2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 466
Гр.София, 31.05.2016 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на двадесет и осми март през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Тотка Калчева
ЧЛЕНОВЕ: Анна Баева
Вероника Николова
при секретаря………………., след като изслуша докладваното от съдия Николова т.д.№ 2308 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 84 от 02.04.15г., постановено по т.д.№87/15г. от Варненския апелативен съд, с което е потвърдено решение №1104/25.11.14г. по т.д. №1181/2014г. на Варненския окръжен съд за отхвърляне на предявените от касатора против [фирма], [населено място] искове за връщане на сумата 53 974,45 лв., като получена на отпаднало или несъществуващо основание цена за достъп до ел.разпределителната мрежа по 4 бр. фактури, и иск по чл.86, ал.1 ЗЗД за плащане на сумата 3 335,68 лв., представляваща мораторни лихви върху главницата за периода 21.11.2013г. – 30.06.2014г.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК.
Ответникът [фирма], [населено място] оспорва жалбата. Претендира разноски.
Третото лице помагач КЕВР, [населено място] не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че касаторът – ищец по иска, е производител на ел.енергия от възобновяем източник. На 28.09.2010г. бил сключен договор за продажба на произведената ел.енергия между ищеца и крайния снабдител – купувача [фирма]. Съдът е приел за безспорно между страните,че ответното дружество е предоставяло на ищеца услугата „достъп до електроразпределителната мрежа“ през процесния период. С решение № Ц-33/14.09.12г. ДКЕВР определила временни цени за достъп до преносната и разпределителната мрежи за производителите на ел.енергия, на основание на което касаторът заплатил за периода септември 2012г. – декември 2012г. общо сумата от 53 974,45 лв. Решението на ДКЕВР № Ц-33/14.09.12г. за определяне на временни цени за достъп било отменено с решение по адм.д. № 12423/2012г. на ВАС, потвърдено с решение № 9484/25.06.13г. по адм.д.№ 6473/13г. на ВАС. Въззивният съд е изложил съображения, че плащането на цената е извършено по силата на създадени облигационни отношения по договора за достъп до електроразпределителната мрежа и при предвиден в закона механизъм за определяне на временна цена. Счел е, че при отречено правопораждащо действие на административния акт, последващата му отмяна не се отразява на основателността на предявените искове. По тези съображения са отхвърлени като неоснователни предявените при условията на евентуалност искове по чл.55 ал.1 пр.1 и 3 от ЗЗД и акцесорните искове по чл.86 от ЗЗД.
Настоящият състав на ВКС намира, че са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Касаторът поставя по реда на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК правния въпрос „Заплащането на стойността на издадена от кредитора фактура, в размер, който е определен с индивидуален административен акт, поради допуснато предварително изпълнение на акта, представлява ли даване на съгласие от страна длъжника, при положение,че той е обжалвал административния акт и не са налице други данни за договаряне?“, а по реда на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК въпроса „Има ли отмяната на един административен акт конститутивно действие, изразяващо се в отпадането с обратна сила на породените от акта правни последици?“,
Първият поставен въпрос не съответства на данните по делото, доколкото той касае значението на плащането по издадена от кредитора фактура при липса на други данни за договаряне, а в случая въззивният съд е обосновал изводите за наличие на облигационни отношения между страните и на факта на предоставяне на определена услуга от кредитора – „достъп до електроразпределителната мрежа“, която длъжникът е ползвал. Поради това този въпрос не се явява обуславящ за изхода на спора.
Поставеният правен въпрос за действието на отмяната на административен акт и за гражданскоправните последици на тази отмяна е от значение за решаващите изводи на въззивния съд.
След депозиране на касационната жалба ВКС е постановил: решение № 212/ 23.12.15 г. по т.д. № 2956/2014 г. на І т.о., решение № 157/11.01.16г. по т. д. № 3018/2014 г. на ІІ т.о, решение № 155/11.01.16 г. по т.д. №2611/2014г. на ІІ т.о., решение № 7/26.04.2016г. по т.д.№ 3196/2014г. на ІІ т.о. и решение № 28/28.04.2016г. по т.д. №353/2015г. на ІІ т.о. Касационното обжалване по тези дела е било допуснато на основание чл.280 ал.1 т.3 от ГПК по правния въпрос за темпоралното действие на постановено от ВАС и влязло в сила решение, с което е бил отменен индивидуален административен акт (по смисъла на чл.13, ал.2, пр.1-во от Закона за енергетиката), инкорпориран в Решение № Ц-33 от 14.09.2012 г. на ДКЕВР. Дадените разрешения са, че влязлото в сила решение, с което е отменен индивидуален административен акт, какъвто е характерът на Решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР, съгласно чл.13, ал.2 ЗЕ, има обратно действие. В своите тълкувателни части решенията по цитираните касационни търговски дела съдържат съвпадащо казуално тълкуване на една и съща разпоредба от АПК, като е дадено еднакво разрешение на идентичния правен въпрос, приет за обуславящ за изхода на спора по тези дела.
Поставените от касатора въпроси се обхващат от дадените разрешения в практиката на ВКС по общия въпрос за темпоралното действие на влязлото в сила решение на ВАС за отмяна на индивидуален административен акт . Касационното обжалване следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса за действието на отменения административен акт, като настоящият състав уточнява въпроса на касатора по следния начин: „Имат ли решенията ВАС за отмяна на индивидуален административен акт ретроактивно действие и заличават ли с обратна сила последиците, произтичащи от отменения административен акт?” за проверка на съответствието на въззивното решение с практиката на ВКС. Наличието на допълнителния критерий по чл.280, ал.1, т.1 ГПК изключва основанията по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
На основание чл.18, ал.1, т.2 от Т. по ГПК касаторът следва да внесе държавна такса в размер на 1146, 20 лв. по сметка на ВКС.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 84 от 02.04.15г., постановено по т.д.№87/15г. от Варненския апелативен съд.
УКАЗВА на касатора [фирма], [населено място], в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото вносен документ за заплатена държавна такса по сметка на ВКС за разглеждане на касационната жалба в размер на 1146,20 лв., като в противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
Да се изпрати съобщение на касатора с указанията.
След представяне на вносния документ делото да се докладва на Председателя на І т.о. за насрочване в открито съдебно заседание, а при непредставянето му в указания срок – да се докладва за прекратяване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.