О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 460
С. 24.04.2015г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и първи април през две хиляди и петнадесета година в състав:
П.: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ : ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 1040 по описа за 2015г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Главна Дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението” на МВР, представлявана от директора Н., чрез процесуалния представител юрисконсулт Я. против въззивно решение № 1770 от 28.11.14г. по в.гр.д. № 1751 по описа за 2014г. на Варненски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 2575 от 15.05.14г. по гр.д.№ 763/13г. на Районен съд Варна като е осъден настоящия касатор да заплати на А. М. К. сумата от 19 635лв.,обезщетение при прекратяване на служебното й правоотношение в размер на седемнадесет месечни възнаграждения, ведно със законната лихва считано от 9.01.2013г. на основание чл.252 от ЗМВР, както и следващите се такси и разноски.
Като основание за допустимост в своето изложение касаторът се позовава на нормата на чл.280 ал.1 т.1 от ГПК по въпроса: „Следва ли по силата на § 57 от ПЗР на З. /ДВ бр.93/2009г. в сила от 25.12.2009г./ да се приравнява и трудовия, и служебния стаж на служителите на закритото Министерство на извънредните ситуации, в служебен по смисъла на ЗМВР и на това основание да се присъжда обезщетение по чл.252 ал.1 от ЗМВР за прослужени години в системата на гражданска защита?” Счита, че по този въпрос въззивният акт е постановен в противоречие с приетото в постановени по реда на чл.290 от ГПК решения на ВКС с № 211 от 12.12.2014г. по гр.д.№ 7769/13г.на ІІІ г.о., № 330 от 17.11.2014г. по гр.д.№ 2780/14г.на ІV г.о.
Позовава се и на решения с № 488 от 21.07.2010г. по гр.д.№ 531/09г. № 210 от 19.07.2012г. по гр.д.№ 1418/11г. на ІІІ г.о., които поради това, че са постановени по различен от сега поставения от касатора въпрос са несъотносими.
Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от противната страна, с който се оспорват нейната допустимост и основателност, като се твърди, че нито една от посочената от касатора задължителна практика не е съотносима. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500лв., чието реално извършване удостоверява с приложен договор за правна защита и съдействие № 268959 от 23.01.2015г.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи и данните по делото, намира следното :
В. съд е споделил извода на първоинстанционния, че съгласно § 57 ПЗР ЗИД ЗМВР /ДВ бр.93/2009г. в сила от 25.12.2009г./ стажът, който ищцата е придобила в системата на „Гражданска защита” като страна по служебно правоотношение следва да се зачете за приравнен стаж на този на държавен служител в структурата на МВР. Според съда – при пенсиониране – стажът й по служебно правоотношение /от 1.05.2004г. до 29.07.2012г.в общ размер на 8 г., 4м. и 0дни/ й дава възможност да претендира обезщетение в определения в чл.106 ал.3 вр.с ал.1 т.5 З. размер, но § 57 ПЗР на З. допуска спрямо нея да се приложи по-благоприятен закон, а именно чл.252 ал.1 от ЗМВР/отм./ за целия размер на претендираното от нея обезщетение /включващо и стажът по трудово правоотношение от 6 г.и 28 дни за периода от 1.07.1993г. до 28.08.1999г./ Последният извод съдът е направил като се е позовал на §2 ал.1 ПЗР З., съгласно който придобият трудов стаж се счита приравнен на служебния, който от своя страна съгласно § 57 ПЗР на ЗИД на МВР се считал приравнен на стаж, придобит от държавен служител в системата на МВР.
Изводът на въззивния съд, че на ищцата се дължи претендираното обезщетение пропорционално на придобития стаж, представляващ сбор от стажа прослужен в МВР, приравнения служебен стаж съгласно § 57 ПЗР З. и зачетения трудов стаж в допустимия от чл.252 ал.1 от ЗМВР размер на 20 възнаграждения, е в противоречие с практиката на ВКС, установена с цитираните от касатора решения с № 211 от 12.12.2014г. по гр.д.№ 7769/13г.на ІІІ г.о., № 330 от 17.11.2014г. по гр.д.№ 2780/14г.на ІV г.о. Последното, постановено по въпрос, касаещ наличието на обратно действие на нормата на § 57 ПЗР З. приема, че такова не е налице. Нормата е материалноправна и изрично не й е придадено обратно действие, поради което е приложима само за напред, считано от влизането й в сила на 1.07.2012г. Установената с нормата фикция относно стажа на визираните в нея служители на МВР няма действие спрямо прекратените до този момент служебни правоотношения. Освен това – в цитираното решение е прието, че тази норма няма връзка с приложението на чл.252 и чл.253 от ЗМВР от 2006г./отм./, защото установява фикция относно стажа по З. и КТ само на визираните в нея изчерпателно изброени служители на МВР. По ЗМВР служителите имат право на обезщетение съобразно прослужените им години. Независимо от поредицата универсални правоприемства през последните 15 години на държавните учреждения и органи, осъществявали дейността по гражданска защита на населението и факта,че служителите /включително и ищцата/ са я осъществявали без прекъсване, е прието, че волята на законодателя е те да получат обезщетение по ЗМВР за реално прослужените в МВР години, а за останалите – имат право на следващите им се обезщетения съгласно КТ и по З.. в зависимост от вида на правоотношението им /служебно или трудово/ до преназначаването им в МВР, при наличието на съответните предпоставки съгласно цитираните общи закони. Когато служител претендира по съдебен ред обезщетение по повод прекратяване на служебното му правоотношение с МВР, като основава иска си на твърдения за прослужени без прекъсване от него години в системата на гражданска защита, както като служител на МВР, така и като служител по трудово или служебно правоотношение, то този иск има своята правна квалификация не само по чл.252 и чл.253 от ЗМВР от 2006г./отм./, а и по съответната разпоредба на КТ и по З.., приложима към момента на прекратяване на служебното правоотношение с МВР и съобразно твърденията за наличието на съответните предпоставки за възникване на вземането и размера на обезщетението.
С оглед на изложеното, настоящият съдебен състав на Трето гражданско отделение на Върховен касационен съд намира, че следва да се допусне касационно обжалване по поставения от касатора въпрос, поради противоречивото му разрешаване от вззивния съд с установената практика на ВКС, поради което на основание чл.280 ал.1 т.1 от ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1770 от 28.11.14г. по в.гр.д. № 1751 по описа за 2014г. на Варненски окръжен съд.
УКАЗВА на касатора, че в 7-дневен срок от получаване на съобщението следва да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 393лв./триста деветдесет и три лева/ за разглеждане на жалбата по същество и да представи вносната бележка в деловодството, като в противен случай производството ще бъде прекратено.
СЛЕД внасяне на определената такса, делото да се докладва за насрочване.
ПРЕПИС да се изпрати на страните.
П. :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.