2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 457
С. 14.04.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 5 април две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова
Илияна Папазова
разгледа докладваното от съдията Ц. Г.
дело № 1637/2010 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. И. Т. от[населено място], подадена от пълномощника й адв. Г. Т., срещу въззивното решение на В. окръжен съд, № 877 от 24.06.2010г. по в.гр.д. № 746/2010., с което е отменено решението на В. районен съд, ХХVІ с-в, № 452 от 12.02.2010г. по гр.д. № 1390/2009г. в частта, с която е отхвърлен искът на Агенцията по заетостта[населено място] срещу С. И. Т. за сумата 506,57 лв. -разликата над 1814,36 лв. до 2320,93 лв., и вместо това с въззивното решение е присъдена и сумата 506,57 лв., дължима от ответницата по договор за повишаване на квалификацията.
Ответникът по жалбата Агенцията по заетостта[населено място] не е изразил становище.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд взе предвид следното:
За да уважи иска в посочения по-горе размер въззивният съд е приел, че ответницата по иска С. Т. не е изпълнила задължението си по сключения на основание чл. 234 КТ между страните договор за повишаване на квалификацията, да не прекратява едностранно трудовия договор за срок от три години след придобиване на новата квалификация. Разгледал е иска на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД като е присъдил пълния размер на разноските за обучението, независимо от това, че през част от тригодишния период служителката е работила в Агенцията по заетостта по служебно правоотношение. Приел е, че задължението е неделимо, поради което без значение е колко време ответницата е работила при работодателя след приключване на квалификационния курс, след като не е спазила уговорката това да бъде не по-малко от 3 години.
Съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките по т. 1-3 на същата разпоредба за всеки отделен случай.
Касаторът С. Т. моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по материалноправните въпроси: Могат ли в договор по чл. 35, ал. 3 ЗДСл да се уговарят клаузи за обезщетение, което е по-високо по размер от предвиденото в закона и не противоречи ли тази уговорка освен на закона и на морала; кои са действителните разходи за обучение; подлежат ли на възстановяване разходите, които са платени на държавния служител за ползваните платени отпуски за подготовка и участие в обучението.
ВКС намира, че по поставените материалноправни въпроси относно размера на дължимото обезщетение при договор за повишаване на квалификацията, сключен при условията на чл. 234 КТ, са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. От значение за точното прилагане на разпоредбата на чл. 234 КТ е дали обезщетението се дължи за целия период, за който работникът/служителят се е задължил да работи след придобиване на квалификация, както е приел въззивният съд, или обезщетение се дължи само за периода на неизпълнение на договора.
Жалбоподателката не дължи държавна такса съгласно чл. 359, ал. 1 КТ.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на В. окръжен съд, № 877 от 24.06.2010г. по в.гр.д. № 746/2010.
Делото да се докладва на председателя на ІІІ г. о. на ВКС за насрочване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: