1
Решение по т. д. № 789/ 2012 г., ВКС, Търговска колегия, І-во отд.
Р Е Ш Е Н И Е
№46
гр. София, 08.05.2013 г.
В И М Е ТО НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в съдебно заседание на двадесет и пети март две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАЙКОВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ТОТКА КАЛЧЕВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
при участието на секретаря Красимира Атанасова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя Т. Райковска т. дело №789/2012 година.
Производството е по реда на чл. 47, ал. 1, т. 2 и т. 3 ЗМТА.
Образувано е по иск на М п, [населено място] срещу [фирма], [населено място] с правно основание чл. 4, т. 2 ЗМТА за отмяна на решение от 23.05.2012 г. по арбитражно дело № 5/2011г. на Арбитражен съд при Българска стопанска камара.
Искането за отмяна се основава на тезата, че АС при Б. не е бил компетентен да разгледа и разреши спора между страните, тъй като липсва валидно учредена между страните арбитражна клауза в тристранното споразумение № 93-00-112/13.06.2007 г., по силата на което М на п е встъпило като страна по договор № 5/13.06.2001 г. на мястото на ВКС.
Ответникът [фирма] оспорва иска, като поддържа неоснователност на изложените съображения в писмен отговор и чрез процесуалния си пълномощник в съдебно заседание.
Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Първо отделение, като прецени данните по делото, с оглед релевираното в исковата молба основание и доводите и възраженията на страните, приема следното:
По допустимостта на иска:
Искът е процесуално допустим, тъй като е предявен от надлежна страна и в рамките на преклузивния 3 месечен срок по чл. 48, ал. 1 ЗМТА.
По основателността на иска:
По основанието по чл. 47, т. 2 ЗМТА:
Абсолютна предпоставка за възникване на компетентността на Арбитражния съд като орган, разрешаващ правни спорове, е наличието на валидно сключено между страните по спора арбитражно споразумение. В чл. 7, ал. 1, т. 2 от Закона за международния търговски арбитраж се съдържа легална дефиниция на арбитражно споразумение и изискванията, на които то следва да отговаря. Тълкуването на тази правна норма налага категоричния извод, че по своята правна същност арбитражното споразумение представлява самостоятелен процесуален договор, сключен между страните, с който те възлагат на арбитраж да реши всичките или някои спорове, които могат да възникнат или са възникнали между тях относно определено договорно или извъндоговорно правоотношение.
За да бъде валиден този процесуален договор, той следва да е сключен в писмена форма – като арбитражна клауза в договор или като отделно споразумение.
Тезата на ищеца е, че арбитражна клауза съществува в договор за изработка № 5/13.06.2001 г., сключен между [фирма] и ВКС и последващите между тези страни анекси, по повод реконструкция на етажи от Съдебна палата, [населено място]. В хода на изпълнението на този договор между ВКС, Министерство на правосъдието и [фирма] е подписано тристранно споразумение от 13.06.2007 г., с което ВКС е заместено като страна в правоотношението и на МП са прехвърлени всички права и задължения по договора от 2001 г. въз основа на споразумението, съставляващо договор за цесия, но без да се прехвърля арбитражната клауза. Отделно от това ищецът въвежда и твърдения за изменение на предмета на основания договор за изработка, като от него е изключено арбитражното споразумение по силата на чл. 16, ал. 2 от същото.
От оспорваното арбитражно решение е видно, че в т. 1 подробно съдът е аргументирал защо счита, че направеното пред него възражение за неприложимост на арбитражната клауза от договор № 5/13.06.2001 г. е неоснователно.
С оглед на изложените от страните становища и въз основа на приложените по делото доказателства, настоящият състав намира поддържаното основание за отмяна на арбитражното решение за неоснователно. В чл. 8 и чл. 9 от споразумението, М н п в качеството си на приобретател и [фирма] в качеството на изпълнител, се задължават по отношение на всички регламентирани в него – първоначално сключеният договор № 5/2001 г. – условия. В този договор за изработка/реконструкция е налице валидно съществуваща арбитражна клауза, обвързваща [фирма] и ВКС и тази клауза всъщност е едно от условията, по които МП в качеството си на приобретател поема задължения.
Неоснователно е позоваването на правните последици при договор за цесия , тъй като в конкретния случай би следвало да се приеме, че при сключване на споразумението е налице изрично заместване на страна в правоотношението, а не просто встъпване.
Неприложима е разпоредбата на чл. 16 от тристранното споразумение, предвиждаща съдебен ред за разрешаване на споровете, тъй като последната се отнася единствено до клаузите по това споразумение и евентуално възникналите на тази основа спорове. Тълкуването на правното действие и граници на въздействието на визираното тристранно споразумение е от решаващо значение и не би могло да се възприеме поддържаното от МП твърдение, че е налице правоотношение, сходно с договор за цесия. Процесното споразумение има комплексен характер, то не би могло да се счита за договор за цесия по смисъла на чл. 99 ЗЗД, нито съставлява заместване в дълг, а правните му последици сочат на субективно новиране на договор № 5/2001 г. по отношение на ВКС, заместен от МП.
След като от съдържанието на споразумението е видно, че страните не са нанесли промени в правата и задълженията, обект на изработката и условията за съществуването, изменението и прекратяването на облигационната връзка , то чл. 16, ал. 2 от тристранното споразумение би следвало да се възприема като клауза, обхващаща само онези права и задължения, респ. възникнали от тях спорове, които са уредени в самото споразумение, което представлява самостоятелна сделка, източник на субективна новация и непроменя съществуващата арбитражната клауза, съдържаща се в договор № 5/2001 г.
По иска с правно основание чл. 47 т. 3 ЗМТА:
Неоснователно е твърдението, че по отношение на допълнително извършени работи, които са надлежно актувани и приети, като съставляващи дейности, извън уговореното в договор № 5/2001 г., не се прилага арбитражното споразумение, т. е. предметът на спора по тези дейности не е следвало да се отнася до арбитражния съд. В процесния договор за изработка страните са предвидили процедура, чрез която се допълват и оформят всички възникнали непредвидено и наложителни с оглед строителството и реконструкцията дейности /чл. 1, б. ”а”/. Тези допълнителни дейности са част от договора и част от предмета на делото и по отношение на тях се прилагат всички правила на визирания договор, в това число и чл. 15 от същия относно арбитражната клауза.
С оглед на изложените съображения, настоящият състав приема, че не са налице предвидените в чл. 47, т. 2 и 3 ЗМТА основания за отмяна на арбитражното решение, поради което предявеният иск следва да бъде отхвърлен.
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК и въз основа на представени списък на разноските от ответника по чл. 80 ГПК, следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 22 295.52 лева, съобразно представен пред настоящата инстанция договор № 1885/13.11.2012 за правна защита и съдействие между [фирма] и адв. Г. А. от адвокатско дружество „Д., А. и съдружници”.
Предвид изложеното, като счете, че не са налице основания за отмяна на арбитражното решение на визираните по-горе основания, ВКС, състав на Търговска колегия
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от Министерство на правосъдието, [населено място] срещу [фирма], [населено място] , иск с правно основание чл. 48, ал. 1, във вр. с чл. 47, т. 2 и 3 ЗМТА за отмяна на решение от 23.05.2012 г. по вътрешно арбитражно дело № 05/2011 г. на Арбитражния съд при Българска стопанска камара, [населено място].
ОСЪЖДА Министерство на правосъдието, [населено място], ул. ”Славянска № 1 да заплати на [фирма], [населено място] адвокатско възнаграждение в размер на сумата 22 295,52 /двадесет и две хиляди двеста деветдесет и пет лв. и 0,52 стотинки/ лева.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: