5
Р Е Ш Е Н И Е
№.46
София05.06.2014 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в публичното съдебно заседание на двадесет и шести март две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
при секретаря Ирена Велчева
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 3696/2013 година
Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на: Тотка Р. Джиганска, М. Л. М.-Баятова и Е. Л. М., чрез процесуалния им пълномощник адв. А. Д., срещу решение № 1298 от 28.06.2013 г. по в.гр.д.№ 463/2013 г. на Апелативен съд – София, Гражданско отделение, 8 състав, с което е потвърдено решението на Софийски градски съд по гр.д. № 12571/2010 г. в частта за отхвърляне на предявените, на основание чл.226 КЗ, искове за заплащане на застрахователни обезщетения за неимуществени вреди, вследствие смъртта на Л. М. Д., настъпила в резултат на ПТП, както следва: на Тотка Джиганска – за разликата над 30 000 лв. до 60 000 лв. и на М. М. и Е. М. – за разликата над 20 000 лв. до 40 000 лв./за всеки един от тях/, ведно със законната лихва.
С определение № 805 от 10.12.2013 г., на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, е допуснато касационно обжалване на решението по материалноправния въпрос, свързан с предпоставките по чл.51, ал.2 ЗЗД за намаляване на обезщетенията за неимуществени вреди – при съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия.
В жалбата се поддържат касационни доводи за неправилност на решението, на основанията по чл.281, т.3 ГПК. Жалбоподателите считат, че след като липсват категорични доказателства за съпричиняването на вредоносния резултат от страна на пострадалия, то неправилно въззивният съд, прилагайки разпоредбата на 51, ал.2 ЗЗД, е намалил наполовина дължимите обезщетения за неимуществени вреди. По съображения в жалбата, поддържани от процесуалния пълномощник на касаторите в съдебно заседание на 26.03.2014 г., се иска отмяна на атакувания съдебен акт, ведно със законните последици.
Ответникът по касация – ЗК [фирма], чрез процесуалния си пълномощник юрк. Т. П., счита въззивното решение за правилно.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните и провери правилността на въззивното решение, на основание чл.290 ГПК, приема следното:
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е отхвърлил като неоснователни доводите на въззивниците/сега касатори/ относно приетото от първата инстанция съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починалия, в резултат на ПТП, техен наследодател. Решаващият състав е приел, че пострадалият Д. е имал поведение, което е било в нарушение на две разпоредби на ЗДвП – не е осигурил предимство на другия участник в ПТП и е управлявал МПС след употреба на алкохол. В мотивите към решението е посочено, че размерът на съпричиняването зависи от тежестта на нарушението и вида на вината, с извод за осъществена самонадеяност от страна на пострадалия, защото той е имал съзнание за настъпването на последиците, но самоуверено се е надявал да ги избегне. Това е мотивирало въззивната инстанция да определи размера на съпричиняването на ?.
Въззивното решение в допуснатата до касационно разглеждане отхвърлителна част на предявените искове за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди – за разликата над 30 000 лв. до 60 000 лв. – за Тотка Джиганска и за разликата над 20 000 лв. до 40 000 лева – за всеки един от останалите касатори ищци е частично неправилно. При постановяването му е допуснато нарушение на чл.51, ал.2 ЗЗД. Изведените от решаващата съдебна инстанция фактически и правни изводи за основателност, в посочения размер, на релевираното от ответното застрахователно дружество защитно възражение за принос на пострадалия при произшествието наследодател на ищците, са частично необосновани. Макар въззивният съд да е отразил принципните постановки на т. 7 от ППВС № 17/1963 г., според които съпричиняване е налице, когато пострадалият е допринесъл с поведението си за противоправния резултат, е приел, че размерът на съпричиняването зависи от тежестта на допуснатото от пострадалия нарушение и от формата на вината. Това становище противоречи на постановките в цитираното ППВС, според които при намаляване на обезщетението за вреди от непозволено увреждане от значение е наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, а не и вината. Налице е и отклонение от задължителната за долустоящите на ВКС инстанции практика, обективирана в постановени по реда на чл.290 ГПК решения: решение по т.д. № 525/2008 г., ІІ т.о., решение по т.д. № 623/2010 г., ІІ т. о., решение по т.д. № 618/2011 г., І т.о., решение по т.д. № 977/2010 г., ІІ т.о. и др., съгласно която при преценката за съпричиняване на вредоносния резултат следва да се отчита не само извършеното от пострадалия нарушение на правилата за движение по пътищата, но и дали тези нарушения са в пряка причинна връзка с резултата.
При произнасяне по приложението на чл.51, ал.2 ЗЗД решаващият състав не е съобразил в достатъчна степен установените по делото конкретни обстоятелства, при които е настъпило ПТП, установени и от приетата автотехническа експертиза, нито е извършил съпоставка между поведението на виновния за произшествието водач на л.а.”Пежо 405” с рег. [рег.номер на МПС] /установено с одобрено от съда споразумение от 19.05.2010 г. по приложеното нохд № 230/2010 г. по описа на Окръжен съд – Враца/ и поведението на наследодателя на ищците. Последният е управлявал мотоциклет със скорост между 12 км/ч и 15 км/ч, движейки се зад трактор, като е предприел незабранена маневра – завой в ляво. Водачът на лекия автомобил се е движил със значително превишена скорост – около 78 км/ч , при допустима скорост в населено място 50 км/ч, което е обусловило в значителна степен непредотвратимостта на удара. Безспорно е установено по делото, че при движение на лекия автомобил със скорост 50 км/ч произшествието не би настъпило, с оглед определената от вещото лице Х. И. опасна зона за спиране. Не би могло обаче да се възприемат доводите на касаторите за липса на нарушение на правилата за движение по пътищата от страна на техния наследодател, което да е в пряка причинна връзка с резултата. В случая, макар и пострадалият Д. да е предприел разрешена маневра – завой в ляво, той не е съобразил положението, посоката и скоростта на движение на насрещно движещия се лек автомобил /чл.25, ал.1 ЗДвП/, като това също е допринесло за настъпване на произшествието.
При постановяване на обжалвания съдебен акт въззивният съдебен състав неправилно е отчел управлението на мотоциклет от страна на починалия след употреба на алкохол, тъй като по делото липсват данни, от които да се направи обоснован извод, че установената концентрация на алкохол в кръвта на Л. Д., която е била 0.78%0, е повлияла на поведението на пострадалия водач и съответно е важима /определяща/ за съпричиняването на вредоносния резултат. Този фактически извод на въззивната инстанция е направен без да се прецени заключението на приетата по делото медицинска експертиза, съобразено с ниската/гранична стойност на алкохол в кръвта на пострадалия.
С оглед на изложеното, настоящият състав приема, че приносът на пострадалия Л. Д. спрямо приноса на виновния за произшествието водач на лек автомобил е в значително по-малък размер от определения от въззивната инстанция – 1/5, а не ?.
Предвид приетите от решаващия съд размери на справедливи обезщетения за причинени от ищците неимуществени вреди – 60 000 лв. – за Тотка Джиганска и по 40 000 лева – за ищците М. М. и Е. М., предвид определения по-горе принос на пострадалия техен наследодател, същите следва да бъдат намалени с по 1/5. Следователно предявените искове са основателни за сумите: 48 000 лв. – за Тотка Джиганска и по 32 000 лв. – за останалите двама ищци, или следва да се присъдят допълнително /над присъдените от въззивната инстанция/ още 18 000 лв. – на Тотка Джиганска и по 12 000 лева – на М. и на Е. М., ведно със законната лихва от датата на ПТП – 14.10.2008 г. до окончателното плащане на главницата.
При този изход на делото, ответното застраховатерлно дружество следва да заплати на ищците допълнително сумата 487.00 лева – разноски за първа инстанция и 480 лева – за въззивното производство, а по сметка на ВКС – държавна такса в размер на 1 680 лева.
Така мотивиран и на основание чл.293, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 1298 от 28.06.2013 г. по в.гр.д.№ 463/2013 г. на Апелативен съд – София, Гражданско отделение, 8 състав, с което е потвърдено решението на Софийски градски съд по гр.д. № 12571/2010 г. в частта за отхвърляне на предявените, на основание чл.226 КЗ, искове за заплащане на застрахователни обезщетения за неимуществени вреди, вследствие смъртта на Л. М. Д., настъпила в резултат на ПТП, както следва: на Тотка Джиганска – за разликата над 30 000 лв. до 48 000 лв. и на М. М. и Е. М. – за разликата над 20 000 лв. до 32 000 лв./за всеки един от тях/, ведно със законната лихва от 14.10.2008 г., вместо което постановява:
ОСЪЖДА ЗК [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], бул. „Ч. връх № 51 Д, да заплати на основание чл.226, ал.1 КЗ на: Тотка Р. Джиганска, с ЕГН [ЕГН], допълнително сумата 18 000/ осемнадесет хиляди/ лева; на М. Л. М., с ЕГН [ЕГН], допълнително сумата 12 000 /дванадесет хиляди/ лева и на Е. Л. М., с ЕГН [ЕГН] допълнително сумата 12 000/дванадесет хиляди/ лева, съставляващи обезщетения за неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 14.10.2008 г. до окончателното им изплащане.
ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА ЗК [фирма] да заплати на Тотка Р. Джиганска, М. Л. М. и Е. Л. М. разноски за първа и въззивна инстанции в размер на 967.00 /деветстотин шестдесет и седем/ лева.
ОСЪЖДА ЗК [фирма] да заплати по сметка на Върховен касационен съд сумата 1 680 /хиляда шестстотин и осемдесет/ лева – държавна такса.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: