О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 468
София, 19.07.2017 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на седми юни две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. дело № 689/2017 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 247 от 31.10.2016 г. по в. т. д. № 121/2016 г. на Великотърновски апелативен съд, с което, след отмяна на решение № 11 от 19.02.2016 г. по т.д. № 46/2012 г. на Ловешки окръжен съд за разваляне по реда на чл. 87, ал. 3 ЗЗД на сключения между касатора и [фирма] (в несъстоятелност) договор за продажба на недвижими имоти, обективиран в н. а. № 46, том ІІІ, рег. № 1430, дело № 262/2007 г. на нотариус Р. В., рег. № 392, същият договор е прогласен за нищожен, на основание чл. 26, ал. 2, изр. 1, пр. 2 ЗЗД.
Касаторът поддържа, че въззивното решение е недопустимо като постановено по непредявен иск и по нередовна искова молба, а при условията на евентуалност – че е неправилно поради нарушение на процесуалните правила и на материалния закон, а също и поради необоснованост. Оплакването му за недопустимост на обжалвания акт е аргументирано с това, че: въззивният съд се е произнесъл по иск с правно основание чл. 26 ЗЗД, а не по иска, с който е сезиран – за разваляне на процесния договор за продажба на недвижими имоти по реда на чл. 87, ал. 3 ЗЗД поради виновното му неизпълнение; исковата молба, по която е образувано първоинстанционното производство, е нередовна, доколкото е подадена от ненадлежна страна (от синдика, а не от самото несъстоятелно дружество); не е внесена на дължимата държавна такса и не е отстранено противоречието в обстоятелствените части на основната и допълнителната искови молби и въведения петитум досежно това дали се иска разваляне на процесния договор поради частично неизпълнение и дали касае всички или само един от имотите. Д. за неправилност на атакуваното решение е обоснован с твърдението, че въззивният съд е нарушил забраната по чл. 271, ал. 1, изр. 2 ГПК за влошаване положението на жалбоподателя; че в противоречие с чл. 235, ал. 2 ГПК не е постановил своя акт върху установените факти и обстоятелства по делото съгласно закона; че е допуснал нарушение на нормата на чл. 20 ЗЗД при тълкуване на процесния договор за продажба и нормата на чл. 24 ЗЗД при преценка за преминаване на правото на собственост върху продадените имоти.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, освен с твърдението за недопустимост на въззивното решение, допускането на касационното обжалване се поддържа и на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК по следните значими, според касатора, въпроси: „1. В съобразителната част на въззивното решение въззивният съд бил ли е длъжен да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право; Освен това трябвало ли е да бъдат обсъдени и всички доводи на страните, които имат значение за решението по делото, като се съобрази с приобщения доказателствен материал; 2. Допустимо ли е по пътя на тълкуването съобразно чл. 20 ЗЗД да се подмени формираната воля на страните, като всяка уговорка се тълкува самостоятелно, без да се съпоставя с останалите договорени клаузи и без да се взема под внимание целта, за която е сключен и по този начин да не се зачете съвпадащото волеизявление на договарящите страни и да се стигне до извод, че договорът е нищожен; 3. При жалба само от едната страна въззивният съд следва ли да влоши положението на жалбоподателя, ако констатира, че решението е неправилно, а не нищожно или недопустимо; 4. Представлява ли искът по чл. 87, ал. 3 ЗЗД, с който се заявява искане за разваляне на договор, сключен с нотариален акт съобразно изискването на чл. 18 ЗЗД и при условията на чл. 24 ЗЗД, иск за попълване масата на несъстоятелността и следва ли да се квалифицира като един от исковете по чл. 644 ТЗ, при които законът допуска синдикът да прекрати договора на обявеното в несъстоятелност дружество при констатирано неизпълнение с оглед попълване масата на несъстоятелността; 5. Допустимо ли е отделни индивидуално определени вещи да бъдат обединени по общ признак така, че да формират нова обща индивидуална вещ, за която да бъде определена обща цена, защото купувачът придобива собствеността върху тях единствено и само поради наличието на обединяващия ги общ признак”.
