси:
1. Съдът се е произнесъл по непредявен иск с правно основание чл. 82 от ЗЗД вместо по предявения иск с правна квалификация чл. 92 от ЗЗД. Преквалифицирането на иска е извършено от въззивния съд без да е правен доклад или да са давани указания за разпределение на доказателствената тежест в противоречие със задължителната практика на ВКС.
2. Намират ли се страните в облигационни отношения?
3. Предявеният иск за неустойка ли е или е иск по чл. 82 от ЗЗД?
4. Обвързва ли страните със сила на пресъдено нещо решението по проведен осъдителен иск за реално изпълнение при разглеждане на последващ иск между същите страни за обезщетение за забава?
5. Следва ли съдът да прецени всички доказателства по делото и да изложи мотиви по всички доводи и възражения на страните? Не е обсъдено възражението на ответниците за липса на вина за изпълнението.
Ответниците по жалбата [фирма] и [фирма] считат, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението на Варненския окръжен съд, като оспорват жалбата и по същество. Претендират за заплащане на юрисконсултско възнаграждение.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
Ж. Д. е ползвала апартамент № 25, находящ се в [населено място], [жилищен адрес] , въз основа на настанителна заповед от 10.09.1991 г., имала е самостоятелен електромер и партида за жилището. По нейни твърдения ответните дружества не са изпълнили задължението си да и осигурят електрическо захранване, поради което е поискала от двете дружества – едното, което поддържа мрежите, а другото, което продава електроенергията, обезщетение за периода от 09.07.2011 г. до 27.08.2012 г. в размер на 16 470 лв. Варненският районен съд е уважил исковете, а Варненският окръжен съд е отменил първоинстанционното решение и е отхвърлил исковете по съображение, че ищцата не е доказала наличието на облигационно отношение между нея и дружествата. Този извод на въззивния съд противоречи на цитираното от касатора и влязло в сила решение от 20.07.2012 г. по гр.д. № 3541/2012 г. на Варненски районен съд, в което е прието, че страните се намират в облигационни отношения помежду си. Следователно по втория въпрос на касатора, който е от значение за изхода на спора, е налице допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
От съдържанието на въззивното решение е видно, че съдът е разгледал и отхвърлил предявените искове за неустойка. Единствено в диспозитива се съдържа погрешно посочване на правната квалификация по чл.82 от ЗЗД вместо по чл.92 от ЗЗД, което не води до недопустимост на решението. Ето защо по първия и третия въпрос касационно обжалване не следва да се допуска. Не може да послужи като основание за допускане на касационно обжалване четвъртият въпрос на касатора, тъй като предходното решение между страните няма сила на пресъдено нещо поради различие в предмета на двете дела. Петият въпрос касае установената от въззивния съд фактическа обстановка, поради което по него също не може да бъде допуснато касационно обжалване.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1463 от 24.10.2014 г. по гр.д. № 1339/2014 г. на Варненския окръжен съд, Гражданско отделение.
ДАВА едноседмичен срок на касатора да внесе 658.80 /шестстотин петдесет и осем лева и осемдесет стотинки/ лв. държавна такса по сметката на ВКС и да представи вносния документ. В противен случай касационното производство ще бъде прекратено.
След изтичане на срока делото да се докладва на Председателя на отделението за насрочване или на съдията-докладчик-за прекратяване.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: