3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 459
гр. София, 29.05.2017 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четвърти май през две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: Симеон Чаначев
Членове: Диана Хитова
Александър Цонев
изслуша докладваното от съдията Александър Цонев гр. д. № 786/17 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Съдът е сезиран с касационна жалба от ищцата К. В. Й. от [населено място] срещу въззивно решение № 125/11.11.2016 г., постановено по в. гр. д. № 1330/2016 г. на Бургаския окръжен съд.
Ответникът по касационната жалба – Н. Й. Я. от [населено място] е депозирала по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК писмен отговор, с който излага твърдения, че касационната жалба е процесуално недопустима както просрочена, респ. моли касационното обжалване да не бъде допускано поради липса на предвидените в чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставки за ангажиране компетентността на касационната инстанция по спора, евентуално поддържа че обжалваното въззивно решение е правилно и като такова следва да се остави в сила. Претендира присъждане на направените в производството разноски.
В приложеното към жалбата изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се твърди, че въззивният съд се е произнесъл по въпрос, по който вече се е произнесъл ВКС с Решение № 177/14.04.2011 г. по гр. д. № 209/2010 г. на ВКС, ІV г.о. и Решение № 473/20.01.2012 г. по гр. д. № 263/2011 г. на ВКС, ІV г.о., постановени по реда на чл. 290 ГПК, като прилага посочените решения. Твърди, че по същия въпрос въззивният съд се е произнесъл в отклонение от задължителната съдебна практика, обективирана в посочените решения, съгласно която „при иск по чл. 227, ал. 1, б. „в” ЗЗД е достатъчно ищецът да твърди, че се нуждае от издръжка и че му е непосилно да си я осигури като не е необходимо да сочи каква е конкретната сума, с която трябва да разполага месечно и колко не му достига. Тази съпоставка се прави от съда на базата на събраните доказателства. Средностатистическите показатели са базата, върху която съдът, с оглед конкретните обстоятелства /бит, ежедневие, привички, конкретни потребности/ следва да определи месечно за изследвания период от време за покриване на какви нужди и в какъв размер са необходимите парични средства на дарителя”.
Касационната жалба е редовна и допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 283 ГПК /въззивното решение е връчено на касаторката на 17.11.2016 г., а касационната жалба е подадена по пощата в законоустановения едномесечен срок на 16.12.2016 г., видно от приложения в кориците на делото пощенски плик/ има необходимото съдържание по чл. 284 ГПК, подадена е от легитимирано лице чрез упълномощен адвокат срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, който не попада в изключенията на чл. 280, ал. 2 ГПК.
При преценката на основанията по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК, ВКС намира следното:
Въззивният съд е отхвърлил предявените искове по чл. 227, ал.1, б.“в“ ЗЗД и по чл. 227, ал.5 ЗЗД, като е приел, че ищцата няма нужда от издръжка, тъй като ищцата не е изпаднала в трайна нужда от издръжка и то в искания размер от 150лв., тъй като месечният и доход е бил 280,57лв.- формиран от пенсия, наследствена пенсия и социални помощи. Ищцата, която е на 82 години и със заболяване неинсулинов диабет не била установила месечната нужда от храна, облекло, заплащане на услуги. Разходите на ищцата през зимата били напълно покрити от социалните помощи, а голяма част от разходите за лекарства били покрити от НЗОК, ищцата била подпомагана от другата и дъщеря, което означавало, че се подобрява материалното и състояние и няма данни ищцата да е с влошено здравословно състояние. Нямало данни, че ищцата купува ежемесечно неизписаните от личен лекар, но необходими заради заболяването и витамини. Ищцата е в нормално за възрастта си физическо състояние /и дори по- добро от обичайното/като може да се обслужва сама, пазарува, полага грижи за домакинството си. Реалната сума, с която трябва да разполага ищцата е 299,69лв. за нормален жизнен стандарт, т.е. с 19,11лв. над получаваните от нея пенсии и социални помощи, но тъй като ищцата разполагала с влог от 2000лв. е могла да компенсира сама тази разлика. Ответницата е започнала да плаща месечна издръжка от 20лв., а ищцата не е поискала да бъде плащана издръжка от другата и дъщеря, поради което е налице злоупотреба с право от ищцата. Освен това ответницата вече също била пенсионер и не било установено по делото дали има възможност да дава издръжка или би поставила себе си в по- неблагоприятно положение.
В изложението за допускане на касационно обжалване, касаторът поставя правен въпрос чрез препращане към правния въпрос, който е разрешен в две решения по чл. 290 ГПК, като ги представя. Съгласно т.р. 1-2010-ОСГТК, ВКС може да уточни и да конкретизира поставения правен въпрос, без да го извежда от твърденията. В случая е налице препращане към правния въпрос, предмет на представените две решения по чл. 290 ГПК, а там е даден отговор на въпроса „Как се определя нуждата от даване на издръжка по чл. 227 ЗЗД“. Такова препращане е допустимо, тъй като волята на страната може да се уточни и конкретизира, а не може да се извежда, а в случая волята на страната да постави такъв въпрос е вече формирана и изразена.
По поставения правен въпрос, въззивният съд е съпоставил получаваните от ищцата пенсия, инвалидна пенсия и социални помощи, влог от 2000лв., подпомагане от другата дъщеря и плащаните в хода на делото от ответника 20лв. месечна издръжка и статистическите разходи за минимален жизнен стандарт.
В задължителната си практика по чл. 290 ВКС /решение № 473/11- 2012-ІV ГО/ е приел, че нуждата от издръжка се установява при съпоставка между средствата, с които ищецът разполага и конкретната сума, която му е необходима за покриване на специфичните му нужди /средно- месечната издръжка според статистиката, отнесена към специфичните нужди на дарителя/.
Налице е противоречие със задължителната практика на ВКС, поради което следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение.
Воден от горното, ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 125/11.11.2016 г., постановено по в. гр. д. № 1330/2016 г. на Бургаския окръжен съд, по касационната жалба на К. В. Й. по въпроса „Как се определя нуждата от даване на издръжка по чл. 227 ЗЗД“ на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК.
Указва на К. В. Й. в 1- седмичен срок от съобщението да представи доказателства за платена д.т. по сметка на ВКС в размер на 183,40лв., иначе касационната жалба ще бъде оставена без разглеждане.
Делото да се докладва за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: