2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 468
гр. София, 17.04. 2012 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети април през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев гр. дело № 1420 по описа за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. Д. И. срещу решение № 1104/21.06.2011 г., постановено по гр. дело № 1166/2011 г. на Софийския апелативен съд. С него, като е потвърдено решение № 74/18.02.2011 г. по гр. дело № 725/2010 г. на Врачанския окръжен съд, е отхвърлен предявения от жалбоподателя иск с правно основание чл. 67 от СК за унищожаване, поради измама, на извършеното от него припознаване на роденото от Д. П. В., малолетно дете А.-М. И. Д..
Касационната жалба е подадена в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима. В нея се поддържат оплаквания за неправилност на обжалваното въззивно решение, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Сред тях е наведено и такова, че въззивният съд не е обсъдил представеното пред него от ответницата Д. В. писмено становище, съдържащо признания на фактите, описани в исковата молба, както и изявление, че тя също желае унищожаване на припознаването.
Ответниците Д. П. В. и малолетната А.-М. И. Д., последната – чрез назначения й от съда по делото особен процесуален представител адв. М. Г., не са подали отговори на касационната жалба в срока за това.
В писменото изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК на жалбоподателя се поддържа наличие на допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК за допускане на касационното обжалване. В изложението, като общо основание по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, се извежда процесуалноправния (неточно сочен от касатора като материалноправен) въпрос относно задължението на въззивния съд да обсъди в мотивите си, представеното пред него писмено становище на ответника, съдържащо признания на фактите, описани в исковата молба.
Така изведеният от касатора процесуалноправен въпрос е от значение за изхода на делото. Предявеният иск с правно основание чл. 67, предл. 2 от СК се основава на следните твърдения на касатора-ищец, изложени в исковата му молба: Той и ответницата В. живели заедно в неговото и на родителите му жилище от януари 2009 г. до 08.03.2009 г., когато се разделили, като отново заживели там на съпружески начала от 02.08.2009 г. На 26.02.2010 г. ответницата В. родила детето А.-М., като пред ищеца твърдяла, че не е имала интимна връзка с друг мъж и че ищецът е биологичният баща на детето. Ищецът й повярвал, и след като тя го помолила, той припознал детето. Тя останала да живее при него до 25-26 май 2010 г., когато отново си отишла заедно с детето, като пред майката на ищеца заявила, че той не е баща на детето, а то е заченато от друг мъж. Узнавайки това от майка си, ищецът разбрал, че ответницата В. си послужила с измама, за да припознае той детето. Пред първоинстанционния съд ответницата В. е признала обстоятелството, че ищецът не е биологичен баща на детето, но е поддържала, че не го е измамила, тъй като той е припознал А.-М. с ясното съзнание, че тя не е негова биологична дъщеря – през цялото време знаел за това, дори знаел кой е истинският й баща. В изтъкваното от касатора-ищец писмено становище, представено пред апелативния съд от ответницата В. (лист 21 от въззивното дело), същата заявява, че горните й твърдения пред окръжния съд не отговарят на действителността и били нейна защитна позиция по делото. В същото писмено становище тя заявява и че ищецът не знаел, че тя не е забременяла от него, живеел с мисълта, че той е бащата на детето; когато се събрали да живеят заедно, след като се разделяли неколкократно, тя не му казала, че е бременна от друг мъж, не искала той да знае за това, за да не нарани чувствата му; не казала истината и на майка му. Становището съдържа и искане към въззивния съд да приеме жалбата на ищеца за основателна и да унищожи припознаването. Въззивният съд не е обсъдил това писмено становище в мотивите към обжалваното решение, като е възприел твърденията на ответницата В. само от първата инстанция, – че тя не оспорва, че ищецът не е биологичен баща на детето, но „напротив” – твърди, че той е знаел за това и че не е бил измамен от нея. За да отхвърли предявения иск, препращайки по реда на чл. 272 от ГПК към мотивите на първоинстанционния съд, и предвид събраните по делото доказателства (писмени, свидетелски показания и заключение на акушеро-гинекологична експертиза), както и предвид твърденията на ищеца в исковата молба, въззивният съд е приел за недоказана твърдяната от него измама.
По този начин, въззивният съд е разрешил изведения в изложението на касатора процесуалноправен въпрос, в противоречие с практиката на ВКС, формирана по реда на чл. 290 от ГПК с решение № 475/08.06.2010 г. по гр. дело № 1311/2009 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС. В него е прието, че изявлението на страната по делото, когато то съдържа неизгодни за нея факти, релевантни за спорното право, има характер на признание и се явява важно доказателствено средство. Когато признанието води до съвпадане на фактическите твърдения на двете спорещи страни, това е указание за тяхната истинност. Признанието има доказателствено значение, затова съдът преценява признанието, с оглед на всички обстоятелства по делото – чл. 175 ГПК.
Предвид гореизложеното, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК следва да се допусне касационното обжалване на въззивното решение, по процесуалноправния въпрос относно задължението на въззивния съд да обсъди в мотивите си, представеното пред него писмено становище на ответника, съдържащо признания на фактите, описани в исковата молба. Не е налице другото сочено от касатора допълнително основание за допускане на касационното обжалване – по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК.
Съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 от ТДТССГПК, на касатора следва да бъдат дадени указания за внасяне по сметка на ВКС на държавна такса в размер 15 лв. и за представяне по делото на вносния документ за това в установения от закона срок.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 1104/21.06.2011 г., постановено по гр. дело № 1166/2011 г. на Софийския апелативен съд;
УКАЗВА на жалбоподателя И. Д. И. в едноседмичен срок от връчване на съобщението да представи по делото документ за внесена по сметка на Върховния касационен съд държавна такса в размер 15 лв.; в противен случай касационната му жалба ще бъде върната;
След представянето на горния документ, делото да се докладва на Председателя на Четвърто гражданско отделение за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.