2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 463
гр. София, 24.04.2017 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети април през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа, докладваното от съдия Б. Цонев, гр. дело № 4531 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. Д. М. срещу решение от 15.07.2016 г., постановено по въззивно гр. дело № 197/2016 г. на Монтанския окръжен съд. С обжалваното въззивно решение е отменено решение от 03.05.2016 г. по гр. дело № 123/2016 г. на Берковския районен съд и са отхвърлени, предявените от жалбоподателката срещу Д…. с О. – [населено място], искове с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ за отмяна, като незаконосъобразно, на уволнението ?, извършено със заповед № 122/29.01.2016 г. на директора на ответния дом; и за възстановяване на жалбоподателката на заеманата преди уволнението длъжност „трудотерапевт“ при ответния дом.
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. Жалбоподателката излага оплаквания и доводи за неправилност на последното, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК.
Ответният Д…. с О. – [населено място], в отговора си излага становище и съображения за неоснователност на жалбата, като не взема становище относно допускането на касационното обжалване.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК от страна на жалбоподателката, като общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, са изведени следните три правни въпроса: 1) следва ли въззивната инстанция да извърши самостоятелна преценка на доказателствата, да обсъди всички доводи и възражения, наведени от страната в процеса, и да мотивира решението си с оглед характера на въззивното производство; 2) при наведени доводи за злоупотреба с право от страна на работодателя, следва ли съдът да извърши преценка дали новите изисквания за образование са въведени с оглед нуждите на работата, и в този смисъл – дали работодателят е действал добросъвестно; и 3) може ли да бъде прекратен трудов договор на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ с работник, който не отговаря на изискванията за заемане на определена длъжност, в случай, че работодателят е знаел за липсата на образование и квалификация към момента на назначаването. Жалбоподателката навежда допълнителното основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, като поддържа, че тези въпроси са разрешени с обжалваното въззивно решение в противоречие със задължителната практика на ВКС, а именно: първият въпрос – с ППВС № 1/13.07.1953 г. и т. 19 от ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС; вторият въпрос – с решение № 321/31.10.2011 г. по гр. дело № 13/2011 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, решение № 66/19.03.2013 г. по гр. дело № 870/2012 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, решение № 417/19.10.2011 г. по гр. дело № 143/2011 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС и решение № 416/03.12.2013 г. по гр. дело № 1844/2013 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС; и третият въпрос – с решение № 207/02.10.2014 г. по гр. дело № 2355/2014 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС. По отношение на втория и третия въпрос жалбоподателката поддържа, те да са и от значение за точното прилагане на закона, но без да излага каквито и да било съображения в тази насока, както и – те да са от значение за развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК.
Въззивният съд е приел за установено по делото, че страните са били в безсрочно трудово правоотношение по трудов договор от 09.02.2012 г., по който ищцата е изпълнявала трудови функции на процесната длъжност „трудотерапевт“ при ответника. С процесната заповед № 122/29.01.2016 г. на директора на ответния дом ищцата е уволнена на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ, поради това, че не притежава изискуемото се за длъжността висше образование – „професионален бакалавър“ със специалност „градинарство, вътрешно и външно озеленяване и дизайн“, което изискване е въведено от страна на ответника-работодател с връчена ? длъжностна характеристика и щатно разписание, в сила от 25.01.2016 г. Установено е и че ищцата има средно специално образование, като към датата на назначаването ? на работа на процесната длъжност е било предвидено изискване за средно образование. Установено е също, че до 25.01.2016 г. щатните бройки за процесната длъжност са били шест броя и изискването за средно образование се е отнасяло и за шестте, като трима от заемалите ги служители са били с висше образование, а останалите трима – със средно; както и че с длъжностното разписание от 25.01.2016 г. и за шестте бройки е било въведено новото изискване за по-високо образование – висше със степен „професионален бакалавър“, но само за длъжността на ищцата с длъжностната ? характеристика се изисква и специалност „градинарство, вътрешно и външно озеленяване и дизайн“, като за останалите пет лица няма посочена специалност. Установено е и че освободена от длъжност (уволнена) е единствено ищцата, а на 01.04.2016 г. останалите двама от заемалите длъжността, които не притежават новата изискваща се образователна степен, по тяхна молба са преназначени на други длъжности.
При така приетите за установени обстоятелства по делото, въззивният съд е отхвърлил исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ на жалбоподателката с решаващия мотив, че уволнението ? на основание основание чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ е законосъобразно извършено, тъй като промяната в изискването за образование е въведена от работодателя след сключването на трудовия договор от 09.02.2012 г. между страните и ищцата не отговаря на новото изискване за висше образование – „професионален бакалавър“ със специалност „градинарство, вътрешно и външно озеленяване и дизайн“.
При това положение, няма основание касационното обжалване да се допуска по третия изведен в изложението към касационната жалба въпрос, тъй като същият, както и соченото във връзка с него решение № 207/02.10.2014 г. по гр. дело № 2355/2014 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС визират хипотеза, различна от тази по настоящото дело, а именно – когато още при сключването на трудовия договор между страните работникът или служителят не отговоря на въведените от работодателя (но не нормативно установени) образователни и квалификационни изисквания за заемане на длъжността, и последният знае (или не е могъл да не знае) това, но уволнява работника или служителя на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ. Няма основание касационното обжалване да се допуска и по първия формулиран от жалбоподателката правен въпрос. Действайки като въззивна инстанция, окръжният съд е извършил самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и е изложил подробни мотиви, в които е обсъдил всички доводи за незаконосъобразност на уволнението, наведени с исковата молба на жалбоподателката, включително – основния ? довод по чл. 8, ал. 1 от КТ, – че уволнението ? е извършено недобросъвестно, при злоупотреба с право от страна на работодателя, като съдът е намерил този довод за неоснователен. При това положение мотивите, изложени към обжалваното въззивно решение, не са в противоречие, а са в съответствие със сочената от жалбоподателката, т. 19 от ТР № 1/04.01.2001 г. Позоваването в изложението на ППВС № 1/13.07.1953 г. е също неоснователно, тъй като с този тълкувателен акт са дадени указания относно мотивирането на второинстанционните съдебни решения при действието на първоначалната редакция на отменения ГПК от 1952 г., с която второинстанционното исково производство бе уредено като контролно-отменително, а не като въззивно, каквото е то съгласно действащия ГПК.
Касационното обжалване обаче следва да се допусне по втория правен въпрос, изведен в изложението към касационната жалба, който е разрешен от въззивния съд в противоречие със задължителната практика на ВКС. При обсъждането на довода по чл. 8, ал. 1 от КТ на жалбоподателката-ищца, въззивният съд е приел, че работодателят има право да промени с длъжностните характеристики изискванията за образование и квалификация за определена длъжност, когато същите не са определени в нормативен акт, а дори – и когато са нормативно разписани, щом новите изисквания не влизат в противоречие; както и че волята на работодателя в този случай е подчинена на неговата суверенна преценка и съдът не е компетентен да се произнася, каква квалификация и образование налага нуждата на работата за дадена длъжност, дали има обективна производствена необходимост от въведената промяна. Последният извод е в противоречие с посочените от жалбаподателката: решение № 321/31.10.2011 г. по гр. дело № 13/2011 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, решение № 66/19.03.2013 г. по гр. дело № 870/2012 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС и решение № 417/19.10.2011 г. по гр. дело № 143/2011 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, в които (а и в цитираните в тях, други решения по чл. 290 от ГПК) е прието, че при наведен довод за злоупотреба с право от страна на работодателя, съдът следва да извърши преценка дали изменението в изискванията за образование и квалификация е въведено с оглед нуждите на работата, и в този смисъл – дали работодателят е действал добросъвестно – в съответствие с чл. 8, ал. 1 от КТ, или е налице злоупотреба с право, което в този случай обуславя и преценката за законосъобразност на уволнението по чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ.
В заключение, касационното обжалване следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, по правния въпрос по приложението на чл. 328, ал. 1, т. 6, във вр. с чл. 8, ал. 1 и ал. 2 от КТ, а именно – при наведени доводи за злоупотреба с право от страна на работодателя, следва ли съдът да извърши преценка дали новите изисквания за образование са въведени с оглед нуждите на работата, и в този смисъл – дали работодателят е действал добросъвестно.
Жалбоподателката-ищца не дължи внасянето на държавна такса по делото, съгласно чл. 83, ал. 1, т. 1 от ГПК.
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационното обжалване на решението от 15.07.2016 г., постановено по въззивно гр. дело № 197/2016 г. на Монтанския окръжен съд.
Делото да се докладва на председателя на Четвърто гражданско отделение на ВКС – за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.