По отношение на първите три въпроса се поддържа, че са решени в противоречие със задължителната практика на ВКС (чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК), съответно: решение № 217 от 09.06.2011 г. по гр. д. № 761/2010 г. на ВКС, ІV г. о. и решение № 388 от 17.10.2011 г. по гр. д. № 1975/2010 г. на ВКС, ІV г. о. – по първия въпрос; решение № 67 от 30.07.2014 г. по т. д. № 1843/2013 г. на ВКС, ІІ т. о. – по втория въпрос; решение № 82 от 09.08.2013 г. по т. д. № 848/2012 г. на ВКС, ІІ т. о. – по третия въпрос. За последните два въпроса е заявено основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК с твърдението, че решаването им ще допринесе за точното прилагане на закона.
Ответникът по касация – [фирма], [населено място] (в несъстоятелност) – не заявява становище по допускане на касационното обжалване.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
С обжалвания акт Великотърновски апелативен съд е отменил постановеното от Ловешки окръжен съд решение № 11 от 19.02.2016 г. по т.д. № 46/2012 г., с което, по предявения от [фирма] (в несъстоятелност) срещу [фирма] иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД, е развален сключеният между двете дружества договор за продажба на недвижими имоти, обективиран в н. а. № 46, том ІІІ, рег. № 1430, дело № 262/2007 г. на нотариус Р. В., рег. № 392, като, на основание чл. 26, ал. 2, изр. 1, пр. 2 ЗЗД, е прогласил нищожността на същия договор поради липса на съгласие по отношение цената на продадените с него имоти. Според съдебния състав, доколкото цената на шестте имота, предмет на продажбата, е посочена като общ размер – 2 800 000 евро, без да е посочена конкретна цена на всеки от тях, като освен това определената като обща цена сума 2 800 000 евро включва и суми, представляващи инвестиции от страна на купувача за осъществяване на съвместна дейност с продавача, то цената на всеки един от шестте имота, предмет на прехвърлителната сделка, не само не е определена, но е и неопределяема. Поради това е направен извод, че страните не са постигнали съгласие по един от съществените елементи на процесния договор за продажба, което обосновава неговата нищожност.
Що се отнася до релевирания във въззивната жалба довод за недопустимост на първоинстанционното решение, същият е счетен за неоснователен. На първо място, не е споделено становището, че искът е предявен от синдика, а не от несъстоятелното дружество. В тази насока, съдът се е позовал както на посоченото в самата искова молба, така и на доклада по делото, в който като страна-ищец е посочено дружеството, а не неговият синдик. На второ място, с оглед изричния акт по чл. 660, ал. 2 ТЗ на съда по несъстоятелността, с който е разрешено на синдика да упълномощи адвокат М. да представлява синдика, като несъстоятелен е преценен и доводът за липса на надлежна представителна власт на ищеца за подаване на искова молба и допълнителна такава. На последно място, въззивният съд е счел, че не е налице и неопределеност на предмета на делото, тъй като с определение № 475 от 10.11.2015 г. първоинстанционният съд е приел, че е сезиран с искове с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД и чл. 537, ал. 2 ГПК, както и че производството по осъдителния иск за сумата 8 559 866 евро е прекратено.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване следва да бъде допуснато поради вероятността въззивният акт да е недопустим, която вероятност произтича от обстоятелството, че съдът се е произнесъл по претенция, каквато не е заявена от ищеца. С оглед на това, не следва да бъде преценявана релевантността на поставените от касатора въпроси и наличието на поддържаните по отношение на тях основания по чл. 280, ал. 1, т. 1-т. 3 ГПК.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 247 от 31.10.2016 г. по в. т. д. № 121/2016 г. на Великотърновски апелативен съд.
УКАЗВА на [фирма], [населено място], в едноседмичен срок от съобщението, да представи доказателства за внесена по сметка на Върховен касационен съд държавна такса за разглеждане на касационната жалба съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК във връзка с чл. 72, ал. 2 ГПК, в размер на 2 565 лв.
При неизпълнение на горното указание производството по делото ще бъде прекратено.
След внасяне на дължимата държавна такса делото да се докладва на Председателя на Второ търговско отделение при Търговска колегия на ВКС за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: