3
Определение на ВКС-ТК, І т.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№466
София, 11.06. 2012 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на пети март през две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: Таня Райковска
Членове: Дария Проданова
Тотка Калчева
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 566 по описа за 2011 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Депозирана е касационна жалба от [фирма], срещу тази част от Решение 08.11.2010 год. по гр.д.№ 519/2010 год. на Софийски градски съд с която са били приети за неоснователни предявените по реда на чл.422 ГПК от [фирма] срещу Е. Т. Г. установителни искове за дължимост на сумата над 2028.83 лв. за доставена топлоенергия и за сумата над 721.72 лв. – обезщетение за забава, като погасени с изтичане на 3-годишна погасителна давност.
Последователно подържаната теза на [фирма] е, че по отношение дължимостта на сумите за доставена и потребена топлоенергия е приложима общата 5-годишна давност.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът се е позовал на хипотезата на чл.280 ал.1 т.2 ГПК по отношение на въпроса за срока на погасителната давност и по-конкретно противоречие в тълкуването на чл.111 б.”в” ЗЗД по отношение на периодичните плащания по договорите за доставка на топлоенергия.
Противоречието в практиката касаторът основава на Решение № 1206/30.10.2008 год. по гр.д.№ 5498/2007 год. на Гражданска колегия на ВКС, състав на V г.о., което е постановено по реда на ГПК (отм.) и 2 бр. обжалваеми въззивни решения на СГС за които няма данни дали са влезли в сила.
Ответницата по иска Емилия Г. е депозирала касационна жалба срещу тази част от въззивния акт с която решението на СРС с което исковете на акционерното дружество са били уважени е оставено в сила.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК сочи основанията по чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК по отношение на въпроса неправилно начисляване на лихвите за забава.
Становището на настоящия съдебен състав е, че основанията по чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК по отношение на жалбата на [фирма] не са налице, тъй като по поставения в настоящото производство материалноправен въпрос: „Помесечните задължения на потребителите на топлинна енергия към топлоснабдителните дружества, съставляват ли периодични плащания по смисъла на чл.111 б.”в”ЗЗД и прилага ли се 3-годишната погасителна давност по отношение на тях” е налице задължителна съдебна практика – Решение № 168 от 22.12.2009 год. по т.д.№ 408/2009 год. на ВКС-ТК, ІІ т.о., постановено по реда и на основание чл.290 ГПК. С това решение е отстранено съществуващото противоречие в съдебната практика.
Крайните изводи на Софийски градски съд съвпадат с тълкуването на ВКС в посоченото задължително съдебно решение, поради което не е налице основанието по т.2 на чл.280 ал.1 ГПК.
Независимо от наличието на задължителна съдебна практика, обаче, О. на Република България е поискал по реда на чл.124 ЗСВ постановяването от ОСГТК на ВКС на тълкувателно решение по същия въпрос. С ТР № 3/18.05.2012 год. ОСГТК на ВКС се произнесе по съдържанието на понятието „периодични плащания” по смисъла на чл.111 б.”в” ЗЗД. Произнасянето на въззивния съд по посочения правен въпрос не противоречи на задължителната практика на ВКС, поради което липсва и основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационен контрол.
Липсва основани за допускане на касационен контрол и по жалбата на Емилия Г.. В представеното изложение значим правен въпрос, съобразен с критериите на т.1 та ТР № 1/2010 год. на ОСГТК на ВКС не е формулиран. Доводите в изложението до голяма степен възпроизвеждат твърдението по касационната жалба, че „облигационните отношения са нищожни”, както и, че начислените лихви са нереално високи. Представеното решение на СРС, което е обжалваемо и няма данни да е влязло в сила, не обуславя прилагането на чл.280 ал.1 т.2 ГПК.
Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационен контрол на Решение 08.11.2010 год. по гр.д.№ 519/2010 год. на Софийски градски съд по жалбите на [фирма] и на Е. Т. Г..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.