О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 461
София 27.04.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети април през две хиляди и девета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ : МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
при участието на секретаря
като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 237 по описа за 2009г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадена касационна жалба от Х. А. А. от гр. Д. процесуалния й представител- адвокат Д против решение № 25 от 26.03.2008г.по в.гр.д. № 255 по описа за 2006г. на Силистренския окръжен съд,с което е оставено в сила решение № 122 от 1.08.2006г. по гр.д. № 250/2002г.на Районен съд Д. в частта му досежно претенциите по сметки,като е осъдена Х. А. А. да заплати на М. Х. К. сумата от 1 154.88лв.,представляваща действителните разходи за извършените от него подобрения в процесния имот за периода края на 2001г.-началото на 2002г.,ведно със законната лихва върху тази сума ,считано от 24.06.2005г.до окончателното й изплащане и като е осъдена Х. А. А. да заплати на М. Х. К. сумата от 713.30лв.,представляваща обезщетение за ползите,от които го е лишила,като не му е позволила да ползва процесния имот,съобразно правата му на собственост за периода- 2.03.2003г.-21.02.2006г.,ведно със законната лихва върху тази сума,считано от 19.05.2003г.,до окончателното й изплащане,като за горницата до претендирания размер от 1 200лв.искът е отхвърлен като неоснователен.
Като основание за допустимост на подадената касационна жалба-касаторът се позовава на нормата на чл.280 ал.1 т.1 от ГПК,като счита,че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по съществения материално-правен въпрос,свързан с предмета на доказване по предявената претенция по чл.12 ал.2 от ЗН. Позовава се на т.3 и 7 от ППВС № 1/1953г.,р.ІІ от ППВС № 6/1974г., Решение-1748-66- І,Решение -1834-66-І, Решене -612-95-І,Решение -524-85-І,Решение – 444-89-І и решение-197-93-І.
Срещу така подадената касационна жалба не е постъпил отговор от ответната страна.
Касационата жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.
За да се произнесе по допустимостта на жалбата до касационно разглеждане, Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото,намира следното :
Съгласно чл.280 ал.2 от ГПК-не подлежат на касационно обжалване решенията по дела с обжалваем интерес до 1000лв. В случая-въззивното решение се обжалва в частта досежно предявените две претенции по сметки в делбения процес,като една от тях с правно основание чл.31 ал.2 от ЗС-за обезщетение за ползите,от които касаторът е бил лишен,поради невъзможността си да ползва процесния имот-предмет на делба е с обжалваем интерес под 1 000лв./ 713.30лв./ В тази част –подадената касационна жалба е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.
Относно обжалваната част,касаеща претенцията по чл.12 ал.2 от ЗН :
Поставеният от касатора въпрос за предмета на доказване по така предявената претенция е съществен по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК,тъй като от него зависи основателността й. Предмет на иска по чл.12 ал.2 от ЗН е стойността на увеличената част от наследството,вследствие на положените усилия от страна на наследник. В посочените от касаторката решения № 625/1995г. на ВКС и ППВС № 6/1974г. е прието, че при установяването й –следва да се разграничават увеличената част от имота от разходите за това увеличение,като не следва да се присъждат разходите,ако те не са довели до увеличение на стойността на имота. В конкретния случай въззивния съд е присъдил стойността на направените разходи,като при постановяване на акта си не е събирал доказателства и не е изследвал въпроса-каква би била цената на вещта без подобренията и каква е тя към момента на разглеждане на спора и постановяване на решението. Не е изследван и въпроса дали се касае за подобрения,с които се увеличава стойността на имота или се касае до извършени необходими разноски,направени с цел да се запази съществуването на имота. Констатираното противоречие с практиката на ВКС-досежно изложеното,мотивира настоящият съдебен състав да допусне-в тази част- до касационно обжалване въззивното решение.
Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустима подадената от Х. А. А. от гр. Д. касационна жалба,в ЧАСТТА й досежно претенцията за обезщетение за ползите,от които е бил лишена,поради невъзможността си да ползва имота,предмет на делба,представляващ ? ид.ч.от дворно място,находяща се в гр. Д. ул.”Шуменско шосе”№ 3,представляващо УПИ * в кв.17,с площ от 600кв. м.,ведно с двуетажно масивно жилище с отделен вход,представляващо източната половина от построената в имота двуетажна жилищна сграда с два входа и стопанска сграда.
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 25 от 26.03.2008г.по в.гр.д. № 255 по описа за 2006г. на Силистренския окръжен съд в ЧАСТТА, досежно предявената претенцията по чл.12 ал.2 от ЗН.
УКАЗВА на жалбоподателката,че следва в едноседмичен срок да внесе държавна такса в размер на 25 /двадесет и пет/ лв. по сметка на ВКС,след което делото да се докладва на председателя на Трето Гражданско отделение за насрочване
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.